РЕШЕНИЕ

   № 196

                   гр.Варна, 09.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 25.06.2013 г.  в  състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

    ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                        ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 168  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

А.К. – гражданин на Република Кипър е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№443/2012  г., в частта с която е отхвърлен искът му по чл.694, ал.1 – ТЗ за установяване съществуването на неприети вземания в производството по несъстоятелност на „КМБ Бест Оф България Пропъртис енд Сървисис” ООД / н / - гр.Варна за сумите: 9 775 000 лв и 977 500 лв – главници и 2 576 817.50 лв и 68 339.74 лв – лихви за забава, съгласно нотариално заверено споразумение изх. №6784/06.10.2008 г. , с молба да бъде отменено като неправилно и върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане или вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен.

Ответникът по жалбата – „КМБ Бест Оф България Пропъртис енд Сървисис” ООД / н / - гр.Варна и синдикът му не изразяват становище по нея.

Ответниците по жалбата – встъпилите по делото трети лица – помагачи чрез адв.Т. молят с писмен отговор за потвърждаване на решението.

От същите е постъпила насрещна въззивна жалба от 08.01.2013 г., която е счетена за недопустима и производството по нея е прекратено с влязло в сила определение на въззивния съд №153/08.03.2013 г. – л.40 от въззивното дело.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът игнорирал признанието на иска, направено от длъжника в отговора на исковата молба. Дружеството - длъжник в несъстоятелност може да прави изявления и искания чрез десезираните си органи в производство по иск по чл.649-ТЗ, но само в защита на правата и законните си интереси и с оглед облегчаване на положението си. Но то не може да признава насочен срещу него иск, както и да предприема други процесуални действия, водещи до влошаване на положението му. Такива действия имат действие, само ако са предприети или са потвърдени от синдика на дружеството. Дори когато длъжникът не е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика – чл.635, ал.1-ТЗ. Когато длъжникът с действията си застрашава интересите на кредиторите в хипотезата на чл.635, ал.2 – ТЗ и когато е обявен в несъстоятелност по реда на чл.710 и сл. - ТЗ  правомощията на органите на длъжника се прекратяват и длъжникът се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността съгласно чл.711, т. 3 и 4 – ТЗ, и това право се предоставя на синдика. Признание на иска по чл.694, ал.1 – ГПК, е действие, което, за да бъде валидно направено в случая, трябва да изхожда от синдика, а не от десезираните органи на длъжника, тъй като представлява отказ от право и разпореждане с имущество, включено в масата на несъстоятелността, които увреждат интересите на кредиторите,  в случая - в полза на свързано с  длъжника лице – бивш негов управител – ищеца по иска. След като признанието на иска изхожда от защитата на длъжника чрез другите двама управители, то няма валидно правно действие по делото, доколкото не изхожда от синдика. Съгласно чл.694, ал.4 - ТЗ влязлото в сила решение по иска има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, чиито интереси се представляват именно от синдика. В случая синдикът е отказал да приеме предявените от А.К. вземания, така че признанието на иска няма действие спрямо него и кредиторите на несъстоятелността, като не обвързва и съда.

По същество споразумението, нотариално заверено с изх.№6781/06.10.2008 г. от Консулската служба на РБ в гр.Никозия, Кипър, сключено между единия управител – ищеца и длъжника чрез другите двама управители е нищожно, тъй като страните по него – представляващи дружеството са се споразумели във вреда на представляваното от тях дружество – длъжник. Със споразумението представляващите са се споразумели само месец преди определената с обявителното съдебно решение начална дата на неплатежоспособност на дружеството – 9.11.2008 г., че на единия от тях - А.К. следва да се изплатят значителни суми – 5 000 000 евро по банков път в срок до 31.03.2009 г. съгласно чл.1 и 500 000 евро по банков път, ако същият не поиска прекратяване на трудовото си правоотношение с длъжника до 31.12.2010 г. съгласно чл.3, както и да му се прехвърлят в собственост 10 апартамента по избор съгласно чл.2 и поземлен имот 02508.541.3 с площ 24 000 кв.м. в м.”Табията” в гр.Балчик, обл.Добрич съгласно чл.4, в замяна на приноса му в проекта „Кранево К. Райска градина” и в увеличаване на активите и пазарната стойност на дружеството – длъжник съгласно чл.5 от споразумението. ОС-Варна е приел, че приносът на К. не е доказан, с оглед на което е отхвърлил иска. Въззивникът възразява в жалбата, че съдът не му бил указал, че носи доказателствена тежест да докаже този факт. Същевременно не е поискал допускане във въззивното производство на доказателства за установяване на приноса си в проекта и за увеличаване активите на дружеството. Съгласно ГПК твърдените процесуални нарушения се отстраняват във въззивното производство и въззивният съд няма правомощие да връща делото на първата инстанция за ново разглеждане с оглед допуснати от нея процесуални нарушения. След като въззивникът няма искания за събиране на доказателства в тази връзка, и във въззивното производство остава недоказан приносът на ищеца в проекта и за увеличаване активите на дружеството.

Въззивният съд счита нещо повече, че самото откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и едновременното му обявяване в несъстоятеност  при условията на чл.632, ал.1-ТЗ поради недостатъчност на имуществото за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност опровергава категорично твърденията на въззивника,  свързани с приноса му за проекта. След като проектът в крайна сметка се е провалил и дружеството не само не е увеличило активите си, но е било декапитализирано, поради което е обявено в несъстоятелност,  не може да се твърди не само значителен, а и какъвто и да е принос на управителя, който следва да бъде възмезден. Очевидно е намерението на представляващите дружество със споразумението от 6.10.2008 г. да създадат непосредствено преди настъпване на падежа на задълженията към повече от 30 лица - купувачи по предварителни договори за покупко-продажба през м.ноември 2008 г., констатирано с влязлото в сила въззивно решение по делото за несъстоятелност по в.т.д. №438/2011 г. на АС-Варна, документално основание за източване на имуществото на представляваното от тях дружество. Споразумението е сключено между свързани лица и в очевидна вреда на дружеството, поради което не произвежда действие спрямо него съгласно чл.40 - ЗЗД. Съдът следи служебно за нищожността на договорите, като сключването на споразумнието извън подозрителния период съгласно обявителното решение не е пречка за констатиране на нищожността му по чл.40 – ЗЗД. Даже да би имало изпълнение по този договор предвид настъпване на падежа на задълженията вече в подозрителния период, това изпълнение би било недействително съгласно чл.646 и чл.647 – ТЗ. Отделно от това, следва да се посочи, че определянето на суми за принос на управителя е по същество определяне на окончателно възнаграждение на същия по договора за управление, а компетентността за вземане на такова решение е на Общото събрание на дружеството съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ. Решение за определяне на такова възнаграждение няма взето от Общото събрание на дружеството, предвид което споразумението от 6.10.2008 г. е нищожно и поради липса на съгласие  на компетентния дружествен орган по чл.135, ал.1, т.1 - ТЗ.

Предвид изложеното, искът по чл.694, ал.1 – ТЗ за установяване съществуването на предявените и неприети от синдика вземания на ищеца по споразумението от 6.10.2008 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ВОС в решението в обжалваната му отхвърлителна част, предвид което същото следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Няма поискани и направени от ответниците по жалбата съдебни разноски за въззивната инстанция, предвид което такива не им се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1565/09.11.2012 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№443/2012 г. в обжалваната му отхвърлителна част.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.