Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

173/25.07.2017 година                           град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на двадесет и осми юни                                               година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                   Н.Дамянова

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 169 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

      Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

      Образувано е по подадена въззивна жалба от Българска телекомуникационна компания /БТК/, ЕАД против решение № 878/28.11.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 110/2016г., в частта, с която  са отхвърлени предявените от дружеството срещу Хепи, ЕАД, ЕИК 103924544, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Орлин Попов, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 229.99 лв., представляваща дължима компенсаторна неустойка поради предсрочно прекратяване от ответника на Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., уговорена между страните в т. 6.2. във връзка с т. 4.4.1. от договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 28.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 2 449.79 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на неустойката, за периода от 08.02.2015 г. до датата на предявяване на иска - 28.01.2016 г., като погасени по давност. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи предявената искова претенция.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

      Постъпила е и въззивна жалба от Хепи, ЕАД против същото решение, но в частта, с която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск за осъждане на ответника БТК, ЕАД да заплати сумата от 6 834 лв., представляваща подлежащ на връщане на отпаднало основание депозит, заплатен на 28.10.2005 г. за предоставено и върнато на собственика оборудване по т. 5.4. във връзка с т. 1.3. от прекратен Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на насрещния иск – 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението се обжалва и в частта, с която се отказва присъждане на разноски за защита срещу предявените от БТК, ЕАД искове. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи претенцията му за присъждане на сумата от 6 834 лв, ведно с разноски за двете инстанции.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

 

      По жалбата на БТК, ЕАД :

      Предявените от БТК искове са с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

      Ищецът БТК, ЕАД претендира от ответника Хепи, ЕАД заплащане на сумата от 25 229.99 лв., представляваща дължима компенсаторна неустойка поради предсрочно прекратяване от ответника на Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., уговорена между страните в т. 6.2. във връзка с т. 4.4.1. от Договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 28.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на сумата от 2 449.79 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на неустойката, за периода от 08.02.2015 г. до датата на предявяване на иска - 28.01.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

      Оплакванията в жалбата се свеждат           преди всичко до  оспорване извода на първоинстанционния съд, че предявените от БТК, ЕАД  срещу Хепи, ЕАД главен и акцесорни искове са погасени по давност, който извод съдът е извел въз основа на приетия от него за безспорно доказан факт, че предизвестието на Хепи, ЕАД  от 13.07.2012г. за прекратяване на договора е стигнало до БТК, ЕАД  на същата тази дата. Признава за безспорно установен по делото  факта, че волеизявлението на Хепи, ЕАД за едностранно прекратяване на договора от 17.02.2009г. е материализирано на 13.07.2012г. и че това волеизявление е достигнало до него в срока на действие на договора. Счита, че основното възражение на Хепи, ЕАД за погасяване на претенцията по давност предпоставя и неговата доказателствена тежест за установяване на следните два  факта : 1. Кога отправеното от Хепи на 13.07.2012г. предизвестие е достигнало до БТК, ЕАД и 2. Кога е настъпило прекратяването на договора в следствие на това предизвестие.

      За доказването на тези факти Хепи, ЕАД е  ангажирало показанията на свидетеля Р Р, както и  приложените към исковата молба по насрещния иск приемо-предавателни протоколи – л.78 -  86, с които предоставеното по договора оборудване е върнато обратно от Хепи, ЕАД на БТК, ЕАД – действие, възможно само в хипотезата на прекратен договор.

      В същото време по делото са събрани и други доказателства, които опровергават твърдението на Хепи, ЕАД, а именно :

-представените от Хепи, ЕАД с насрещния иск приемо-предавателни протоколи от 30.08.2013г. и от 19.12.2012г. за връщане на оборудване по договора, от които е видно, че ответникът по иска е продължил да ползва оборудване на БТК, ЕАД и след 13.08.2012г.;

-представените от БТК, ЕАД със становището по доклада фактури № 0013366389/01.09.2012г. и № 0013498940/02.10.2012г., издадени от ищеца след август 2012г. за дължима месечна абонаментна сума, от които е видно, че БТК, ЕАД е продължило да предоставя услугата по договора и след тази дата, както и

-представената от Хепи, ЕАД електронна кореспонденция между двете дружества – чрез П за БТК и Л за Хепи, осъществила се през ноември 2013г. и от която според въззивника е видно, че в този период от време се е уговаряло излизането на Хепи, ЕАД  от договора с БТК, ЕАД.

От правна страна счита, че след като Хепи, ЕАД  не е доказало по безспорен начин датата на връчване на предизвестието си от 13.07.2012г. на БТК, ЕАД то и възражението му за изтекла погасителна давност се явява недоказано.

Освен това показанията на свидетеля Ранков противоречат и на показанията на свидетеля на БТК, ЕАД  Н.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав приема за безспорно установена по делото следната фактическа обстановка :

      Между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка по силата на сключените между тях Договор за предоставяне на услугите VPN и Интернет № 12659/24.10.2005 г. и Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., както  и Допълнително споразумение № 5/ 28.01.2010г.  към договора от 17.02.1009г.

      Относимите към процесните отношения клаузи на договора от 17.02.2009г. регламентират срока му на действие, условията за прекратяването му и отговорността на страните при неизпълнение. Съгласно т.4.1 срокът на действие на договора е определен  на три години, считано от датата на подписването му, като при откриването на нови VPN точки договорът има действие спрямо тях за срок, съответстващ на оставащия срок по основния договор, но не по-малък от една година, считано от началната дата на ползване на услугата за новите VPN точки. Първоначално определения от страните срок от 3 години в договора е определен като МИНИМАЛЕН. След изтичането му съгласно т.4.2 срокът се продължава автоматично за същия период, ако нито една от страните не уведоми другата писмено за прекратяването му поне 30 дни преди изтичането му. Така определеният минимален срок е свързан с възможността за прекратяването му и последиците от това. Така съгласно т.4.4.1  договорът може да бъде прекратен преди изтичане на минималния срок с отправяне на едностранно 60-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните, като след изтичане на минималния срок  предизвестието е 30-дневно – т.4.4.2. В т.6.2 е разписана отговорността на страната, инициирала прекратяване на договора преди изтичане на минималния срок. При прекратяване на договора преди изтичане на първите 12 месеца от минималния срок, страната дължи неустойка  в размер на 50 % от размера на 12 месечни вноски. При прекратяване на договора в рамките на минималния срок, но след изтичане на първата година от подписването му, страната дължи неустойка в размер на 50 % от 6-месечните вноски. Ако договорът бъде прекратен след изтичане на минималния срок, предизвестието е 30-дневно и в този случай неустойка не се дължи.

      В т.4 на  Допълнителното споразумение № 5 от 28.01.2010 г. срокът на договора е променен „за нов 48 месечен период“. Спорът между страните, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до тълкуването на волята им досежно посочената клауза на Допълнително споразумение № 5 предвид отправеното от Хепи, ЕАД волеизявление за прекратяване на договора от 13.07.2012г. и скрепените към него санкционни последици. Така БТК, ЕАД твърди, че т.4 от ДС № 5 има предвид определянето на нов минимален срок на договора, който започва да тече от подписването му и следователно изтича на 28.01.2014г. Според Хепи, ЕАД новият  48- месечен период е  втори по ред и започва  да тече след изтичане на минималния срок по т. 4.1. изр. първо от Договора от 17.02.2009г. Той не е минимален, а общ срок на действие на договора, поради което при прекратяване на договора през неговото времетраене неустойка не се дължи.

      Тезата на Хепи, ЕАД не може да бъде споделена. Поначало страните са намерили за необходимо да регламентират единствено минималния срок на действие на договора, не и общият такъв. Срокът на действие на договора след автоматичното му подновяване не е предмет на изрична регламентация. Смисълът на определянето на минимален срок е в това през този срок да бъде гарантирано действието му под страх от заплащане на неустойка при прекратяване на договора преди изтичането му. В ДС № 5 е уговорен нов 48-месечен срок, без към този нов срок да бъдат прибавяни нови характеристики или определяни други, различни от вече уговорените, последици при неспазването му. Обратно действие на споразумението не е придавано, поради което следва да се приеме, че той действа от подписването му. С оглед на това настоящият състав приема, че уговореният нов 48-месечен срок е пак „минимален“ по смисъла на т.4.1 от договора от 17.02.2009г., започва да тече от подписването на споразумението – от 28.01.2010г. и следователно изтича на 28.01.2014г. Прекратяването на договора преди изтичането му влече след себе си като последица задължението за заплащане на неустойката по т.6.2.

      Следващият спорен между страните въпрос е кога е прекратен договора, респ. – кога волеизявлението на Хепи, ЕАД за прекратяването му от 13.07.2012г. е достигнало до другата страна. В тази връзка съдът съобрази :

На 13.07.2012г. Хепи, ЕАД е отправило до БТК, ЕАД Предизвестие за прекратяване на действието на договор № 24287/17.02.2009г., което според поставения в горния му десен ъгъл печат е входирано в офис на БТК под № 1993/13.07.2012г.  Ищецът оспорва получаването на това предизвестие, като твърди, че връчването му в негов офис на адрес в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 189 не е надлежно, тъй като в този офис липсва деловодство, респ. – надлежно упълномощени лица, които да получават документи, адресирани до БТК. Седалището и адреса на управление на БТК през 2012г. е в гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, като дружеството няма регистрирани клонове или офиси в страната. БТК притежава и наема различни места, на които държи техническо оборудване, за да предоставя услуги по предмета си на дейност, но това не са офиси, които поддържат редовно деловодство. В договора липсва клауза, според която писмена кореспонденция между  двете дружества може да се разменя на адреси, различни от адресите им на управление. В договора са посочени и лица за контакти с упоменати имейл адреси.

Свидетелят на ищеца Леон Нанков, работещ на длъжността старши търговски представител на БТК през процесния период в офиса на бул.“Сливница“, депозира показания, според които във въпросния офис не е имало деловодство на БТК, печати в работата си са използвали, неговият печат имал надпис „БТК „Корпоративни продажби – Варна“. Получавал е кореспонденция за клиенти, но не е давал входящи номера и деловодство не е поддържано. Деловодството на дружеството е позиционирано в гр.София и към него са били насочвани клиенти, които искат входящи номера.

Свидетелят Румен Рангелов депозира показания като работещ в Хепи, ЕАД като системен администратор от април 2006г.и като представител на ответника по договора му с ищеца. През 2012г. лично занесъл предизвестието за прекратяване на договора в офиса на бул.“Сливница“, бил е изпратен в стаята на деловодството, за да го входира. Документът бил получен и входиран лично пред свидетеля от служители на БТК.

Показанията на свидетеля Рангелов се потвърждават и от поставения в горния десен ъгъл на предизвестието печат с надпис „Виваком, БТК – АД, офис Варна“, придружен с вписан входящ номер на документа. Въпреки направеното оспорване, БТК, ЕАД не успя да докаже, вкл. и пред настоящата инстанция, че този печат е поставен в противоречие  с установените в дружеството правила за полагане на печати. При това положение съдът намира, че предизвестието от 13.07.2012г. е било редовно връчено на ищеца, в помещение, съдържащо всички белези на негов офис и получено от лице, което по външни данни добросъвестно може да бъде предположено, че е служител на БТК. С изтичането на 60 дни от получаване на предизвестието, договорът се счита прекратен. Като доказателства в тази насока съдът цени приложените към исковата молба по насрещния иск приемо-предавателни протоколи /л. 78 – л. 86 от делото/, удостоверяващи връщане на оборудването по договора на БТК, с най-ранна дата 27.11.2012г. В подкрепа на този извод е и заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, съгласно което на 15.11.2013г. ищецът е издал фактура № 50479334 на обща стойност с ДДС 41 661,64лв, с падеж 15.11.2013г. и основание – наем рутери до 13.08.2012г., като изрично е отразено, че фактурата е по договор № 24287/17.02.2009г. На 28.11.2013г. е осъществено самото плащане. Счетоводният регистър, воден от БТК, ЕАД  и отразяващ разчетите с Хепи, ЕАД за периода 04.10.2009г. – 23.01.2015г., не съдържа отразено записване, отнасящо се до наем на рутери за периода след 13.08.2012г.

      С оглед съвкупната преценка на горепосочените доказателства съдът намира, че процесният договор е бил прекратен в резултат на полученото от БТК, ЕАД предизвестие на Хепи, ЕАД от 13.07.2012г., а оплакването в жалбата, че този извод е  направен въз основа на недостатъчните и противоречиви показания на свидетеля Рангелов е неоснователно. И тъй като това е сторено в рамките на минималния срок на договора, но след първите 12 месеца, дължимата неустойка, изчислена съгласно месечните вноски по договора съобразно  Приложение № 2, е 32 064,00 лв., при месечна вноска от 10 688лв. След извършено на основание т. 5.4. от Договора  прихващане на задължението на Хепи, ЕАД за заплащане на неустойка със насрещно вземане на ответника за предоставен депозит за използвано оборудване в размер на 6 834.01 лв. до размера на по-малкото,  остатъчната дължима от ответника сума възлиза на 25 229.99 лв.

Горният извод не може да бъде разколебан от представените от Хепи, ЕАД с насрещния иск приемо-предавателни протоколи за връщане на оборудване от 30.08.2013г. и от 19.12.2012г., т.е. – много след 13.07.2012г., тъй като никъде по делото не се среща твърдение, че оборудването е предадено в един и същи момент и то непосредствено след изтичане срока на предизвестието. Не са представени и доказателства, че след 13.08.2012г. оборудването е ползвано от Хепи, ЕАД, а не само съхранявано от него, както ответникът по иска твърди.

Горният извод не се разколебава и от представените от ищеца фактури  № 0013366389/01.09.2012г. и № 0013498940/02.10.2012г. Същите са оспорени от ответника по иска със становището му от 26.09.2016г., не са подписани от него и са в противоречие с приетата по делото ССчЕ.

От приложената по делото електронна кореспонденция между служителите на двете дружества – П за БТК и Л за Хепи, осъществена през ноември 2013г., не може да се направи предложения от въззивника извод, че в посочения период е уговаряно излизането на Хепи, ЕАД от договора. В посочената кореспонденция се коментира връщането на депозита от 6 834лв, което е още едно доказателство за окончателен разчет на сметките между двете дружества по повод прекратяване на договора.

Едва във въззивната инстанция със становището си от 21.06.2017г. БТК, ЕАД посочва датата, на която е узнало за прекратяване на договора от 2009г. от Хепи, ЕАД, а именно – 27.11.2013г. Като доказателство за това се сочи разменената между страните електронна кореспонденция. Доколкото посочената от ищеца дата на прекратяване на договора не е подкрепена от доказателствата по делото, съдът намира, че въз основа на нея не може да изгради фактически констатации и правни изводи.

При възникналото задължение за заплащане на претендираната неустойка от страна на Хепи, ЕАД релевираното от него възражение за погасяването й по давност и настоящият въззивен състав намира за основателно. След като договорът е прекратен на 13.09.2012г., вземането на ищеца се погасява с изтичането на тригодишна давност, т.е. – до 13.09.2015г. Исковата молба е подадена в съда на 29.01.2016г., след изтичане на погасителната давност. Предвид на това претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно с акцесорната претенция за лихва върху главницата.

Въз основа на горното съдът приема, че жалбата на БТК, ЕАД е неоснователна.

     

      По жалбата на Хепи, ЕАД :

Предявеният насрещен иск от Хепи, ЕАД е за осъждане на ответника  да заплати  сумата от 6 834 лв., представляваща подлежащ на връщане на отпаднало основание депозит, заплатен на 28.10.2005 г. за предоставено и върнато на собственика оборудване по т. 5.4. във връзка с т. 1.3. от прекратен Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на насрещния иск – 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед направеното  в исковата молба признание от БТК, ЕАД за осъществено  прихващане на дължимата от Хепи, ЕАД неустойка със собственото му задължение да възстанови внесения депозит от 6 834лв, съдът намира за доказано твърдяното от ищеца по насрещния иск споразумение сумата, платена като депозит по т. 5.4. от Договор № 12659/24.10.2005 г. да бъда задържана от БТК, ЕАД  като депозит и по Договор № 24287/17.02.2009 г. При установеното вече по делото прекратяване на договора от 2009г. с предизвестието от 13.07.2012г. и предвид връщането на оборудването без неизправности и нанесени повреди, видно от приемо-предавателните протоколи, следва да се приеме, че БТК, ЕАД дължи връщане на внесения от Хепи, ЕАД депозит. В тази насока  са и разменените мейли между представителите на двете дружества Петрова и Лорингов.

В отговора на насрещната искова молба БТК, ЕАД твърди,  че на 02.02.2015г. дружеството е уведомило Хепи, ЕАД с покана за доброволно плащане, че е извършило прихващане на задължението му за заплащане на неустойка с насрещното си изискуемо и ликвидно вземане – предоставения депозит от 6 834лв. Ето защо счита претенцията по насрещния иск неоснователна, като погасена чрез прихващане, на осн.чл.104 ЗЗД. Действително с приетата по делото Покана за погасяване на просрочени задължения от 30.01.2015г. – л.22,  БТК, ЕАД уведомява Хепи за дължимата от него неустойка в размер на 25 229,99лв, намалена със сумата на дължимия от БТК депозит. Същата покана съдържа волеизявлението на БТК за прихващане между двете насрещни задължения на дружествата до размера на по-малкото от тях. Тази покана се твърди да е връчена на Хепи на 02.02.2015г., видно от представената обратна разписка на Еконт Експрес по куриерска пратка 1050032665516.

В условията на евентуалност ответникът по насрещния иск счита вземането на Хепи, ЕАД за погасено по давност.

Получаването на куриерската пратка 1050032665516 обаче е оспорено от Хепи, ЕАД. Оспорено е и твърдяното обстоятелство, че пратката е съдържала покана за доброволно плащане, както и изявление за прихващане. При това положение в доказателствена тежест на БТК, ЕАД е било установяването на оспорените обстоятелства. Вместо това в с.з. от 7.10.2016г. процесуалният представител на дружеството е оттеглил доказателствените си искания в тази насока, като  с молба вх.№ 27 866/07.10.2016г. – л.277, БТК, ЕАД е отправил изрично писмено волеизявление за прихващане на задължението за неустойка на Хепи, ЕАД  с насрещно негово вземане за предоставения депозит за използването оборудване в размер на 6 834,01лв до размера на по-малкото, при условие, че съдът уважи, както иска на БТК, така и насрещния иск на Хепи за връщане на въпросния депозит от БТК.

С оглед на горното съдът приема, че материалноправното изявление за прихващане, направено от БТК, ЕАД в Поканата за погасяване на просрочени задължения от 30.01.2015г. – л.22, не е достигнало до Хепи, ЕАД, поради което и не е породило целения с него правен ефект – погасяване на насрещните вземания на страните до размера на по-малкото от тях. В с.з. от 7.10.2016г. БТК, ЕАД е направило възражение за прихващане, което, макар и релевирано  след срока за отговор на исковата молба, се явява процесуално допустимо, тъй като попада в хипотезата на чл.371 ГПК -  може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, щом за доказването му не се налага събирането на нови доказателства.

Разгледано по същество възражението за прихващане се явява основателно. За да бъде допуснато прихващане с погасено по давност вземане, трябва в определен минал момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране, каквито всъщност са ищцовата претенция на Хепи, ЕАД по насрещния иск в размер на 6 834,01лв  и претенцията на БТК, ЕАД по основния иск, който  съдът отхвърля поради погасяването му по давност. Съгласно чл.103 ал.2 ЗЗД съдебното прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Предявената давност не погасява вземането на кредитора, но тя има правен ефект, че то не може да бъде реализирано по съдебен или принудителен ред. По изключение -съгласно чл.103 ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.

При  това положение и жалбата на Хепи, ЕАД се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат следните разноски : На БТК, ЕАД – за І инст. – 300лв ю.к. възнагр. за защита срещу насрещния иск на Хепи, ЕАД и за ІІ инст. – 300лв ю.к.възнагр. за защита срещу жалбата на Хепи, ЕАД, или общо 600лв. На Хепи, ЕАД се дължат – за І инст. 100лв депозит за ССчЕ и 300лв ю.к.възнагр. за защита срещу иска на БТК, ЕАД и за ІІ инст. – 300лв ю.к.възнагр. за защита по жалбата на БТК, ЕАД или общо 700лв. Изчислени по компенсация БТК следва да бъде осъдено да заплати на Хепи, ЕАД 100лв разноски. 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш      И       :

     

ПОТВЪРЖДАВА решение № 878/28.11.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 110/2016г.

ОСЪЖДА БТК, ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев да заплати на Хепи, ЕАД ЕИК 103924544, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Орлин Попов сумата от 100лв – разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно изхода му пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :