Р Е Ш Е Н И Е

 

83 /Варна, 31.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.03.2016 год. в състав

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 17/16 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба от „КРАУН РЕАЛ ЕСТЕЙТС” ООД  - Варна против решение № 811/04.11.2015 год., постановено по т.д.№ 2131/2014 год., в частта, в която

КРАУН РИАЛ ЕСТЕЙТС ООД, ЕИК 148055712, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №11, представлявано от Г.М.Б. е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ С.К.- Д.С., ЕИК 103283647, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ж.к. Аспарухово, ул. Балкапан, бл. 2, ет. 1, ап. 4, представлявано от Д. И. С., СУМАТА от 4070лв / четири хиляди и седемдесет лева /, представляваща стойността на извършени счетоводни услуги по договор за извършване на счетоводни услуги от 01.11.06г. за периода 18.12.11г. – 31.03.14г., за които са издадени фактури №78/05.02.14г. и №82/13.05.14г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 18.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

КРАУН РИАЛ ЕСТЕЙТС ООД, ЕИК 148055712, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №11, представлявано от Г.М.Б., е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ С.К.- Д.С., ЕИК 103283647, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ж.к. Аспарухово, ул. Балкапан, бл. 2, ет. 1, ап. 4, представлявано от Д. И. С., както следва: СУМАТА от 730,88 лв / седемстотин и тридесет лева и 88 ст/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница по фактура №78/05.02.14г. за периода от 18.12.11г. – 18.12.14г., на осн. чл.86 ЗЗД и СУМАТА от 28,69 лв / двадесет и осем лева и 69 ст/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница по фактура № 82/13.05.14г. за периода от 05.02.14 г.-18.12.14 г., на осн. чл.86 ЗЗД.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор от насрещната страна.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ЕТ с фирмено наименование „С.К.- Д.С.” против съдебното решение в отхвърлителните части по исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Въззивните жалби са предявени в срок, от надлежни  страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивните жалби са допустими  и надлежно администрирани.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

Между страните е сключен договор от 01.11.06 г., по силата на който  ищецът като изпълнител се е задължил да извършва от свое име и за сметка на ответника-възложител абонаментно счетоводно и данъчно обслужване с изрично визиране на дължимите престации, включени в предметния обхват. Страните са уговорили още, че месечната цена за извършваната услуга е в размер на 2,5 МРЗ.

 Сключеният договор има безсрочен характер.

Страните не спорят, че считано от 01.01.2011 год. възложителят преустановил активна търговска дейност. Считано от началото на 2011 год.  дружеството не е имало лица, заети по трудов договор, няма водени ведомости за работни заплати и произтичащите от това записвания по съответните сметки. Осчетоводявани са единствено стопански операции във връзка с дължите осигурителни задължения на управляващия дружеството. За отчетните данъчни периоди 2011-2013 год. не е извършвана инвентаризация, вкл. оценка на активите  и пасивите. За финансовата 2011 год.  бил осчетоводен 1 първичен счетоводен документ /разходна фактура за закупуването на консумативи/. През 2012 – 2013 год. не са осчетоводявани разходно-приходни документи. През 2014 год. са осчетоводени единствено фактурите с издател ЕТ „С.К.- Д.С.”, обективиращи спорното задължение. Осъщественото счетоводно обслужване в процесния период включва и подаване на ежемесечни нулеви справки- декларации и отчетни регистри по ЗДДС /с изключение на данъчен период м.02.2011 год., в който е възстановен ДДС на стойност 218,12 лева и данъчен период м.02 и м.05.2014 год., през които в дневника за покупки са включени фактурите за счетоводно обслужване/. Счетоводното предприятие е осъществявало и дейностите  по годишно приключване чрез изготвяне и подаване на ГДД,  ГФО и статистически отчет за 2011 год.;  за отчетните 2012 год. – 2013 год. – декларация пред НСИ, че дружеството не упражнява търговска дейност и ГДД пред НАП.

За отчетната 2011 год.  са подготвени  и входирани документи за публикуването на ГФО за отчетната 2011 год.

Не се спори, че счетоводното предприятие е преустановило осъществяването на услуги по договора, считано от 01.06.2014 год. 

1. Ответникът твърди, че осъщественото договаряне е недействително поради невъзможен предмет, обусловен от преустановяване на търговската дейност на стопанския субект. Страната поддържа, че обектът на правоотношението – престиране на счетоводни и данъчни услуги е станал невъзможен, поради икономическата неактивност на възложителя.

