Р Е Ш Е Н И Е

№  136/ 27.05.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.04.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р.

СЛАВОВ  в.т.дело № 170 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Кондюфрут”ЕООД, чрез управителя С.Е.Е.–ответник по т.д. № 17/2014год. по описа на ОС-Търговище, срещу постановеното решение по делото, в частта му с която предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ЗЗД е уважен.

 Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, както и поради  допуснати нарушения на процесуалния закон, по изложени съображения. С жалбата се иска решението да бъде отменено в осъдителните му части и искът да бъде отхвърлен изцяло.

С писмен отговор на процесуален представител, жалбата се оспорва от „Еко Фрукт Султана”ООД-Румъния като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, съответно се оспорва чрез писмено становище на процесуален представител от въззиваемата страна.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.

Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от          ”ЕКО ФРУКТ СУЛТАНА” ООД - Румъния, ЕРК 25639698, рег.№ в TP J51/256/03.06.2009, действащо чрез процесуален пълномощник, срещу ответника „КОНДЮФРУТ” ЕООД, ЕИК 127606493, седалище и адрес на управление с.Паламарца п.к.7850, чрез която са предявени обективно кумулативно съединени искове за общата сума от 54 807.75лв.: иск за сумата от 21 148 евро в левова равностойност 41 238,60лв.-с правно осн.чл. 55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иск за сумата от 13 569,15лв.- лихва за забава за периода 02.12.2013г.-13.02.2014г., с правно осн.чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Съобразно съдържанието на исковата молба, претенцията на ищеца се основава на твърдение, за неизпълнение от страна на ответника на сключен между страните договор за доставка на посадъчен материал. Твърди се от ищеца, че между него и ответника „КОНДЮФРУТ” ЕООД, на 06.07.2010год. е сключен Договор за продажба на стоки-овощен посадъчен материал /плодни дръвчета/, по който ответникът, в качеството на продавач, се е задължил да му достави плодни дръвчета от вид и количество съгласно оферта между страните на обща стойност 46224 евро, а ищецът се задължил да му плати авансово сумата по договора. По договора с преводни платежни нареждания по банков път е заплатил на ответника сумата от 30000 евро. На 15.11.2010г. продавачът „КОНДЮФРУТ” ЕООД е доставил на купувача „ЕКО ФРУКТ СУЛТАНА” ООД 221Збр.плодни дръвчета овощен посадъчен материал на обща стойност 8852 евро, за което е издадена окончателна фактура № 0000000110/22.11.2010г. за сумата от 8852 евро /17313,01лв./. На 18.11.2010г. с писмо изх. № 49/18.11.2010г. ответникът уведомил ищеца, че не може да изпълни договореното, поради което страните са подписли Анекс №2/22.11.2010г., с който те договарят промяна в предмета на договора по отношение на количеството на стоките и размера на цената, а именно:доставеното количество посадъчен материал 221Збр. /плодни дръвчета/ е окончателно и цената по сделката е в размер на 8852 евро, платени авансово. Ищецът твърди, че с този Анекс №2, подписан между страните, същите прекратяват частично първоначално сключения договор и първоначалното основание, на което се е дължало плащане в размер на 46224 евро отпада до размера на сумата от 8852 евро. За това сумата от 21148 евро се явява платена на отпаднало основание, поради което и предявява настоящия иск за заплащане на сумата от 41 238,60лв.-главница /платена на отпаднало основание/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

С писмен отговор на процесуален представител, ответното дружество оспорва всички факти по иска; оспорва истинността, вкл.верността и автентичността, достоверността на датите на всички представени от ищеца писмени доказателства, с изключение на договорите от 06.07.2010г. и Анекс № 1/28.10.2010г., с искане за откриване на производство по чл.193 ал.2 ГПК.

Прави възражение за изтекла погасителна давност; възражение по чл.32 ал.3 от ЗЗД за унищожаване на Анекс №2/22.11.2010г., поради сключването му поради измама, евентуално грешка.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че на 06.07.2010г. между ответника като продавач и ищеца като купувач е сключен Договор за продажба на плодни дръвчета на обща стойност 46 224 евро., съгласно чл.2 от Договора, че купувачът, за да придобие споразумяното количество дръвчета, следва да заплати горепосочената сума на вноски, според издадените фактури-проформи, най-късно до 01.11.2010г., по банков път. След всички плащания и не по-късно от месец след това купувачът следва да вземе покупката си от разсадника на продавача в с.Паламарца, за което се съставя приемо-предавателен протокол.

С Допълнителен Акт №1 от 28.10.2010г., двустранно подписан от представителите на страните, датата на плащане е предоговорената - до 31.12.2010г.

С писмо № 49/18.11.2010г. управителят на ответното дружество на основание договор №2 от 06.07.2010г. и анекс №1 от 28.10.2010г./подписани между страните/, е уведомил ищеца, че фирмата му не разполага с достатъчно посадъчен материал съгласно книгата за оферти и подписания договор. Процесуалният представител на ответника е заявил, че оспорва автентичнотта на документа, но предвид несъбиране на доказателства относно това обстотятелство, съдът намира оспорването на подписа на управителя на ответника, за недоказано. С Допълнителен Акт №2/22.11.2010г., двустранно подписан от страните, са изменени чл.1 и чл.2 от Договора от 06.10.2010г.- в частта относно стойността/цената на договора- от 45 584,00евро на 8852,00евро.

В изпълнение на задълженията си по договора, ответникът е предал на купувача описаните в Приемателен протокол за покупко-продажба на плодни дървета от 15.11.2010г. общо 2213бр. Ответникът е издал фактура № 0000000110/22.11.2010г. с посочено основание и предмет на сделката “овощен посадъчен материал съгласно договор №2/06.07.2010г.“, на стойност 8852,00евро.

Представени са 3бр.преводни нареждания от които се установява,

че ищецът е наредил извършването на преводи по банков път по сметка на ответника за сумата от общо 30 000евро, съответно: с платежно нареждане от 09.09.2009г.-сумата от 5000евро; с платежно нареждане от 30.07.2010г.- 5000евро и с платежно нареждане от 10.11.2010г.-сумата от 20000евро. Получаването на сумите конкретно не се оспорва от ответника с писмените отговори, прави се общо оспорване на всички факти, изложени от ищеца в исковата молба. В първото съдебно заседание, прави възражение, че не са получавали суми от ищеца, като съдът ще разгледа това възражение, намерило конкретизация и във въззивната жалба.  Във връзка с това оспорване, ответната страна и пред окръжния съд и пред настоящата инстанция е оспорил автентичността на преводните нареждания, с искане да бъде допусната  СГЕ, като съдилищата са отказали, с посочени основания. Настоящият съдебен състав отново излага съображенията си, развити и в определението по чл.267 ГПК, а именно:

Дали са автентични платежните нареждания няма отношение към реаално извършено плащане.  Това е така понеже, както и  сам твърди въззивникът, че дори и да са автентични, същите не са доказателство за извършено плащане, понеже не установяват постъпване на сумата по сметката на визирания получател. От значение е за спора, дали има реално плащане на визираните в нарежданията суми, а именно-превеждане на сумите от сметката на ищеца и тяхното постъпване по сметката на ответника, като е без значение кое физическо лице е фактическия наредител по платежните нареждания. От значение е, дали чрез тези платежни нареждания, съответната сума от сметката на ищеца  като купувач по договора е постъпила по сметката на продавача ответник. Съдът прави безспорен извод, че ищецът е превел по посочения начин на ответното дружество процесната сума. Това се установява на първо място от действията на ответното дружество:- от обстоятелството, че по договора е извършил доставка на 2 213бр. овощни дръвчета на обща стойност 8 852евро. А по сключения договор, доставките се извършват след авансово превеждане на покупната цена.  За тази сума ответника е издал окончателна фактура 0000110/22.11.2010год., която сума е платена авансово, обстоятелство, което не е  спорно в процеса.   Самият факт, че  е извършена доставка от ответника и издаването на окончателната фактура, предполага извършено предварително плащане.  Впрочем, това обстоятелство е отразено на самата фактура, в която кято срок за плащане е посочена-инвойс фактура от 06.11.2011год. –т.е. плащането е извършено преди издаване на окончателната фактура. Получаването на сумите се установява и от представените извлечения от счетоводните регистри на ответното дружество, както и от допуснатата ССЕ според която: При извършената от в.л. проверка при ответника е установено, че по банков път от ищеца към ответника са постъпили следните плащания: на 11.09.2009г.-сумата от 4965евро; на 04.08.2010г.-5000евро и на 11.11.2010г.-20000евро, общо 29 965.00евро /стр.90/, с левова равностойност-58 606.45лв. Издадената от ответника ф-ра № 0000000110/22.11.2010г. на стойност 17 313.01лв. /8852евро/ е осчетоводена и включена в Дневник за продажбите от ответника /стр.88/. Постъпилите плащания от ищеца към ответника по банков път, при ответника са осчетоводени по Сметка 412-Клиенти по аванси. В тази сметка са отразени всички авансови плащания, които съответно са осчетоводени от ответника. При извършената проверка при ответното дружество от вещото лице е установено, че по сметка 411-клиенти, за клиент „Еко фрукт султана“ ООД Румъния има надвнесена сума в размер на 21 113.00евро /стр.87/ с левова равностойност 41 293,44лв.. В о.с.з. на 19.06.2014г. в обясненията си във връзка с представената по делото като приложение №1 към ССЕ- Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за периода 01.01.2011г.-31.05.2014г. в.л. е пояснило, че извършените от ответника записвания в тази аналитична сметка удостоверяват наличието на задължение към ищеца за посочения период в размер на посочената в сметката сума от 21 113евро. Следва да се отбележи, че счетоводните записвания са доказателство и удостоверяват извършените счетоводни операции и дружеството, което ги е извършило, в случая-ответника, не може да ги оспорва.

Или, като се вземат в предвид представените писмени доказателства: платежни нареждания, фактури, счетоводните записвания направени от ответника, заключението на ССЕ, следва да се направи извод, че ищеца е превел на ответника суми в общ размер 29 965.00евро. Ответника  е извършил доставка по ф-ра № 0000000110/22.11.2010г. на стойност 17 313.01лв. /8852евро/.

С оглед така изложените съображения съдът намира предявеният иск с правно осн.чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД за основателен. Както се изложи, по сключения между страните договор, ищецът е заплатил авансово на ответника сумата от  общо 29 965.00евро. Ответника  е извършил доставка по ф-ра № 0000000110/22.11.2010г. на стойност 8852евро, поради което е останала разлика в размер на процесната сума от 21 113евро, с левова равностойност 41 293,44лв..

 Със сключения между страните  Анекс №2/22.11.2010г. към договор №2/06.07.2010г. страните са предоговорили своите задължения по първоначалния договор, като са приели, че цената на договора е цената на извършената доставка на стойност 8 852евро. Следователно, при предоговорена цена на договора от 8 852евро, разликата над 8852.00евро до преведената сума от 29 965евро е в размер на 21 113евро. В процеса ответникът не представи доказателства, обосноваващи извод за наличието на основание за плащането от страна на ищеца на тази разлика. Исковата претенция е в размер на 41238,60лв./главница/, в какъвто и размер следва да бъде уважена.

Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 41238,60лв.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя. Разноски пред настоящата инстанция: В полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция е наведено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на въззиваемата страна в размер на 1857 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска възлиза на  1 767,14 лева /чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.20014 год. /. Следователно – уговореният и заплатен хонорар надхвърля незначително претендирания, като с оглед на сложноста на делото, съдът намира, че същият не следва да бъде  редуциран поради прекомерност при условията на чл. 78, ал.5 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                             

                                                 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/31.07.2014 год., постановено  по т.д.№ 17/2014 год. по описа на Търговищки окръжен съд.

ОСЪЖДА  „КОНДЮФРУТ” ЕООД с ЕИК 127606493, със седалище и адрес на управление: с. Паламарца 7850, ул.“'Любен Каравелов” №2, общ.Попово, с управител Тихомир Колев Дочев, ДА ЗАПЛАТИ на ”ЕКО ФРУКТ СУЛТАНА”ООД-Румъния, ЕРК 25639698, рег.№ в TP J51/256/03.06.2009, адрес: Румъния, село Султана, общ.Мънъстиря, обл.Кълъраш, представлявано от управителя Попа Адина-Елена, действащо чрез пълномощник адв.Б.Д. АК-Русе, адрес: ***, офис № 7, сумата от1 857.60лева - представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция- на осн.чл.78 ал.1 и ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.