РЕШЕНИЕ

   № 120

               гр.Варна, 31.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 16.05.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №169 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Евроманган“ ЕАД- с. Църква, община Балчик, Добричка област срещу решение № 207/08.12.2017 г. на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д. № 177/2017 г., с което е уважен предявеният срещу него от „Воаяж М“ ЕООД - с.Здравец, община Аврен, Варненска област, иск за сумата 31464.30 лв, представляваща дължима цена на доставени стоки и транспортни услуги по фактури, описани в решението, ведно със законна лихва считано от  06.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 2908.57 лв - сторени съдебно деловодни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Ответникът по жалбата – „Воаяж М“ ЕООД - с.Здравец, община Аврен, Варненска област моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за нередовно връчени съдебни книжа на ответника е неоснователно. Исковата молба с приложенията са връчени на  последния на 14.09.2017 г. при отказ на получателя да приеме съобщението, като това обстоятелство е отбелязано изрично върху разписката и удостоверено с подписа на връчителя. Връчването е извършено чрез кметството в с.Църква, видно от положения върху подписа печат на кметството по реда на чл.42, ал.1, изр.2 – ГПК. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването – чл.44, ал.1, изр. последно – ГПК. Представеният от ответника едва в с.з. писмен отговор на исковата молба е постъпил след срока за отговор по чл.367, ал.1 – ГПК, предвид което направените с него възражения са преклудирани съгласно чл.370 – ГПК, като не се доказва пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо, съдът няма право да обсъжда наведените с жалбата, по същество - нови възражения, ненаправени дори с неприетия писмен отговор и в.с.з.пред първата инстанция, а едва с пледоарията по същество, че фактурите, от които ищецът извлича основанието си, са подписани от лице без представителна власт и няма потвърждаване на действията му веднага след узнаването по смисъла на чл.301 – ТЗ. В този смисъл без значение е отправянето на покана от ищеца за заплащане на задълженията по описаните фактури и получаването й от ответника, макар че от известието за доставяне се установява, че представител на  последния е получил поканата от 03.02.2017 г. на 07.02.2017 г. Това е така, защото подписаните от получателя фактури канят длъжника и без да е нужно даване на същия на допълнителен срок за плащане. Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата – чл.303а, ал.3 – ТЗ.

Не може да се обсъжда и възражението, че няма представени доказателства за извършването на транспортни услуги и за приемане на стоки и на извършен ремонт. След като всички фактури на ищеца са подписани от лице, относно което не се оспорва, че е служител на ответника, и по-голямата част от тях за сумата общо 27768.30 лв са осчетоводени в счетоводството му, включени са в дневниците за покупки и за тях ответникът е ползвал данъчен кредит, установено от заключението на ССЕ и от обясненията на вещото лице в с.з., налице са приемане на извършените доставки и транспортни и ремонтни услуги и недвусмислено признание на съществуващите задължения по фактурите от ответника. Неосчетоводяването на част от фактурите за сумата общо 3696 лв не доказва липса на задължение по тях, тъй като те също са подписани от представител на ответника, с което е доказано приемане на услугите и доставките, за които са били издадени тези фактури.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатски хонорар – 1500 лв, като размерът му е около минималния по Наредба №1/2004 г. и не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото и положения труд от адвоката.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 207/08.12.2017 г. на Окръжен съд Добрич -ТО по т.д. № 177/2017 г.

ОСЪЖДА „Евроманган“ ЕАД - с. Църква, община Балчик, Добричка област, ЕИК 124058778, да заплати на „Воаяж М“ ЕООД - с.Здравец, община Аврен, Варненска област, ЕИК 201858025, сумата 1500 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.