По така направеното възражение с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, съдът намира следното:

Предметът на договаряне е фактически невъзможен, когато липсва обект на правоотношението и тази липса е изначална, а не последваща. Релевираното защитно възражение за недействителност е неоснователно, тъй като е обосновано с факти и обстоятелства, чието настъпване следва сключването на договора.

2. Сключеният договор има характер на абонаментен такъв. Страните дължат изпълнение на повтарящи се задължения с единен правопораждащ факт. Паричното задължение на възложителя – адресат на счетоводни услуги настъпва през предварително определени интервали от време,  а размерите на плащанията са изначално определени. Посочената по-горе съвкупност от отличителни белези определя паричните задължения на възложителя като периодични такива по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД /ТР № 3/18.05.2012 год. на ВКС по т.д.№ 3/2011 год./. Приложимата погасителна давност е тригодишна, поради което исковите претенции за дължимо възнаграждение в периода 01.01.2011 год. до 18.12.2011 год./  следва да се считат за погасени. Обжалваното решение в коментираната част е правилно и законосъобразно.

3.  С оглед констатациите по т.2,  предмет на изследване във въззивното производство е единствено престирания труд, респ. дължимото от възложителя възнаграждение за периода 18.12.2011 год. до 31.03.2014 год.

Процесният договор е сключен с цел възлагане на комплексното данъчно и счетоводно обслужване на стопанско активен субект. Възложените престации касаят всички аспекти от счетоводното и данъчното обслужване на действащ търговец – водене на приходно-разходна документация; счетоводни регистри;  работни заплати, хонорари и осигуровки, инвентаризация и годишно приключване.  Дължимите от изпълнителя услуги са подробно индивидуализирани в чл.1, а допълнителното възлагане на дейности, невключени в предмета, подлежи на допълнително договаряне и заплащане. Сключеният договор е комутативен – престацията на изпълнителя- довереник е ясно формулирана по вид и обем.

Сключеният договор не регламентира хипотеза, при която възложителят преустанови търговска дейност, а уговореното счетоводно обслужване следва да се трансформира в такова на неактивен стопански субекти. Сочената трансформация е свързана с принципната невъзможност за осъществяване на част от възложените дейности, изискуеми и присъщи за действащ стопански субект. С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че настъпилият нов юридически факт води до частична последваща невъзможност за изпълнение на сключения договор за част от възложените дейности. Договорените услуги във връзка с поддържането на приходно-разходна документация и  изчисляване и отчитане на работни заплати следва да се считат за обективно невъзможни от фактическа и правна гледна точка.

         Частичната обективна невъзможност погасява задълженията на изпълнителя да престира договореното счетоводно обслужване  в обема, индивидуализиран в чл.1.  Частичното погасяване обуславя обаче и насрещното право на изпълнителя да иска намаляване на паричното си задължение. Соченият принцип е възпроизведен в общата норма на чл. 89 ЗЗД. Страните не са ограничили приложението й чрез нарочна договорна разпоредба. 

         Не следва противното и от характера на сключения договор. Договорът за счетоводно обслужване съдържа съществените белези на договор за изработка, доколкото с него се възлагат фактически действия по постигането на определен трудов резултат и едновременно с това- на договор за поръчка, доколкото същият има за предмет и правни действия. И при двата вида договори е провъзгласен принципа, че частичната невъзможност за изпълнение на изпълнителя – довереник води до право на частично намаление на уговореното насрещно парично възнаграждение /вж.  чл.267, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл. 288, ал.2 ЗЗД/. Налице е основание, предвидено в закона по смисъла на чл.20а, ал.2 ЗЗД за изменение в съдържанието на облигационната връзка.

         Определянето на частта от възнаграждението, съответстваща на възможното, полезно и престирано изпълнение, следва да се извърши при спазване на критериите в чл. 326, ал.2 ТЗ -  изпълнителят дължи цената, която обикновено се плаща за същия вид стока при подобни обстоятелства.

         Съобразно заключението на ССЕ, приета при първоинстанционното разглеждане на спора,  заплащането на абонаментните счетоводни услуги не е нормирано. Въз основа на събрани оферти от интернет  и от електронен калкулатор със зададени параметри, вещото лице е определило ценови диапазон от 100 до 140 лева. Същевременно, въз основа на събрани оферти от счетоводни кантори в бранша е определило дължимо възнаграждение в размер ½ МРЗ /вариращо между 120 лева и 170 лева/. Сочените констатации са направени при изричните уточнения, че цените са строго индивидуални и са въпрос на конкретно договаряне. 

Въззивният съд кредитира заключението в частта, определяща пазарният еквивалент на престираните услуги в размер на ½ минимална РЗ. Поначало, сключеният договор също обвързва заплащането на възнаграждение с показателя минимална РЗ като по този начин гарантира съобразяване на променените икономически показатели за срока на договорното правоотношение. Събраните оферти чрез калкулатори и интернет оферти имат за предмет  само  настоящото състояние на пазара и то с добавката, че цените са индивидуални и са въпрос на договаряне. Заключението на експертизата не е оспорено чрез своевременни искания за назначаване на повторна такава.

Основните възражения на ответника против размера на дълга са обосновани със справка за калкулирана цена от Докса консултинг, съобразно която цената на абонаментно счетоводно обслужване възлиза на 20 лева месечно /л. 152/. Касае се за калкулатор на ориентировъчни цени на частно счетоводно предприятие /http://www.doxa-consulting.com/, съставляващи база за последващо индивидуално договаряне. Нарочно отбелязване в справката сочи, че калкулираната цена няма характера на точна оферта като са необходими последващи стъпки за определянето й. Калкулираната цена от Докса консултинг е само една от събраните оферти, въз основа на които вещото лице е формирало заключението си. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че изчисленията на ответника не отчитат факта, че „КРАУН РЕАЛ ЕСТЕЙТС” ООД е дружество с чуждестранно участие. Справка на съда сочи, че предложената калкулирана цена не се влияе от конкретния начин на осигуряване на управителя /по ДУК или СОЛ/, но би била различна при отчитане на факта, че „КРАУН РЕАЛ ЕСТЕЙТС” ООД е дружество с чуждестранно участие. В заключение – представената справка не е в състояние да опровергае изводите на вещото лице досежно размера на дължимото възнаграждение.

 С оглед на изложеното, настоящата инстанция кредитира извода на съда за дължимост на възнаграждение  в размер на  4070 лв за периода 18.12.11г. – 31.03.14г., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ размер на 759,57 лв, изчислено съобразно падежа на всяко от месечно дължимите  възнаграждения до датата на предявяване на исковата молба.

При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за неприложим института на стопанската непоносимост. Съгласно чл.307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да  прекрати договора изцяло или от части, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Сочените правомощия са приложими само ако изпълнението не е завършено и е възможно. В настоящия случай, изпълнението на уговорената престация от счетоводното предприятие е невъзможно и неосъществимо в пълния договорен обем, поради което не е налице съществен елемент от фактическия състав за упражняване на потестативните права по чл.307 ТЗ.

4. Неоснователно е възражението на ответника, основаващо се на претърпени вреди от неизпълнение на задължението за счетоводно обслужване съобразно представени по делото АУАН от 28.08.2014 год.; 16.09.2014 год. и 13.11.2014 год. Представените актове обективират наличието на административно нарушение – неподаването на справка –декларация за данъчни периоди юни, юли и септември 2014 год. По делото не са представени доказателства за наложени глоби от административно –наказващия орган, респ. твърдяните претърпяни загуби не са установени.  Отделно от изложеното, претенцията за обезвреда в пределите на чл. 82 ЗЗД е правомощие, което принадлежи единствено на изправния съконтрахент /Решение № 109 от 27.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2003 г., II г. о./. Съобразно формираните правни изводи от въззивния съд, възложителят е в забава досежно заплащането на договорно възнаграждение и няма качеството на изправна страна по правоотношението.

5. Неоснователни са и доводите на ответника, черпени от несвоевременното издаване на фактурите, обективиращи процесното задължение.  Издаването на първичен счетоводен документ е юридически факт, който няма правопораждащо действие за претендираното притезание. Късното издаване на фактурите обуславя данъчната отговорност на издателя, но не дерогира наличието на редовно възникнал дълг с модалитети, конкретизирани в договора.

От друга страна, фактът на осчетоводяване на фактурите не следва да се счита като признание за претендирания дълг, с оглед конкретиката на казуса. Фактурите са издадени и осчетоводени от издателя, който едновременно с това е изпълнител и довереник по договор за абонаментно счетоводно обслужване.

При този изход на спора, сторените разноски остават в тежест на страните.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 811/04.11.2015 год., постановено по т.д.№ 2131/2014 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: