РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер    115/23.04. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

На     седми април                                                                             Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   170           по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Е П П” АД гр. Варна срещу решение №1136/02.12.2014 г. по т.д. №1453/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от „У П Х” ООД гр. София против „Е П П” АД гр. Варна иск по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД за сумата от 118 526,84 лв., представляваща заплатени на отпаднало основание суми по фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 06.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 8 826,87 лв., разноски, присъдени на ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Третото лице помагач – КЕВР-София в писмено становище счита първоинстанционното решение за недопустимо, евентуално за неправилно, поради което моли за неговото обезсилване, евентуално – за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявения иск се отхвърли като неоснователен.

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, с оглед на което съдът я намира за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

            Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, включително след пояснението й по реда на чл.372 ал.2 ГПК, предявеният от „У П Х” ООД против „Е П П” АД иск намира правното си основание в чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД. Основанието на което ищецът претендира от ответника исковата сума, представляваща заплатена от него цена за достъп да електроразпределителната мрежа, е отмяната с влязло в сила решение на ВАС №4025/21.03.2013 г. по адм.д. № 12423/2012 г. на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/. Наведените от ищцовото дружество доводи за отпадане с обратна сила на разпоредените с това решение на ДКЕВР правни последици в отношенията му с ответното дружество, според тази страна се основават на разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК.

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че сумите по процесните фактури, издадени от „Е П М” АД гр. Варна, формиращи общата цена на иска от 118 526,84 лв., са  за заплатена от ищеца на ответника цена за предоставен му от „Е П М” АД гр. Варна достъп до електроразпределителната мрежа, към която той е присъединен по силата на договор от 30.04.2009 г..  За достъпа до мрежата е сключен отделен договор  от 30.09.2013 г. /л.140/ между „Е П М” АД и ищеца като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.

          Ответникът „Е П П” АД и „Енерго-про.Мрежи” АД обаче, са различни правни субекти, самостоятелни търговски дружества. Задължението на ищеца за заплащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа не е към ответника, а към „Е П М” АД, с което дружество ищецът е в облигационна връзка включително и по силата на сключения между тях договор за достъп. Приложените към исковата молба фактури също са издадени от това дружество, а не от ответника по делото. Едва в хода на устните състезания и двете страни са направили волеизявления, че за задълженията на ищеца по фактурираните ежемесечно суми за цена за достъп, е налице договор за цесия, за която на осн. чл.99 ал.4 ЗЗД същият е уведомен. Към доказателствата по делото е приобщено едно уведомление под изх. №ЕPRG-985/19.10.2012 г. /л.165/, относимо само към първата фактура №0001100602 за сумата от 2 982,67 лв..

По делото липсват данни за предприето от ищеца процесуално действие по изменение основанието на предявения иск по реда на чл.214 ГПК. Ето защо първоинстанционният съд, макар да е разгледал иска на предявеното основание, е обсъждал в мотивите на решението си факти, които са неотносими към предмета на спора и страните по него, но са послужили частично за обосноваване извода на съда за основателност  на предявения иск.

          Съобразно изложеното дотук, настоящият състав на съда приема, че изхода на спора, така както е очертан от исковата молба, не се предпоставя директно от отговора на въпроса, дали отмяната на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР с решението на ВАС има за правна последица отпадане с обратна сила на задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ищецът не е бил в облигационна връзка с ответното дружество по повод на предоставения му достъп до електроразпределителната мрежа, поради което отмяната на решението на ДКЕВР е факт, който сам по себе си не може да обоснове извода, че получените от ответника суми по процесните фактури, се явяват такива, получени на отпаднало основание.

            Предвид изложеното по-горе в мотивите, настоящият състав на съда намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

          Като е уважил иска на „У П Х” ООД против „Е П П” АД, окръжният съд е постановил неправилно решение, което се отменя.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответното дружество се присъждат сторените от него разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 17 082,54 лв..

          Съдът намира за неоснователно възражението на третото лице помагач КЕВР относно конституирането му в първата инстанция, и оттам искането на същото лице за обезсилване на първоинстанционното решение спрямо него поради следните съображения:

          Предявеният иск се основава на отмяната на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за регулиране на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, поради което привличането на КЕВР не е лишено от правен интерес. Тази страна разполага с процесуалната възможност при евентуален бъдещ процес срещу него да обоснове такова възражение, предвид което съдът счита, че в случая за КЕВР липсва правен интерес да иска обезсилване на решението на окръжния съд в тази му част и прекратяване на производството.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение №1136/02.12.2014 г. по т.д. №1453/2014 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „У П Х ООД, ЕИК 148121991, гр. София, ул. „6-ти септември” №6А, съдебен адрес гр. Варна, ул.”Радецки” 9, офис 2, против „Е П П” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, Варна Тауърс Г,бул. „Вл. Варненчик” 258, иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД за сумата от 118 526,84 лв., претендирана за връщане на отпаднало основание цена за ползван от ищеца като собственик и оператор на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа по 10 бр. фактури, издадени за периода 09.2012 г. – 06.2013 г. от „Е П М” АД гр. Варна, като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА „У П Х ООД, ЕИК 148121991, гр. София, ул. „6-ти септември” №6А, със съдебен адрес гр. Варна, ул.”Радецки” 9, офис 2, да заплати на „Е П П” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, Варна Тауърс Г,бул. „Вл. Варненчик” 258, на осн. чл.78 ал.3 ГПК сторените от ответника разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 17 082,54 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.