РЕШЕНИЕ

   № 149  

               гр.Варна, 02.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2014 г. в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

           ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

              КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 168  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

А.Г.” ООД – с.Доброплодно е обжалвало решението на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1726/2012  г., с което предявеният иск е уважен,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответницата по жалбата – Б.А.Б. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В жалбата се съдържа оплакване, че ищцата е прехвърлила  вземането си към ответното дружество като наследник на починалия си баща А.Б.А. – съдружник в същото - на „А.Г.” ООД – гр.Нови Пазар. Това възражение е въведено от ответника по иска с отговора му на исковата молба на л.80, но е останало неразгледано от първоинстанционния съд. Касае се за възражение относно липсата на активна материална легитимация на ищцата да предяви иска. Като такова то подлежи на разглеждане преди всички други възражения.

Оплакването е неоснователно. Ищцата с нотариална покана от 12.07.2010 г. на л.5 е поканила ответника да й заплати дружествения дял на починалия й баща в размер на 700000 лв отделно от дела му от неразпределената печалба за предходни години в размер на 1097667 лв. Следователно, с цесията от 09.07.2010 г. на стойност последната сума е прехвърлено вземане по наследство от неразпределена печалба, което е различно от претендираното с иска вземане за равностойност на дружествения /ликвидационния/ дял в ответното дружество на починалия съдружник, баща на ищцата - А.Б.А..   Служебно известно на съда е, че цесията на вземането е била призната за нищожна с влязло в сила решение по т.д. №49/2011 г. на Окръжен съд Плевен, което се явява пречка за преразглеждане на този въпрос в настоящия процес поради силата на присъдено нещо на съдебното решение. Доколкото и сам настоящият въззивник - длъжник не е зачел действието на договора за продажба на вземане /цесия/ от 09.07.2010 г. между ищцата и „А.” ООД – гр.Нови Пазар на л.23 от първоинстанционното дело и е водил иск срещу последния за вземания, за които въз основа на цесията същият цесионер е направил изявление за прихващане с нотариална покана от 12.07.2010 г. /л.251/, и този иск е бил уважен с влязло в сила решение по т.д.№ 160/2011 год. на ОС – Шумен /в.т.д.№ 82/2012 год. на ВАпС/, той и не може да повдига повече такова възражение.

Съгласно чл.129, ал.1 – ТЗ дружественият /ликвидационен/ дял може да се прехвърля и наследява. Съгласно чл.125, ал.1-ТЗ участието на съдружника се прекратява със смъртта му. Съгласно ал.3 на същия текст имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Следователно, правото на наследника на ликвидационен дял възниква със смъртта на неговия наследодател – бивш съдружник в търговско дружество и се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило това събитие. Така определен, ликвидационният дял в размер на дружествения дял на починалия съдружник А. възлиза на 1290666.60 лв съгласно заключението на ССЕ, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обективно дадено.  При това положение, следва да се приеме, че частично предявената претенция на ищцата за сумата 803111.07 лв е основателна.

Оплакването в жалбата за неправилност по същество на мотивите на съда, с които е отказал да уважи възражението на ответника за прихващане за изтеглени от съдружника А. суми, за които се твърди, че липсват разходно-оправдателни документи, е основателно. Решение на ОСС на дружеството за търсене на отговорност от управителя е необходимо само при водене на иск по чл.145-ТЗ срещу действащ управител. Такова решение не е необходимо в случай на прекратено членство на управляващия съдружник и на още по-силно основание - при смърт на същия, за да може да бъде реализирано това право на дружеството срещу неговите наследници, приели наследството. Касае се освен това за претенция за имуществена отговорност от липси на материално - отговорно лице, какъвто е управляващият съдружник, спрямо която евентуално решение на ОС на дружеството за освобождаване на управителя от отговорност няма преклудиращо действие, а и такова решение няма по начало взето в случая.

Разгледано по същество, възражението за прихващане е неоснователно. От  основното заключение на СГЕ се установява, че А.А. е подписал банкови бордера с дати от 2008 г. на обща стойност 429000 лв и такива с дати от 2009 г. на обща стойност 506400 лв, които суми са посочени и в доп. заключение на ССЕ. С допълнително заключение СГЕ потвърждава, че още две банкови бордера от 2008 г. извън първоначално изследваните, на обща стойност 107500 лв са подписани от управляващия съдружник А.А.. Или подписаните от последния банкови бордера през 2008 г. възлизат общо на 536500 лв, потвърдено и с второ доп. заключение на ССЕ. За посочените суми за двете години няма открити конкретни разходно-оправдателни документи съгласно допълнителното заключение на ССЕ. Налице са обаче счетоводни записвания относно приходите в касата на дружеството, които следва да се ценят като признания на ответника в тази връзка. Вещото лице в таблица на л.382 от делото е посочило счетоводните записвания за приходи и разходи за 2008 г. по съдружници. Видно е, че всички недокументирани разходи /854364.09 лв/ са отнесени по партидата на А. А.. В действителност, установено от заключението на СГЕ, и други лица са подписвали процесните банкови бордера. Предвид това, с цел установяване доколко за изтеглените от съдружника А. суми липсва отчитане, следва да се замести посочената сума  /854364.09 лв/, включваща всички изтеглени суми, със сумата на изтеглените само от А.А. суми през 2008 г. – 536500 лв, и с оглед всички касови приходи и касови разходи в графата за А. се определи разликата между тях. Така определена, разликата възлиза на 127585.51 лв в полза на приходите, а не на разходите, така че не се установяват суми, които А. да не е отчел. Същият маханизъм на изчисление, приложен по отношение таблицата на л.384 от делото, в която вещото лице по ССЕ е посочило счетоводните записвания за приходи и разходи за 2009 г. по съдружници, като сумата за разходите /965635.91 лв/ се замени със  сумата, изтеглена само от А.  - 506400 лв, води до получена разлика в размер на 28948.49 лв в полза на приходите, така че пак не се доказват суми, които А. да не е отчел. Съгласно заключението на СГЕ подписаните от други лица банкови бордера за 2008 г. възлизат на обща стойност – 196960 лв, а за 2009 г. – на 339453 лв. Прибавени към сумите, изтеглени от А., тези суми /733460 лв за 2008 г. и 845853 лв за 2009 г./ дават приблизително сумите на недокументираните разходите, посочени само в графата на А. /съответно – 854364 лв и 965635 лв/. Това от една страна потвърждава факта, че всички разходи са отнесени само към А. и няма отнесени такива и към другите съдружници, макар не само той да е теглил суми от банковите сметки на дружеството. От друга страна, несъответствията между общите суми по представените банкови бордера и счетоводните записвания относно недокументираните разходи за 2008 г. и 2009 г., а и спрямо приходите, което и само вещото лице Т. констатира,  несъмнено доказват, че по делото и на вещите лица не са представени всички банкови бордера за теглени от съдружниците суми. В крайна сметка вземането по възражението за прихващане е недоказано и възражението като неоснователно следва да се отхвърли. Ето защо, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени разноски за въззивната инстанция, а и процесуалният й представител не прави в с.з. искане за присъждане на такива,  предвид което с решението не й се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №974/06.11.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1726/2012 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.