Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 75/ гр.Варна, 20.03.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.02.2015 год.  в състав:

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

                                   

При секретаря Е. Т. като разгледа докладваното от съдия А.БРАТАНОВА в.т.д. 17/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Н.А.М. против решение № 528/28.05.2014 год., постановено по т.д.№ 2392/2013 год. по описа на ВОС в частта, в която е отхвърлен предявения от страната против ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 иск за заплащане на обезщетение за причинени  неимуществени вреди за горницата над 48000 лв до пълния размер от 140000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка И К Н, починала на 17.12.2012 г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от М.П.М. при управление на МПС – л. а. марка „Рено”, модел Меган, с ДК № В 5664 НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

По делото е постъпила и  частна жалба от ЗД „Б И” АД – София против определение № 4154/24.10.2014 год., с което ВОС е изменил  решение № 528/28.05.14г. по гр. д. № 2392/2013г. в частта на присъдените разноски в полза на ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482, като вместо него е осъдил Н.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от Стоян Станимиров Проданов, СУМАТА от 2462,64 лв /две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и 64 ст./, представляваща направени по делото разноски , на осн. чл.78, ал.3 ГПК

            Постъпилите жалби са допустими и надлежно администрирани.

            За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

По въззивната жалба на Н.М.:

Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за неправилно определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.  Поддържа се, че първостепенния съдт не е съобразил критериите по чл. 52 ЗЗД и е игнорирал конкретните данни за силната връзка между ищеца и починалата и съжителството им в едно домакинство. Присъденото обезщетение не съответства на дадените от другите съдилища разрешения по идентични казуси. 

Оспорват се и формираните фактически и правни изводи за съпричиняване на вредоносния резултат. Съдебният акт в разглежданата част противоречи на влязлата в сила присъда, съобразно която водачът има изключителна вина за настъпилото ПТП.

Въззиваемата страна не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Оспорва се на първо място обема на претърпяните увреждания и техния паричен еквивалент.

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и ищеца, както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./.  

Починалата Иванка Колева Неделечева е била  на 65 години към датата на ПТП. Била жизнена, енергична и здрава жена, работеща като медицинска сестра. Била разведена и отгледала сама сина си. 

Ищецът е единствен син на починалата, живеещ със същата в общо домакинство. Разпитаната свидетелка М.Неделчава е категорична за добрите отношения между двамата.  Ищецът понесъл трудно загубата на майка си – единствения му близък човек. Отрупвал гроба й с цветя, «сринал се».

Събраните по делото доказателства сочат, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 60 000 лева е крайно занижено и не отговаря на критериите по чл. 52 ЗЗД.  Конкретните факти по делото за личността на починалата и най-вече  - за сложилата се силна връзка и привързаност с ищеца, с когото живеят в общо домакинство, мотивира настоящия състав да определи обезщетение в размер на 110 000 лева. Значителен превес има и критерия за личните субективни възприятия на пострадалото лице. Ищецът е отгледан единствено от майка си, а неочакваната й загуба съставлява и загуба на единствената морална опора.

По изводите на първостепенния съд за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД:  С  присъда № 115 от 25.11.13 г., в сила от 11.12.13 г.,  М.П.М. е признат за виновен в това, че на 17.12.12г. в гр.Варна на бул. Трети март , при управление на МПС - лек автомобил „Рено Меган” рег.№ В 5664 НА, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2, и причинил по непредпазливост смъртта на И К Н, на 65 години, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, на осн. чл.66, ал.1 НК.

Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд  не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. На това основание изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на  съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

От заключението на изклушаната САТЕ, се установява, че пострадалата е пресичала пътното платно на около 5 метра преди обозначената с пътен знак Д17 и предупредителна светофарна уредба  пешеходна пътека.  Няма спор, че на място е липсвала хоризонтална пътна маркировка  т.е.  пешеходната пътека не е била очертана / в тази връзка – протокол за оглед на местопроизшествието, заключение на САТЕ, устни обяснения на вещото лице в о.с.з./. Според легалната дефиниция „пешеходната пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.– пар.6, т.54 ДР на ЗДП. Наличието на наземна пътна маркировка не е абсолютно изискуемо условие за обособяването на пешеходна пътека. Достатъчно е същата да е сигнализирана с надлежни пътни знаци.

Следователно – ищцата е пресичала пътното платно на необозначено място, в нарушение на императивните изисквания на чл. 113, ал.1 ЗДП. Липсват предвидените в чл. 113, ал.2 ЗДП предпоставки за дерогиране на законовото й задължение, тъй като в близост е имало пешеходна пътека. При това положение пострадалата обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване / в този смисъл и Решение № 39 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II т. о. /. Приносът на последната във вредоносния резултат следва да се определи на 20%, респ. дължимото обезщетение подлежи на намаляване до размер на 88 000 лева, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.  Величината на приноса е съобразен с правилото, че отговорността и грижата на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е принципно значително по-голяма. 

         С оглед формираните фактически и правни изводи, решението на ВОС следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част за разликата от присъдените 48 000 лева до 88 000 лева, респ. потвърдено за разликата от 88 000 лева до пълния претендиран размер от 140 000 лева.

         Разноски: На въззивника следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски, съответни по размер на приетата за основателна въззивна жалба или 1304, 35 лева.

С оглед формираните от въззивния съд изводи по основателността на претенцията, въззивният съд дължи преизчисление на сторените при първоинстанционното разглеждане на спора разноски в полза на двете страни. В полза на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 028, 57 лева – съобразно размера на уважената претенция. ВОС е присъдил сумата от 2 742, 86 лева, следователно – в полза на страната следва допълнително да се присъди сумата от 2 285, 71 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Сторените разноски от ответника при първоинстанционното разглеждане на спора възлизат на общо 10 200 лева, от които 10 000 лева – адвокатско възнаграждение и 200 лева – депозит за назначената САЕ.  С определение № 4154/24.10.2014 год., ВОС е изменил  решение № 528/28.05.14г. по гр. д. № 2392/2013г. в частта на присъдените разноски в полза на ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482, като вместо него е осъдил Н.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от Стоян Станимиров Проданов, СУМАТА от 2462,64 лв /две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и 64 ст./, представляваща направени по делото разноски , на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Определението е постановено при приложение на правилото на чл. 78, ал.5 ГПК и формирани изводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд съобрази, че ищецът не е предявил възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до даване ход на устните състезания.  Страната не може едва в молбата си по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските да упражни за първи път правото си по чл.78, ал.5 ГПК.  В това производство страните не могат да отстранят направени от тях процесуални пропуски, тъй като в процедурата по чл.248 ГПК единствено съдът, постановил решението, може да поправи допуснати от него грешки при формиране на волята си относно отговорността за разноските. Това произтича и от принципите по чл.8 и чл.9  ГПК за състезателност и равенство на страните в гражданския процес, като същите следва да изчерпят всички свои искания най-късно до приключване на разглеждане на делото пред съответната инстанция. В тази насока е и Определение № 878 от 12.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., ТК;  Определение № 205 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 723/2014 г., II т. о. Предвид изложеното, като несвоевременно направено, искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е преклудирано. Произнасянето по преклудирано искане води до нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като съдът не може служебно да намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност, а направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК се счита за неизвършено.

Неоснователни са доводите на ищеца, че молбата за присъждане на разноски и представения към нея списък, обективиращ размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не е бил довел до знанието на страната – изрично в тази връзка е постановено определение в о.с.з. от 08.04.2014 год., с което е докладвана молба вх.№ 9360/27.03.2014 год.  Неоснователни са и доводите за последващо изменение на искането съобразно представен списък л.85 по делото. Соченият списък е представен в о.с.з. на 13.05.2014 год. и касае присъждане на сторените разноски от евентуалния ответник.

Фактическото плащане на сторените разноски е обективирано  в договор за правна защита и съдействие – л.65, който има характер на разписка за платен адвокатски хонорар.

С оглед на изложеното, определението на ВОС, с което е изменено съдебното решение в частта за разноските следва да бъде отменено като неправилно.

С оглед формулираните изводи за основателност на предявената претенция до размер на 88 000 лева, на ответника се дължат разноски за първоинстанционното разглеждане на спора, съответни на отхвърлената претенция при база за изчисление – 10 200 лева. Дължимите на ответника разноски според правилото на чл. 78, ал.3 ГПК  възлизат на 3 788, 57 лева  Решението в частта за присъдени разноски на страната над 3788, 57 лева следва да бъде отменено.

Държавни такси: въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса върху допълнително присъдената сума от 40 000 лева, от които 1600 лева – за първоинстанционното разглеждане на спора и 800 лева – за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 528/28.05.2014 год., постановено по т.д.№ 2392/2013 год. по описа на ВОС в частта, в която е отхвърлен предявения от Н.А.М. ***31830482 иск за заплащане на обезщетение за причинени  неимуществени вреди за горницата над 48000 лв до 88 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка И К Н, починала на 17.12.2012 г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от М.П.М. при управление на МПС – л. а. марка „Рено”, модел Меган, с ДК № В 5664 НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М.,*** разликата от 48000 лв до 88 000 лв /т.е. допълнително 40 000 лева/, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка И К Н, починала на 17.12.2012 г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от М.П.М. при управление на МПС – л. а. марка „Рено”, модел Меган, с ДК № В 5664 НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част за разликата от 88 000 лева до претендирания размер от 140 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М.,*** сумата от 1304, 35 леваразноски за въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М.,*** допълнително разноски при първоинстанционното разглеждане на делото в размер на още 2 285, 71 лева.

ОТМЕНЯ определение № 4154/24.10.2014 год., с което ВОС е изменил  решение № 528/28.05.14г. по гр. д. № 2392/2013г. в частта на присъдените разноски в полза на ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 528/28.05.2014 год., постановено по т.д.№ 2392/2013 год. по описа на ВОС в частта за присъдени разноски в полза на ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 за разликата над 3788, 57 лева.

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ държавни такси в производството както следва: - по сметка на ОС – Варна – сумата от 1600 лева и по сметка на АС – Варна – сумата от 800 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: