РЕШЕНИЕ

   № 133

               гр.Варна, 25.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 03.05.2016 г. в  състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                            ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 168 по описа за 2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на ЗК „Лев инс” АД гр. София и З.Г.А. и М.Т.А. срещу решение № 754/19.10.2015 г. по т.д. № 314/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна.

ЗК „Лев инс” АД гр. София обжалва решението в осъдителната му част за разликата от 50000 лв до 63750 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по отношение на всеки един от ищците – З.А. и М.А., с молба за отмяна на решението в тези му части и постановяване на друго такова, с което искът за разликата бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски по делото. С писмена молба от 27.04.2016 г. оспорва изцяло нарещната въззивна жалба и моли за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане направените в производството разноски.

З.А. и М.А. – ищци по иска са обжалвали същото решение с насрещна въззивна жалба в отхвърлителната му част по отношение на всеки един от тях за разликата от 63750 лв до 85000 лв, с молба за отмяна на решението в същите части и за постановяване на друго такова, с което исковете бъдат допълнително уважени за сумата 21250 лв за всеки от тях, ведно със законната лихва от 22.03.2013 г. до окончателното й изплащане и съдебно – деловодни разноски съразмерно на тази сума. С писмен отговор молят за потвърждаване на решението в обжалваната от ЗК „Лев инс” АД гр. София осъдителна част. С писмено становище от 22.04.2016 г. молят за уважаване на насрещната въззивна жалба, за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат пред първоинстанционния съд и за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 – ЗА за безплатно адвокатско представителство пред въззивната инстанция, като правят евенуално възражение за прекомерност относно платеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Първият въззивник неправилно сочи в жалбата си, че е осъден да заплати на всеки от ищците по 85000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като в действителност е осъден да заплати на всеки от тях сумата 63750 лв след приспадане на признато от съда съпричиняване от 25%. С жалбата се обжалва фактически присъденото обезщетение за разликата от 50000 лв, което въззивникът признава, до 63750 лв - за всеки един от ищците, като именно върху тази разлика е определена от съда, съответно е заплатена от въззивника дължимата държавна такса за въззивно обжалване по жалбата му. Доколкото основното оплакване на въззивника касае определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата дъщеря на ищците, който според него следва да бъде определен в размер на 50%, а не на 25%, и тази разлика покрива изцяло заявения обжалваем интерес над сумата 50000 лв за всеки от ищците, бланкетното му оплакване в жалбата за несъразмерност на размера на обезщетението на причинените неимуществени вреди става безпредметно, тъй като разглеждането му не би могло да доведе до евентуално намаляване на обезщетението под размера на 50000 лв. С насрещната въззивна жалба ищците също оспорват само процента на съпричиняване на вредите от пострадалата – 25 %, като считат, че липсва съпричиняване, евентуално – такова следва да се признае в по-малък размер от определения от съда такъв.

Въззивният съд намира, че съпричиняване в случая има и то следва да се определи в размер на 25%, до който извод е достигнал и ОС Варна. От заключението на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещите лица – д-р Д.Д и Й.М в с.з. се установява категорично, че използването на предпазния колан на задната дясна седалка от пострадалата, с какъвто /в случая – триточков инерционен/ е бил оборудван моделът автомобил, в който се е движила тя и причинил произшествието, би избегнало леталния й край при установения механизъм на същото – вторичен страничен удар на автомобила от насрещно движещия се товарен бус при завъртането му следствие на първия удар обратно на часовниковата стрелка. Неизползването на предпазния колан се установява без всякакво съмнение от положението на тялото, движило се свободно и изпаднало опасно близко до задната дясна врата на автомобила, като смъртта на пострадалата е настъпила след получената при вероятен удар в нея тежка травма в областта на главния мозък. Според вещите лица при страничен удар предпазният колан би позиционирал тялото на задната седалка, като дясната раменна област на тялото би поела тежестта от вторичния удар с последващо изместване на главата, а нямаше да има директен удар на главата при инерционното свободно придвижване на тялото на пострадалата вътре в автомобила. Удар би имало, но с много по-малък интензитет и нямаше да има прекъсване на ниво - мозъчен ствол и продълговат мозък. Вещото лице Демиров разглежда и хипотезата, ако уврежданията бяха получени при първоначалния удар отпред назад, какъвто не е настоящият случай, при който поставеният предпазен колан ограничава придвижването на тялото напред, но не ограничава движението на шията. В този случай внезапното форсирано сгъване и последващо разгъване на шийния отдел на гръбначния стълб също би могло да доведе до смъртен изход. Вещото лице обаче изрично заявява, че в конкретния случай не са констатирани такива увреждания, което е основание за извода на вещите лица, че уврежданията са получени от пострадалата при вторичния страничен удар на автомобила.

Ето защо, оплакването в жалбата на родителите на пострадалата за липса на съпричиняване на вредите от последната, респективно за по-малък нейн принос от определения такъв от съда /25%/ е неоснователно. Доколкото не само пострадалата не е изпълнила задължението като пътник на задната седалка в МПС да си постави предпазен колан, но и самият виновен за произшествието водач /деликвент/ е допуснал тя да пътува без поставен такъв, с какъвто е бил оборудван управляваният от същия автомобил; основната причина за тежкото й увреждане е предизвиканото от водача на автомобила  ПТП и отговорността на застрахователя е функционална от отговорността на деликвента, оплакването в жалбата на ЗК „Лев инс”АД гр.София за определяне на по-висок размер на съпричиняване /50%/ е също неоснователно.

Размерът на дължимото от ответника на ищците обезщетение за неимуществени вреди е определено правилно в размер на 63750 лв за всеки от тях, предвид което решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 - ГПК.

 При този изход на спора съдебните разноски се понасят от страните, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение №754/19.10.2015 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№314/2015 г. в обжалваните му части:  осъдителна – за разликата от 50000 лв до 63750 лв и отхвърлителна – за разликата от 63750 лв до 85000 лв, за всеки от ищците.

Решението е влязло в сила като необжалвано в осъдителната му част до размера на 50000 лв по отношение на всеки от ищците.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.