Р Е Ш Е Н И Е

121/02.06.2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 03.05.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 168 по описа за  2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното: Производството е по чл.258 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от  адв. Р.Д. ***-особен представител на А.Е.А.-ответник по т.д. № 785/2016год. на ВОС, срещу решение № 145 от 24.02.2017год. с което е уважен  предявения срещу него от Гаранционен фонд-гр.София, иск за сумата от 107 486,90лв.-сборно обезщетение изплатено на пострадало лице Катя Господинова, настъпили в резултат на ПТП, причинено от ответника като водач на МПС без задължителна застраховка ГО. Твърди че решението е неправилно- като несъответстващо на материалния закон, постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Иска обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна, или поне отчасти отхвърлена като погасена по давност в частта й, с която се претендира сумата от 40 000лв.-част от исковата претенция, платени от ищеца на 30.05.2011год.-т.е. преди завеждане на гр.д. № 3707/12год. на СГС и давностния 5-год. срок е изтекъл относно сумата. Поддържа и довода си, че регресната покана не е  била връчена лично на ответника, а е връчена на лице, за което не е отбелязано в какво качество се явява спрямо ответника и по този начин същият е бил лишен от възможността да вземе отношение по отправената му покана.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените срещу него искове  да бъдат отхвърлени, евентуално частично  уважени след уважаване възражението за настъпила погасителна давност. Въззиваемата страна Гаранционен фонд-София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбата  се поддържа чрез назначения особен представител, съответно се оспорва чрез процесуален представител на въззиваемата страна, както и чрез представени писмени бележки от същия.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.288 КЗ  и чл.45 ЗЗД и са предявени от  Гаранционен фонд гр.София, чрез процесуален представител, срещу А.Е.А., с искане да бъде осъден ответника, да заплати сумата 107 486,90 лв. представляваща сбора от изплатените от ищеца суми- обезщетение за понесени от пострадало лице-К А В неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеиря й К В, лихви от причиняване на увреждането и разноски и такси по съдебния процес за определянето на това обезщетението по справедливост, настъпили в резултат от ПТП, причинено от ответника като водач на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от исковата молба и направени разноски.

Искът се основава на твърдения за заплащане от страна на ищеца  на К А В на сумата от 40 000лв.-неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря й К В Веселинова, загинала на 18.03.2009год. като пътник при ПТП, предизвикано по вина на ответника А. като водач на МПС с ДК№СА 4418НК, управлявано без наличие на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Вината на ответника е установена с влязла в сила присъда  по НОХД № 4729/2009год. на СГС, който е управлявал МПС без правоспособност и без да има сключена задължителна застраховска „Гражданска отговорност“. Излага, че сумата е изплатил на 30.05.2011г по предявен изпълнителен лист, издаден срещу водача на автомобила от наказателния съд по уважен граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди, понесени от майката на починалата. В последствие бил осъден в гражданско производство-с Решение по гр.д. № 3707/2012год., подпомаган от ответника да заплати допълнително горница до достигане на справедлив размер на обезщетението след отчитане и на съпричиняване от пътника в размер на още 54 000лв главница, лихви върху главницата 9 501,90лв. както и направени от пострадалата разноски от 1465 лв, като отделно е понесъл и разходи за държавни такси в общ размер от 2520лв. Така посочените суми са били и изплатени от ищеца на увреденото лице, на 25.11.2013г. Потърсили ответника да възстанови сумите, но същият не е погасил дори и част задължението си.  Общият размер на платените суми е 107 486,90лв., които претендира ведно със законната лихва от завеждане на иск до окончателното изплащане.

Ответникът чрез назначения особен представител оспорва иска като неоснователен.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваното решение:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка.

Установява се от нохд № 4729/2009 г., на СГС, че  подс. А.Е.А.  е признат за виновен за това че: на 18.03.2009 г. в гр.София, на ул.”Фритьоф Нансен ” при управление  на МПС - л.а. „Пежо 306” с рег. № СА 44 18 НКТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1  и чл.21  ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К В Веселинова и му е наложил съответното наказание.

Страните в настоящето производство са участвали в съдебно производство /Гаранционен фонд като ответник, привлякъл за помагач А.Е.А.), по което е постановено влязло в сила съдебно решение /по гр.д. 3707/2012 на СГС, 21 с-в/, чийто мотиви имат установително действие  съгласно чл. 223 ГПК, изключващо преразглеждането им  в настоящия процес, според които ответникът като водач на МПС с ДК№СА 4418НК е управлявъл същото, А. нарушил правилата на движение и по непредпазливост причинил смърт на пътник; Ищецът, по силата на закона е задължен да обезщетява настъпили вреди от ПТП, причинени без наличие на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” е изплатил първоначално обезщетение в размер на 40 000лв на 30.05.2011г. /платежно нареждане-стр.36/ по предявен изпълнителен лист, издаден срещу водача на автомобила от наказателния съд: Гражданският съд е уважил граждански иск на пострадал за неимуществени вреди, а именно- майката на починалата;  след отчитане и на съпричиняване от пътника и ищецът е бил осъден да заплати на пострадалата допълнително още 54 000лв, както и направени от нея разноски от 1465 лв, както и присъдени лихви от 07.03.2012г, като отделно е понесъл и разходи за възстановяване на суми в бюджета на съда по този спор в общ размер от 2520лв.

Представени са доказателства, неоспорени от насрещната страна, за изплащане на присъдена сума от 22.11.13, изпълнителен лист от 14.11.13г., издаден по гр.д. № 3707/12год. на СГС срещу ищеца за сумата от 54 000лв., сумата от 1 465лв. разноски, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.03.2012год. до окончателното изплащане,  платежни нареждания по щета №21-006/23.03.11 от 30.05.11г, за 40 000лв., от 25.11.13г-за сумата от 64 966,90лв.-по изп.лист плюс лихви и разноски, и от  02.12.13г за платени разноски по сметка на СГС. Следователно, представени са доказателства, според които ищецът е изплатил в цялост присъдените на пострадалата суми, като общия им размер, формиран от обезщетението, ведно с лихвата и съдебните разходи, както и възложените му съдебни разходи по гражданското дело е процесната сума от 107 486,90лв.

С оглед на установеното, следва да се направят следните изводи:

Съобразно чл.288 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ/отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „ГО“ за настъпилите имуществени и неимуществуени вреди ако същите са настъпили от ПТП, а виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид установените безспорни факти между страните, следва извода, че посочените в цитираната норма предпоставки за ангажиране отговорността на ищеца са били налице, респективно заплащайки обезщетение за настъпилите неимуществуени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинено от ответника, ищеца е изпълнил вменената му от закона отговорност, да заплаща обезщетения на пострадали, когато виновният водач няма валидно сключена застраховка „ГО“.

Освен това, по този начин е изпълнил и задължението на ответника, произтичащо от чл.45 ЗЗД същият да поправи вредите, които виновно е причинил на пострадалата К А В. По този начин е погасил вземането, което тя е имала към ответника, същевременно за ищеца е възникнало правото да се суброгира в правата на пострадалата срещу деликвента за платените вместо него суми, а именно: 

Съобразно чл.288 ал.12 КЗ/отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице, които  то има срещу деликвента до размера на платеното. Предмет на настоящето съдебно производство е именно реализацията на регресния иск на встъпилия в правата на удовлетворения пострадал платец на обезщетение за гражданска отговорност срещу причинителя на обезщетените вреди. Относно направеното възражение за погасяване на претенцията от 40 000лв.: Същото е неоснователно, поради следното: Сумата е изплатена на пострадалата с преводно нареждане от 30.05.2011тод. /стр.36/., исковата молба е изпратена на 27.05.2016год. /пощенски плик стр.46/, същата е постъпила в съда на 30.052016год., поради което претенцията е предявена в рамките на 5 годишния срок от момента на плащането.  Според доктрината и задължителната съдебна практика, напр. Реш. № 131/07.01.2011год. по т.д. № 806/2010год. І-во т.о. и др., регресните искове на застрахователя се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Затова петгодишния давностен срок относно претенцията на Гаранционен фонд срещу ответника не е изтекъл и същата не е погасена по давност и същата следва да бъде разгледана по същество.

Относно направеното в жалбата възражение, че поканата за изпълнение на регресната отговорност, не е била връчена лично на ответника и съответно получена от него:  Видно от съдържанието на регресната покана, чието получаване се оспорва /стр.41/, ответника е бил поканен да заплати общо сумата от 107 501,90лв.

Понеже ищецът има качество на суброгиращ се в правата на обезщетеното лице кредитор, същият се ползва от правното положение на увредения, спрямо когото е била приложима нормата на чл. 84 ал.3 ЗЗД и вземането следва да се счита изискуемо от увреждането-следователно не е необходима покана същият да бъде поставен в забава. И понеже деликвента е в забава от увреждането, съответно и допълнителна регресна покана от суброгиралия се в правата на увредената за плащане на платените суми не е необходима. Следва да се отбележи също, че с исковата молба мораторни лихви не се претендират-претендира се законната лихва от завеждане на иска, поради което и получаването на покана е ирелевантно относно исковите претенции.

Въз основа на така установените безспорни факти съдът намира регресния иск на встъпилия в правата на удовлетворения пострадал платец на обезщетение за гражданска отговорност срещу причинителя на обезщетените вреди за основателен. Доказани са както основанието на гражданската отговорност на ответника, причинил вреди другиму с противоправно поведение -чл. 45 ЗЗД, така и обема на тази отговорност, установена в съдебните производства, както се отбеляза, проведени с участието на ответника деликвент. Доказано и безспорно е и изпълнението на възложеното от закона гаранционно задължение за компенсиране на тази отговорност на ответника от страна на ищеца, поради липса на сключена задължителна застраховка „ГО“на автомобилистите, поради което са налице всички елементи на законовата суброгация, спрямо ищеца. Безспорно установения общ сбор на платените от ищеца суми че е 107 486,90лв., поради което искът се явява доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Предвид направения извод, жалбата  на въззивника се явява неоснователна и като такива следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение в обжалваните частти, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

Разноски пред въззивната инстанция: Предвид неоснователността на жалбата и направено искане, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разходи.  Преставени са доказателства за извършени разходи в размер на 4079,73лв.-внесен от въззиваемата страна депозит за назначения особен представител и следва да бъдат присъдени в посочения размер.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                      Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/24.02.2017 год., постановено по т.д.785/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул."Гр. Игнатиев" №2, представлявано от изп.директор Борислав Михайлов, сумата 4079,90лв.(четири хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, заплатени от ищеца по настоящото дело, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.