Р Е Ш Е Н И Е

 

45/09.03.17г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.02.2017 год.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА                                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 17/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София против решение № 863/22.11.2016 год., постановено по т.д.№ 559/16 по описа на ВОС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от страната против И.В.Г., гражданин на Руската Федерация иск за заплащане на редовна лихва за разликата от 6 374, 41 лева до претендираните 7 211, 07 лева, дължима за периода 16.11.2014 год. до 13.04.2016 год.

   Решението в останалата осъдителна част не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и необоснованост, като се иска от съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, АС – Варна съобрази следното:

Между страните е сключен договор от 16.09.2014 год., по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на И.Г. кредит за текущо потребление в размер на 46 013 лева, които средства кредитополучателят е усвоил изцяло .

Не се спори между страните в производството и с влязлата в сила част от съдебния акт е прието, че кредитът е погасяван до 05.01.2015 година, в който период плащанията са отнасяни за погасяване на лихва съобразно уговорката за гратисен период по главницата. На 01.02.2016 година кредитът е отнесен като предсрочно изискуем от банката, а на дата 13.04.2016 г. е прехвърлен по счетоводна сметка „Съдебни вземания”.  Съдът е приел за дължими  по правоотношението 46 013 лева - главница,   6 374,41 лева – възнаградителна лихва за периода 16.11.2014 г. – 13.04.2016 г.; лихвена надбавка за забава в размер на 997.80  лева за периода от 16.12.2014 г. до 13.04.2016г.; 120 лева – дължима такса изискуемост към 13.04.2016 г. на осн. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Спорът пред настоящата инстанция е концентиран до дължимостта на възнаградителна лихва за разликата от присъдените 6 374,41 лева до претендираните 7211, 07 лева. Страните не спорят, че сочената разлика от 836, 66 лева произтича от твърдяно увеличение на преференциалния лихвен процент съгласно чл. 6 от сключения договор; чл. 7.6 от ОУ и чл. 12 от Приложение № 2.

Банката – кредитодател поддържа наличието на надлежно упражнено право на отпадане на преференциалния лихвен процент, считано от падежна вноска 16.09.2015 год. /така справка по чл. 366 ГПК, л. 38/.

         Съобразно заключенията на ССЕ, банката е прилагала правото на дерогиране на преференциалния лихвен процент, считано от 16.09.2015 год.

         Процесната разлика от 836, 66 лева е разликата между уговорената в договора преференциална възнаградителна лихва / таблица  л.122/ и начислената от банката такава при съблюдаване на  чл. 6 от сключения договор; чл. 7.6 от ОУ и чл. 12 от Приложение № 2.

         В разпоредбата на чл. 6 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен %, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 8, 149 пункта при изпълнението на пакет Частно Банкиране Класик, подробно описани в Приложение № 2.

         Страните са приели още, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент  се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат на увеличението се равнява на 6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 13, 599 пункта.

         Уговореното право на кредитора е регламентирано и в чл. 7.6 от ОУ, според които последният определя нов размер на месечната вноска  и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план при явяването му в банково поделение.

          Съобразно разпоредбата на чл. 12 от Приложение № 2 /л. 61/ банката може да отнеме преференциалните условия, когато няма постъпления по разплащателните сметки в продължение на два последователни месеца.

         При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че правото на отпадане на преференциалния лихвен процент е потестативно право на кредитора, водещо до изменение на договорната връзка. Соченото право  настъпва при определен фактически състав, обективния елемент на който е свързан с  неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да поддържа постъпления по разплащателната си сметка в продължение на два последователни месеца. Субективният елемент от фактическия състав изисква нарочно волеизявление на кредитора, което да бъде доведено до знанието на кредитополучателя /арг. чл. 7.6 от ОУ/.

     

Следователно - отпадането на преференциалния процент не настъпва автоматично при виновно бездействие на длъжника. То е право, упражнимо по преценка и волеизявление на кредитора. Последното е необходимо и с оглед формулиране на размера на увеличената лихвена надбавка, която не е установена отнапред твърда величина.

 Соченото разрешение съответства на императивната законодателна уредба  на договора за потребителския кредит. Съгласно изричната разпоредба на чл. 14, ал.1 вр. ал.3 от ЗПК кредиторът е длъжен да уведоми  потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент, която не произтича от промяна в определен референтен показател  и то преди влизането в сила на промяната, както и за размера на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент.

По делото не се установява наличието на отправено волеизявление на банката до кредитополучателя, основана на отнемане на преференциалните условия по кредита. Не се твърдят и надлежни действия по предшестващо съобщаване на промяната и новият размер на погасителните вноски. Следователно – кредитодателят не е установил изискуемият фактически състав за едностранна промяна на договорната връзка, имаща отношение към цената на кредитиране.

На посоченото основание, претенцията в коментираната част е неоснователна. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 863/22.11.2016 год., постановено по т.д.№ 559/16 по описа на ВОС  отхвърлителната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно /арг. чл. 280, ал.2, т.1 ГПК/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: