Р Е Ш Е Н И Е   № 134

 

27.05.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 169 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 918/24.02.2016г. на Я.Г.К. в качеството му на синдик на обявеното в несъстоятелност търговско дружество „ САМУИЛСТРОЙ” ЕООД /н/, ЕИК 116048827, със седалище и адрес на управление: с. Самуил, Разградска област, срещу решение № 30 от 15.01.2016г., постановено по т. д. № 132/2012г. по описа на Разградски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу несъстоятелното дружество и ОБЩИНА САМУИЛ, Област Разград, искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ / в редакцията преди изменението със ЗИДТЗ / обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г./, и чл. 34 ЗЗД.

В жалбата се инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение поради необоснованост, постановяване в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно - деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК.

Ответниците не са подали отговори по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не се представляват в проведеното открито съдебно заседание.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

С обжалваното решение Разградски окръжен съд се е произнесъл по отменителен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, и обусловени от него осъдителни искове с правно основание чл. 34 ЗЗД, предявени от Я.Г.К., в качеството му на синдик на „ САМУИЛСТРОЙ”ЕООД/н/, ЕИК116048827, със седалище и адрес на управление: с. Самуил, Разградска област, срещу несъстоятелното дружество и ОБЩИНА САМУИЛ, за прогласяване по отношение кредиторите на несъстоятелността нищожността на безвъзмездно разпореждане с принадлежащи към масата на несъстоятелността и връщане на индивидуално определени движими вещи: банцинг; банцинг гатер; щрайхмус; абрихт рендосвач; маса/тезгях с менгеме; шмиргел; фреза; противопожарно табло; автогрейдер, и четири недвижими имота, застроени в държавно дворно място, с площ от 8 298кв. м, за което в кв. 85 по действащия ПУП на с. Самуил е отреден УПИ V, представляващи самостоятелни обекти – едноетажна масивна сграда с предназначение „Стая на пазача и склад” със застроена площ от 151кв.м.; едноетажна масивна сграда с предназначение „склад” със застроена площ от 78.69 кв.м.; едноетажна масивна града с предназначение „склад” със застроена площ от 20 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда с предназначение „дърводелна” със застроена площ от 171 кв. м., осъществено от Община Самуил, в качеството на едноличен собственик на капитала на несъстоятелното дружество с Решение №11.219/30.V.2008г. по Протокол № 11/30.V.2008г. на Общински съвет - с. Самуил, в подозрителния период, респ. след обявената дата на неплатежоспособност – 30.10.2006г. и преди датата на решение № 292/18.10.2010г. по т. д. №47/2010г на РОС за откриване на производство по несъстоятелност на „Самуилстрой” ЕООД / н./

Ищецът твърди в исковата молба, че решението по Протокол № 11/30.05.2008г., взето от Общински съвет с. Самуил, като едноличния собственик на капитала на „Самуилстрой” ЕООД, след определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност, представлява безвъзмездна сделка, с която е осъществено разпореждане с имущество, принадлежащо към масата на несъстоятелността, и в резултат на която са увредени интересите на кредиторите.

Ответникът Община Самуил оспорва исковете, като поддържа, че процесните имоти и вещи не са били собственост на „ Самуилстрой” ЕООД.

Ответникът „ САМУИЛСТРОЙ” ЕООД /н/ не изразява становище.

Решението на РОС, с което искове са отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Съобразно обстоятелствата, посочени от ищеца и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ са предявените пред влизане в сила на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр. 20/28.02.2013г./, но подлежат на разрешаване по досегашния ред по силата на § 15 от ПЗРДИДТЗ.

Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. На основание § 14, ал. 1 вр. § 10 от ЗИДТЗ / обн. ДВ бр. 20/28.02.2013г./ новата редакция на чл. 649 ТЗ се прилага и за заварените от този закон искови производства за попълване масата на несъстоятелността. Съгласно приложимата редакция на чл. 649, ал. 2 ТЗ синдикът разполага с процесуална легитимация за предявяване на обусловените от отменителните искове осъдителни искове по чл. 34 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 20.11.2012г., което е в рамките на законоустановения едногодишен срок, който, по силата на изменения чл. 649, ал. 1 ТЗ, в случая тече от датата 21.10.2010 г., на която е обявено решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следното:

Ответникът „ Самуилстрой” е регистрирано през 1999г. еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик на капитала -  Община Самуил. Дружеството е своевременно пререгистрирано в ТР при АВп, с ЕИК 116048827.

По Протокол № 11/30.05.2008г. от заседание на Общински съвет – с. Самуил, Община Самуил, Разградска област, е взето Решение № 11.219/30.05.2008г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗМСМА и чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба № 8 за упражняване на правата на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества, издадена на основание ЗОС и ЗМСМА, за изключване от баланса на „Самуилстрой” ЕООД на процесните ДМА и включването им в баланса на Община Самуил. Решението е прието с единодушие – 12 гласа „ за”, като няма данни същото да е обжалвано по реда на АПК. Със Заповед № 326/17.06. 2008г. на Кмета на Община Самуил е разпоредено вписване на същите движими вещи и недвижими имоти, в баланса на общината, като за отписването им от баланса на едноличното търговско дружество е издаден мемориален ордер от 31.12.2008г.

Съгласно Акт за общинска собственост № 212/16.05.2003г. процесните недвижими имоти са частна общинска собственост и не са включени в капитала на търговско дружество.

С решение № 292/18.10.2010г., постановено по т. д. № 47/2010 г. по описа на РОС, обявено в ТР на 21.10.2010г., е обявена неплатежоспособността на „Самуилстрой”ЕООД / в ликвидация/ с начална дата – 15.10.2008г. и открито производство по несъстоятелността, в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като производството по несъстоятелността е спряно.

С решение № 138/23.06.2011г. по в. т. д. № 49/2011г. по описа на ВнАпС първоинстанционното решение на РОС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността и като такава е определена датата 30.10.2006г.

Решението на Общински съвет – с. Самуил по Протокол № 11/30.05.2008г. е взето една година и седем месеца след началната дата на неплатежопособността.

Така приетата за установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи на състава на ВнАпС по предмета на спора:

Предпоставките за уважаване на иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, в приложимата редакция / ДВ бр. 70/98 г./ са безвъзмездна разпоредителна сделка на несъстоятелния търговец с активи от собственото му имущество, увреждаща кредиторите, и сключването й след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Пасивно легитимирани са дружеството – длъжник и облагодетелстваното лице, в чийто патримониум е преминало имуществено право от масата на несъстоятелността.

Следователно ищецът следва да твърди и да установи осъществяването на разпоредителна сделка с облигационен характер, извършена от длъжника през подозрителния период, в изпълнение на която същият дава или се обвързва да направи нещо с имуществено право от масата на несъстоятелността, като знае, че няма да получи насрещна престация с икономическа стойност. Целеният резултат с предявяването на иска е да бъде призната за непротивопоставима на кредиторите разпоредителна сделка, страна по която е дружеството – длъжник, накърняваща масата на несъстоятелността, от която реално са излезли имуществени права, преминавайки в чужд патримониум по силата на облигационна обвързаност.

В случая не се установява осъществяване на сделка от длъжника, които да попадат в приложното поле на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС решенията на ОС на търговските дружества са особен вид сделки, за които е характерна липсата на насрещни волеизявления, а волеизявленията на приемащите ги субекти са насочени към постигане на обща цел; критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими за решенията на ОС, съответно правоотношенията в дружеството са членствени, а решенията на Общото събрание са резултат от волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които има изискване за съвпадащи си волеизявления; тези актове не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на дружеството по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност; за решенията на ОС са приложими специфични критерии, въведени от ТЗ.

Решението на Общинския съвет – с. Самуил, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на „ Самуилстрой” ЕООД – Община Самуил, не е търговска сделка с облигационен характер, а е волеизявление на върховния орган на дружеството относно управлението по смисъла на чл. 147 ТЗ и е относимо съм дейността на самия търговец. При вземането на такова решение Общинският съвет действа не като представляващ дружеството в отношенията му с трети лица, а като орган на общината - принципал. В Протокол № 11/30.05.2008г. не са обективирани действия и волеизявления на самия длъжник, а на административния орган, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала, който е различен правен субект от юридическото лице, създадено за осъществяване на търговска дейност.

Само по себе си решението за изключване от баланса на „Самуилстрой” ЕООД на процесните ДМА и включването им в баланса на Община Самуил не пораждат разместване на имуществени блага. Липсата на вещно- прехвърлителен ефект е самостоятелно основание за отричане на възможността това решение да обоснове извод за наличие на фактически състав по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. В случай, че действително процесните ДМА са били собственост на едноличното търговско дружество към датата на решението, то те са останали в неговия партимониум. Съставянето на акта за общинска собственост също не създава права и задължения, а само ги констатира и защитата срещу съдържащите се в него констатации, за които се твърди, че са неверни, е по реда на чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Спорът между синдика, като представител на длъжника, и Община Самуил, за принадлежността на процесните недвижими имоти и движими вещи към масата на несъстоятелността е такъв за материално право и следва да бъде разрешен с иск за собственост.

При съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива нарушения.

По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че не се установяват предвидените от закона елементи от фактическия състав на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ / в приложимата редакцията преди изменението със ЗИДТЗ / обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г./, поради което предявеният от синдика отменителен иск подлежи на отхвърляне като неоснователен, ведно с обусловения от уважаването му осъдителен иск по чл. 34 ЗЗД.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/15.01.2016г., постановено по т. д. № 132/2012г. по описа на Разградски окръжен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.