Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

154

гр. Варна, 25.06.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА БРАТАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ : ВИЛИЯН ПЕТРОВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№170 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивни жалби, както следва: 1/ Въззивна жалба от „ИЗВОРА“ ООД, с Кранево, представлявано от С К, срещу постановеното решение №874/13.11.2018г. по т.д.№389/2018г., допълнено с решение №89/23.01.2019г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД, гр.Варна иск за заплащане на сумата от 1250лв., заявена като част от вземане в общ размер от 75 349,63лв., представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищожено оборудване, негова собственост, находящо се в бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево – север“, в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на основание чл.49 във вр. с чл.51 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява по безспорен начин вида и стойността на оборудването, което се е намирало в обекта към момента на събарянето му. Извършена е неправилна преценка на показанията на свидетелите на ищцовата страна и са кредитирани показанията на свидетелите на ответника, които са заинтересовани от изхода на спора. Не е обсъдено заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, в което изрично се посочва, че стойността на оборудването намиращо се в процесния обект е на по-висока стойност от тази посочена в исковата молба. При постановяване на решението не е съобразена и разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба 13/2001г., според която при принудително събаряне на имоти, намиращите се в тях вещи следва да бъдат оставени на отговорно пазене в помещение, определено от кмета на общината /района/.

Предвид изложеното и при липса на доказателства, че имуществото е изнесено от обекта, преди същия да бъде съборен, предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По същество моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД, гр.Варна, с писмен отговор, чрез адв.З., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установява, че ищецът е изнесъл обзавеждането и оборудването на заведението в деня на събарянето му. Твърди, че са неоснователни възраженията, че съдът не е обсъдил доказателствата за вида и стойността на оборудването, тъй като по делото липсват доказателства какво точно оборудване е имало в обект „Ла Плая“ към датата на премахването му – 04.05.2017г. Вещото лице е направило извода си въз основа на ДМА, които са описани в таблиците към заключението и са заведени към този обект, но липсват доказателства, че същите реално са се намирали в него. Не е установена и стойността на претендираното имущество към датата на премахване на заведението, а само тази, на която същото е придобито.  

Отделно от горното твърди, че не носи отговорност за погиването на вещите, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.45 от ЗЗД. Не е осъществено противоправно премахване на обекта, предвид обстоятелството, че същото е резултат от изпълнение на кметска заповед. По делото е приложена нотариална покана, с която ищцовото дружество е уведомено за предстоящото премахване на обекта и е поканено да изнесе оборудването си от него. С оглед на отправеното уведомление и предоставения срок, ако към датата на събаряне на обекта, в него е имало имущество, то унищожаването му е резултат от виновното поведение на управителя на ищеца.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

2. Въззивни жалби вх.№36561/12.12.2018г. и вх.№3764/05.02.2019г. от „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД, гр.Варна, чрез адв.З., срещу постановеното решение №874/13.11.2018г. по т.д.№389/2018г., допълнено с решение №89/23.01.2019г., в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на „ИЗВОРА“ ООД, сумите, както следва: 1/ от 46 307,74лв., представляваща стойността на извършени в обект бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево – север“ подобрения и ремонтни работи, съгласно поето задължение от ответника с приемо – предавателен протокол от 26.11.2013г., на основание чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017г. до окончателното й изплащане, 2/ както и на сумата от 1250лв., заявена като част от вземане в общ размер от 670 195,68лв., представляващо обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползване на бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево – север“ за 2017г. и 2018г. за периода от 04.05.2017г. до 25.11.2018г., в резултат на разваляне на договора от 18.02.2013г., изменен и допълнен с договора от 25.11.2013г., по вина на ответника, на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017г. до окончателното й изплащане.

В жалбите се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства.

Твърди се, че изводът, че процесните СМР, описани в приемо-предавателен протокол от 26.11.2013г. са извършени в обекта, предмет на договора между страните е неправилен. В хода на производството са оспорени приложените към исковата молба писмени доказателства – приемо –предавателния протокол, фактурите и двата броя описи за извършване на подобрения и ремонтни работи, тъй като те са едностранно издадени от ищеца. От представените по делото платежни ведомости за изплатени от ищеца трудови възнаграждения не се установява на лицата, работещи в ищцовото дружество да са изплащани възнаграждения във връзка с допълнително възложени им задължения за извършване на СМР, извън основното им трудово възнаграждение. От заключението по допуснатата експертиза се установява, че при ищеца няма назначени лица на длъжност „строителен работник“, които да са извършили СМР, както и ищецът да е сключвал допълнителни трудови договори за извършване на ремонтните дейности и подобренията. Липсват графици за полагане на извънреден труд от наетите на работа в дружеството за осъществяване на тези дейности. Още повече, че естеството на СМР изисква извършването им от лица, които притежават необходимата професионална квалификация.

Предвид изложеното по делото не е установено извършването на СМР и стойността на същите не е дължима от въззивника/ответник по делото.

Излага се още, че неоснователен е и предявеният иск с правно основание чл.82 от ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото се установява, че обектът не е можел да работи през лятото на 2017г. и 2018г., поради наличие на административна забрана за това – заповедта на кмета за премахването му, поради което за ищцовото дружество не са налице пропуснати ползи от неосъществяваната дейност. По делото не са представени доказателства, от които да се установява каква е печалбата на ищеца само от това заведение, за да може да се направи обоснован извод какъв е точния размер на пропуснатите ползи.

По същество моли съда да отмени решението в обжалваните му части и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ИЗВОРА“ ООД, с писмени отговори, чрез управителя си С К, оспорва жалбите като неоснователни. Твърди, че решението в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

            Твърди, че направеното от ответника оспорване на представените по делото писмени доказателства е голословно, необосновано и без искания по доказателствата. Така, въпреки оспорването на приемо -предавателния протокол, по делото е установено извършването на процесните СМР. Още повече, че същите са възпроизведени в разрешението за поставяне на обекта, в съответствие с одобрената схема, а също така и в описа, който е съставен от застрахователя, тъй като са били застраховани. При анализ на писмените доказателства и заключението се установява пълна идентичност между двете.

            По отношение на предявения иск за заплащане на пропуснатите ползи, представляващи нереализираните печалби за 2017г. и 2018г., твърди, че решението е обосновано и съответно на приетите по делото доказателства. Установено е, че дружеството разполага с множество документи, които правят безспорно отнасянето на всеки един приход към дейността на бистро „Ла плая“. При липса на доказателства за други „общи разходи“, липсва основание за съотнасянето им към процесния обект. Оспорването на експертизата е недоказано и неоснователно.

            По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

            3/Частна жалба вх.№4435/11.02.2019г. от „ИЗВОРА“ ООД, с Кранево, представлявано от С К, срещу определение №267/22.01.2019г. по т.д.№389/2018г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на молителя се присъди адвокатското възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

            В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Доказателства за заплащане направените разноски за адвокатско възнаграждение са представени със списъка за разноските. От същите се установява, че договорените възнаграждения са заплатени непосредствено след сключване на договорите и много преди приключване на производството пред първата инстанция.

            По същество моли съда да уважи жалбата, отмени определението и измени постановеното по делото решение, като присъди в полза на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете.

            Ответникът „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД, гр.Варна, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

            В съдебно заседание въззивникът „Извора“ ООД, чрез процесуалните си представители, поддържа подадената жалба и оспорва жалбите на насрещната страна. Твърди, че събарянето на обекта е резултат от виновното поведение на концесионера, който е знаел, че има договорно правоотношение, но не е предвидил обекта в схемата за разположение. Заповедта за събарянето му е била доведена до знанието на концесионера, но не и на ищеца по делото. По същество моли същата да бъде уважена и предявените искове уважени в пълен размер, а в останалата част да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

            Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа подадените от нея жалби. По същество моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част, отмени решението в осъдителната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира и присъждане на направените разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

            Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „ИЗВОРА“ ООД, с.Кранево срещу „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД, гр.Варна, за заплащане на сумите, както следва: 1/ в размер на 46 307.74лв /след увеличаване размера на исковата претенция, заявено с молба вх.№ 75479 от 22.12.2017г. пред РС Варна по гр.д. №15196/2017г./, представляваща стойността на извършени в обект бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ подобрения и ремонтни работи, съгласно поето задължение от ответника с приемо-предавателен протокол от 26.11.2013г., на осн.чл.79 от ЗЗД; 2/ в размер на 1250лв, част от вземане в общ размер от 670 195.68 лева, представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползването на бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“  за 2017г. и за 2018г. за периода от 04.05.2017г. до 25.11.2018г., в резултат на разваляне на договора от 18.02.2013г., изменен и допълнен с договора от 25.11.2013г., по вина на ответника, на осн.чл.79, ал.1 във вр.чл.82 от ЗЗД; 3/ в размер на  1250 лева, част от вземане в общ размер от 75 349.63 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищожено оборудване, негова собственост, находящо се в бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“, в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на осн.чл.49 във вр.чл.чл.51 от ЗЗД.  Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

            В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ответникът е концесионер на част от крайбрежна плажна ивица – морски плаж „Кранево- север“, съгласно договор за концесия от 15.07.1999г. С договор от 18.02.2013г., изменен и допълнен с договор от 25.11.2013г. ответното дружеството е възложило на ищеца, в качеството му на подизпълнител, изпълнението на определени дейности на територията на концесията, изразяващи се в организирането и осъществяването на разносна търговия и организиране на работния процес, свързан с предлаганите услуги на посетителите на плажа в предоставен от възложителя обект бирария с площ от 105 кв.м. и ½ от площта на обект павилион-бюфет с площ от 20 кв.м., съгласно одобрена схема от МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“. Договорено е заплащане от страна на изпълнителя на годишна цена, платима на вноски. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора от 18.02.2013г., същият е сключен за 6 години, който е следвало да изтече на 18.02.2019г., а с изменението от 25.11.2013г. /чл.12 от договора/ срокът е определен на 5 години - до 25.11.2018г.

Излага се още, че преди сключване на договора от 18.02.2013г. ответното дружество е възложило на ищеца да извърши ремонти дейности с цел пълноценно функциониране на обекта, за което е съгласувало предоставеното му от „Извора“ ООД предложение относно ремонтните работи от 11.02.2013г. След реалното извършване на дейностите и направен оглед на място и между страните е подписан приемо-предавателен протокол от 26.11.2013г., в който е посочен вида, количеството и паричната стойност на извършените работи, вложените средства и материали в обекта.

В договора е предвидено още, че при предсрочното му прекратяване от страна на възложителя или при обстоятелства /различни от форсмажорни – пожар, наводнение и др./, довели до невъзможност за по-нататъшна експлоатация на обекта по вина на възложителя, последният се задължава да заплати установените в протокола ремонтни работи в 1-месечен срок от прекратяване действието на договора за поръчка от 25.11.2013г.

Излага се още, че в началото на м.10.2016г. е получена нотариална покана от ответника, с която ищецът е уведомен за прекратяване на договора със задължение да освободи предоставените обекти. В края на м.март 2017г. ищецът е получил втора нотариална покана  от „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД, с която е уведомен, че наетите обекти не съществуват по новата схема за преместваеми обекти на морски плаж „Кранево-север“, като му е предоставен 3-дневен срок за изнасяне на съхраняванато оборудване и обзавеждане от обектите, поради предстоящото им събаряне.

На 11.04.2017г. ответникът е започнал  подготвителни действия по събарянето, които ищцовото дружество успяло да осуети. Обектът бил напълно съборен на 04.05.2017г. от работници на ответника, при което е бил унищожен целия инвентар и оборудването, намиращо се в него, което е било необходимо за осъществяване на дейността. За извършеното действие била образувана преписка в РП Балчик. Твърди се, че оборудването не е било изнасяно, тъй като ищецът е упражнявал право на задържане върху вещта до заплащане на подобренията в него, за което е уведомил възложителя с нотариална покана.

Издадените от  „Извора“ ООД 3 броя фактури за извършени подобрения и ремонтни работи, както и за стойността на обзавеждането и стопанския инвентар, съхранявани в обекта, са били връчени на ответника, но плащане по тях не е извършвано.

Твърди се още, че действията по промяна схемата за поставяне на обекти на плажната ивица са по инициатива на ответника, поради което и с оглед премахването на обекта, предмет на договора, считано от момента на реалното му събаряне е налице предсрочно прекратяване на договора по негова вина. Излага, че дружеството е било лишено от възможността да реализира приходи, които за него се явяват пропуснати ползи за 2017г. и за 2018г.     

В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва факта на сключен между страните договор от 18.02.2013г., изменен и допълнен с договор от 25.11.2013г. Оспорва твърдението за извършени в имота подобрения и възлагането им на ищеца. Твърди, че Предложение от 11.02.2013г. и Приемо-предавателен протокол от 26.11.2013г. са новосъздадени документи, т.к. са подписани след заличаване на В А  като представляващ изпълнителен директор на ответното дружество. Твърди, че удостоверените ремонти работи не са били извършени към 26.11.2013г., както и че същите не възлизат на посочената стойност. Счита, че в случай на извършване на подобренията, то от датата на реализирането им до датата на премахване на обекта, същите търпят амортизации, които следва да бъдат отчетени. 

Излага, че търговският обект е бил премахнат в изпълнение на Заповед №317/25.04.2017г. на кмета на Община Балчик, след констатирането му като незаконен обект. Твърди, че към датата на премахването му - 04.05.2017г., описаното оборудване и обзавеждане не е било налично в обекта, тъй като преди предприемане на действията по събарянето му, служители на ищеца са изнесли същото. Дори и в обекта да е останал инвентар, то вина за унищожаването му има единствено ищецът, който въпреки, че е бил предупреден, не се е възползвал от възможността да се погрижи за собствеността си в срок.

Оспорва твърдението за съществуване на оборудването в обекта, а ако същите са били придобити от ищеца, то част от тях са били в друг негов обект – х-л Извора с.Кранево.

Оспорва претенцията за заплащане на пропуснати полза в размер на нереализирана печалба за 2017г. и 2018г., тъй като е била налице административна забрана за извършване на търговска дейност, а именно заповед за премахване на обекта, както и преустановяване доставката на ток и вода до същия. Твърди, че дори обекта да не е бил премахнат доброволно, то съгласно посоченото в т.5 от заповедта Община Балчик е щяла да го премахне принудително по реда на чл.57А, т.7 от ЗУТ със съдействието на органите на МВР.

Оспорва и размера на иска за присъждане на обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи, тъй като ищецът не е могъл да генерира печалба в претендираните размери.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове и му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ между страните „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД в качеството му на търговец-концесионер по Договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица Морски плаж „Кранево север“ от 15.07.1999г. и „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 с.Кранево, в качеството му на подизпълнител, е сключен договор от 18.02.2013г., с който подизпълнителят е поел задължението да организира работния процес, свързан с предлагане на съответните услуги на потребителите на снек бар Нуди с площ 105 кв.м. и 1/2 от площта на обект павилион-бюфет с площ 20 кв.м., съгласно одобрена схема от МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на Морски плаж „Кранево-север“, срещу договорена цена от 22 750лв. годишно. В чл.6 е предвидено, че за сезон 2013г. подизпълнителят ще дължи сума в размер на 20 000лв., като разликата до дължимата цена ще бъде вложена в извършването на ремонт и подобрения в обекта.

            С последващ договор от 25.11.2013г. „ИЗВОРА“ ООД е поел от изпълнителя задълженията на подизпълнител по смисъла на Закона за концесиите /отм/, като се е задължил да осигури предоставяне на посетителите на плажа разносна търговия на храни, безалкохолни напитки, кафе, сладолед, сувенири, плажна козметика и разнос на вестници, както и да организира работния процес, свързан с предлаганите услуги на посетителите на плажа, в предоставен от възложителя обект: бирария с площ 105 кв.м. и ½ от площта на обект : павилион-бюфет с площ от 20 кв.м., съгласно одобрена схема от МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ /чл.4А и Б от договора/. Договорът е сключен за срок от пет години, но за не повече от срока на концесионния договор за плажната ивица.

            Предмет на двата договора е един и същи обект – бирария, находящ се на морски плаж Кранево-север - процесното бистро „Ла плая“ /л.20/.

2/ В периода от датата на сключване на договора до края на 2018г. „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД е бил концесионер на морски плаж Кранево-север, общ.Балчик, обл.Добрич, като до 2016г. обект снек бар „Нуди“, с площ 105 кв.м. и обект павилион-бюфет с площ от 20 кв.м., са били част от одобрена схема от МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“. Същите са премахнати от схемата на обектите, за които е дадено разрешение за разположение на плаж Кранево-север през 2017г. въз основа на заявление от концесионера „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД с вх.№Т-26-М-14/26.01.2017г. /л.195-221 от делото/.

3/ Със Заповед №317/25.04.2017г. на Кмета на Община Балчик /л.102/, след извършена проверка от оправомощени служители на дирекция „УТСИ“ при общината, е конститирано извършено от страна  на „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289 нарушение, състоящо се в поставяне на обект за бързо хранене в северната част на плаж „Кранево – север“, със застроена площ от 105 кв.м. и открита тераса към него с търговско наименование Ла Плая и алуминиев павилион с размери 4м/2м и навес от дървена конструкция в отклонение на одобрената схема по чл.10, ал.8 от ЗУЧК. Със същата на концесионера е наредено да премахне описаните обекти в десетдневен срок от връчване на заповедта с предупреждение, че на осн.чл.57а, ал.8 от ЗУТ принудителното изпълнение ще се осъществи съвместно с органите на РУП.

4/ Процесният обект е бил съборен от наета от ответника „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД фирма на 04.05.2017г.

По делото са представени още съгласувано между представители на страните предложение от „Извора“ ООД, от 11.02.2013г., за необходимите ремонти в обект: бирария, находящ се на морски плаж Кранево-север, с подробно въведени вид и количество СМР и приложен към него инвестиционен проект /л.20-27/. 

С приемо – предавателен протокол от 26.11.2013г. страните са установили на място извършването на ремонтните дейности по съгласуваното предложение от 11.02.2013г. и във връзка със сключен договор от 25.11.2013г., на стойност 46 307,74лв. с ДДС, подробно описани. В протокола е посочено, че извършените инвестиции остават в собственост на възложителя, след изтичане на срока по договора за поръчка между страните от 25.11.2013г. Уговорено е, че при предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя или при обстоятелства /различни от форсмажорни/, довели до невъзможност да по-нататъшна експлоатация на обекта по вина на възложителя, последният се задължава да заплати установените с протокола ремонтни работи в едномесечен срок от прекратяване на действието на договора от 25.11.2013г.

Предложението за ремонтни дейности и приемо – предавателния протокол са оспорени от ответника по отношение на датите им, като съставени след като В А, представляващ „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД е заличен като такъв.

От заключението по допуснатата пред ВОС съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено се установява, че за периода от 11.02.2013г. до датата на съставяне на приемо-предавателния протокол - 26.11.2013г. в счетоводството на ищеца „Извора“ ООД са заведени  първични счетоводни документи – фактури за закупени строителни материали за  ремонтни работи на бистро „Ла Плая“, които са осчетоводени през 2013г. по счетоводна сметка 602 „Разходи за ремонтни работи“, подсметка 5 „Текущи ремонти Лаплая“. Стойността на закупените материали е в размер на 29 449,59лв., подробно описани в приложението. Вещото лице посочва, че за посочения период не са записвани договори за извършване на СМР възложени на трети лица, както и не е установено назначаване на лица на трудови договори с длъжност „строителен работник“ и др. подобни.

С факта на оспорване на документите, на основание чл.193 от ГПК, е открито производство по оспорване датата, на която са били съставени, а именно след прекратяване правомощията на представляващия ответника.

Оспорените документи са частни, издадени от бивш управител на ответното дружество, поради което последното няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се позовава на липса на достоверна дата. От друга страна, в съдебната практика се приема, че тези документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила за датата на съставянето им и ако същата е оспорена от юридическото лице, тя следва да се установи с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за страната, която черпи изгодни правни последици от фактите, удостоверени с документите, а именно ищецът в настоящото производство /решения по т.д.№4020/2017г. на ВКС,ІV г.о, решение по т.д.№1104/2018г. на ВКС, І т.о и др./. 

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че още към момента на сключване на първия договор за подизпълнение дейността по концесия на процесния обект – 18.02.2013г., същият е имал нужда от ремонт и подобряване, като това обстоятелство изрично е посочено в договора /чл.6/ и е предвидено част от договорената цена за първата година да бъде инвестирана в обекта, с цел подобряването му. Обстоятелствата по закупуване на строителните материали, необходими за ремонта, се установява от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена в тази й част. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ищеца са заведени първични счетоводни документи за закупуване на необходимите материали, които са отразени по счетоводна сметка 602 „Разходи за ремонтни работи“, подсметка 5 „Текущи ремонти Лаплая“. Материалите са закупувани в периода 07.02.2013г. – 22.06.2013г., т.е след съставяне на инвестиционния проект и преди подписване на приемо – предавателния протокол от 26.11.2013г.

Обстоятелството по извършване на ремонтните дейности на бистрото се установява и от показанията на свидетелката Д В П, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. Същата посочва, че когато ищецът е започнал да стопанисва обекта, той е бил с прогнил покрив. Направил е и допълнителна тераса, като го е превърнал в красиво и уютно място. Така посочените видове ремонтни дейности съвпадат с тези, предвидени в обяснителната записка към изготвения инвестиционен проект, посочените в съгласуваното предложение и приемо – предавателния протокол. Съвпадат и с периода на съставяне на документите, а именно към момента, в който е получено държането на обекта – 2013г.

Още повече, че от 2014г. до премахване на обекта, от дейността по стопанисването му са реализирани приходи, които са довели до печалба, декларирана надлежно в подаваните от ищцовото дружество ГФО и подробно посочена от вещите лица.

Обстоятелствата, че ищцовото дружество не е сключило договори за възлагане на строителството в обекта и не е назначило лица по трудово правоотношение за извършване на строително-монтажните дейности не са достатъчни да опровергаят факта на извършване на подобренията, установен от доказателствата по делото. 

Предвид горното, съдът намира, че по делото е установена истинността на оспорените документи, поради което същите следва да бъдат ценени като доказателства.  

            От заключението по допуснатата пред ВОС съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество, съобразно предоставения инвентаризационен опис за ДМА и малоценни активи, в употреба към 31.12.2016г., в бистро „Ла Плая“ са били налични ДМА на обща стойност 21 566,13лв., по цени на придобиване, подробно описани в т.2 от заключението и малоценни активи, които са осчетоводени задбалансово на обща стойност 65 527,85лв., подробно описани. Вещото лице посочва, че извода, че описаното имущество се е намирало в бистро „Ла Плая“ е направен на база предоставените счетоводни документи – инвентаризационния опис към 31.12.2016г. Стойността на имуществото е посочена като придобивна стойност – тази, на която са закупени, без да са начислявани разходи за доставка и монтаж, респ. без да се отчитат амортизациите. Установява се още, че чистата печалба от бистро „Ла Плая“ е както следва: за 2014г. – 41 348,81лв.; за 2015г. – 89 199,91лв. и за 2016г. – 78 944,65лв. При определянето й вещото лице е ползвало счетоводните документи, които касаят процесния обект – приходите от него, които са аналитично водени и могат да бъдат отделени. Взети са предвид и разходите за дейността, които също се водят аналитично и могат да бъдат отделени по обекти. Вещото лице е посочило, че при изготвяне на заключението си е взело предвид и общите разходи в 611 сметка за цялата дейност, които също са разделени по видове дейности, като са отчетени само тези касаещи процесния обект. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не е проверявало за общи разходи за другите дейности. Въз основа на изчислената печалба е дадено заключение за прогнозната печалба от обекта за 2016г. и 2017г. – т.нар.чиста печалба в размер на 69 831,12лв. за всяка година, която е получена средноаритметично на печалбата от предходните три години. 

            Заключението е оспорено по отношение извода за размера на чистата прогнозна печалба за 2017г. и 2018г. и пред настоящата инстанция е допусната повторна експертиза. От заключението по същата, прието като обективно и компетентно дадено се установява, че чистата нетна печалба от бистро „Ла Плая“ за 2017г. и 2018г. е в размер на 69831,12лв. за всяка от годините, определена като средно – аритметична стойност от трите показателя за печалбата от обекта за периода 2014г. – 41348,81лв., 2015г. – 89199,91лв. и 2016г.-78944,65лв. При определяне размера на печалбата за периода, в който обекта е работил вещото лице е взело предвид декларирания от него приход, разходите, както и процент от т.нар. “общи разходи“ за дейността. Посочено е, че всички непреки разходи се разпределят на база приходите от бистрото спрямо общо реализираните приходи на дружеството. Разходите по пера и по години са посочени в таблица 3. 

Заключението е оспорено от въззиваемата страна като необосновано, тъй като съдържа изводи идентични на първоначалната експертиза, при твърдения на вещото лице Трифонова, че не е взело предвид общите разходи.

            Съдът намира, че заключението по повторната ССЕ е обосновано и обективно, като не са налице твърдените от страната противоречия. Изрично в същото е посочен вида на разходите за процесния обект и начина на изчисляването им, като от получената за годините печалба е приспаднат и дължимия от дружеството корпоративен данък. При съпоставка на двете заключения – първоначално и повторно е видно, че същите са установили едни и същи счетоводни записвания и разходи, поради което и вещите лица са направили идентични изводи. Независимо от посоченото в с.з. от в.л. Трифонова, че не е питала за „общи разходи“, от таблиците в заключението й е видно, че същата е отчела общите разходи извършвани от дружеството, но не ги е изписала с ползвания от страните термин. Разходите са посочени като „непреки“ такива.

            Предвид изложеното съдът счита, че размерът на прогнозната печалба от процесния обект за всяка от годините 2017г. и 2018г. е в размера посочен от вещите лица – 69 831,12лв.

            За установяване факта на наличие на имущество в обекта, необходимо за експлоатацията му, по делото са допуснати по двама свидетели на страните, както следва:

Свидетелите на ищеца -  И И. А и Д В П, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От показанията им се установява, че събарянето на процесния обект – бистро „Ла Плая“ е започнало в отсъствие на лицата, които са го стопанисвали, при което се е включила инсталираната охранителна система, което е наложило подаване на сигнал към съответното РПУ. Свидетелят А, който е служител на фирмата, охранявала обекта, посочва, че към момента на събарянето му в него е имало датчик и външно видео наблюдение, както и оборудване на заведението – посуда, маси, столове, бойлери, витрини. Когато свидетелят е отишъл на мястото събарянето е било преустановено, но нищо не е било местено или вадено от вътре. Обекта е останал като руини с имуществото под тях. Наложило се е техническия екип на фирмата да отиде на следващия ден, за да могат да намерят предавателя от охранителната система. Обстоятелството, че към момента, в който са предприети действията по събаряне на обекта, същият е бил затворен, като е била дръпната едната стена и конструкцията е рухнала, се установява и от показанията на свид.Пеловска. Същата посочва, че при падането на стените са счупили витрините на „Кока Кола“ и „Кеминица“, които са били вътре. Свидетелката не помни някой да е вадил нещо до като е била на обекта около 20,00 часа вечерта.

Свидетелите на ответника – Б А А, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същият е заинтересован от изхода на спора, в качеството си на лице, което е извършвало събарянето по възлагане на ответника и Д К М, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като е в търговски отношения по наемане на обекти от ответното дружество. Предвид заинтересоваността на свидетелите съдът кредитира показанията им в частта, в която не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. От същите се установява, че събарянето на обекта е започнало в отсъствието на лицата, които го стопанисват, по възлагане на концесионера на плажа – ответник, като е била дръпната едната му стена.   

            Показанията на свид.А, че след събарянето на обекта е започнало вадене на цялото имущество от вътре и товаренето му в бус на ищцовото дружество не се подкрепя от останалите събрани доказателства, поради което и не може да бъде приет за установен факта, че ищецът е изнесъл безпрепятствено цялото си налично имущество.

            Обстоятелството, че същото е било в обекта се установява и от разменените между страните нотариални покани, в които ищецът е бил канен да освободи обекта и да изнесе имуществото си, а той е отказал, като е възникнал спор за валидността и действието на сключения между страните договор. От същите /л.29-40/ се установява, че най – късно на 29.03.2017г. ищецът „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054  е получил нотариална покана рег.№777/2017г. /л.32 от гр.д.№15196/2017г. на ВРС/ от  „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289, с която подизпълнителят е уведомен, че в новата схема на преместваемите обекти на плаж „Кранево –север“ - снек бар Нуди с площ от 105 кв.м. и Павилион-бюфет с площ от 20 кв.м. не съществуват и следва да бъдат премахнати. На ищеца е даден тридневен срок от получаване на поканата да изнесе оборудването и обзавеждането от обектите, в случай, че има такива.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо.

По предявените искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД:

За да бъдат уважени същите е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки – валидно облигационно правоотношение, по което страните са постигнали съгласие за извършване на СМР, факта на извършването им, уговорка за заплащане на стойността им при определени условия, както и настъпването на тези условия.

По делото е безспорно установен факта на сключен между страните договор за предоставяне на дейности по експлоатация и поддържане на обекта на концесията по смисъла на чл.39, ал.9 от ЗК /отм./, както и допълнително споразумение във връзка с него за извършване на СМР и заплащането им, при настъпване на обстоятелства довели до прекратяване на договора по вина на възложителя. Установен е факта на заличаване на обекта от одобрената от МРРБ карта на преместваемите обекти на плаж „Кранево – север“ по заявление на концесионера и преди изтичане на договора за възлагане, както и издадена заповед за премахването му като незаконен обект, което прави невъзможно продължаването на договора за възлагане/поръчка.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът извършени ли са СМР.

Настоящият състав на съда, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, намира, че по делото е безспорно установен факта на извършване на СМР по изложените по-горе съображения. Обстоятелствата за начина на извършването им и липсата на счетоводно отчитане на фактическото им осъществяване не може да обоснове извод, че същите не са били реално извършени и съществуващи на място.

Предвид изложеното и с оглед наличието на останалите предвидени в закона предпоставки, съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

По предявените искове с правно основание чл.82 и чл.86 от ЗЗД:

За да бъде уважен иска по чл.82 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: валидно съществувало между страните договорно отношение; не изпълнение на поето с договора задължение от страна на ответника; пропуснати ползи и причинна връзка между неизпълнението и вредите.

Пропуснатата полза е неосъществено и очаквано увеличение на имуществото на ищеца, но само тази полза, която е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и настъпването й е било сигурно и предвидимо /ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение по г.д.№1202/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., г.д.№1725/2009г., ІV г.о. и др./.

По делото е установено обстоятелството, че страните са били обвързани от валиден договор за възлагане дейността по стопанисване на процесния обект, находящ се на плаж „Кранево – север“, който е прекратен преди изтичане на срока /25.11.2018г./, поради осъществено от възложителя премахване на обекта от схемата за преместваеми обекти одобрена от МРРБ. За периода на действие на договора от 2014г. до 2016г. ищецът е реализирал печалби от дейността в посочените в заключенията на вещите лица размери. От разменената между страните кореспонденция и показанията на свидетелите се установява, че ищецът е имал намерение да продължи да осъществява възложените му дейности до края на срока на договора, предвид твърденията му, че същият не е прекратен и отказа за освобождаване на имота. Съдът намира, че административната забрана за извършване на дейност в обекта е резултат от поведението на възложителя по премахването му от схемата с одобрени обекти, поради което същата не може да обоснове извод за наличие на обективни пречки водещи до невъзможност за ползване на обекта за остатъка от периода на договора.

С оглед на горното и на основание чл.79 във вр. с чл.82 от ЗЗД, ответникът следва да заплати обезщетение за вредите от неизпълнението, които са пряка и непосредствена последица от същото и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая, ищецът е имал очакване, че вследствие изпълнението на договора ще продължи да стопанисва обекта в продължение на още две години – 2017г. и 2018г., докато възложителят има качеството концесионер, и ще продължи да реализира печалба от осъществяваната дейност. Тази възможност е осуетена  и ищецът е пропуснал да получи едно сигурно и предвидимо увеличение на имуществото си, поради неизпълнение на поетите от ответника задължения – премахване на обекта.

Размерът на пропуснатата полза следва да се определи като прогнозна печалба за 2017г. и 2018г., на база средноаритметичната печалба реализирана в предходните три години, която съобразно заключенията по ССЕ възлиза общо на 139 662,24лв. /по 69831,12лв. за всяка една година/.

Предвид изложеното и доколкото поделото не е установено реализиране на загуби от дейността на обекта, то увеличението на имуществото на ищеца за периода до края на срока на договора е било сигурно, поради което предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 1250лв. е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 от ЗЗД главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По предявения иск с правно основание чл.49 вр. чл.51 и чл.86 от ЗЗД:

За уважаването му по делото следва да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка, както и обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на възложителя – възлагане на работата и причиняване на вредата при или по повод на изпълнението й. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата /ППВС №7/1958г., т.6 от ППВС 7/1959г., решение по гр.д. № 1640/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др./.

По делото са безспорно установени обстоятелствата по възлагане на събарянето на обекта от ответника „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД на неучастващо в производството лице /“Бадинвест“ ЕООД/ и изпълнение на възложената работа.

Спорни пред настоящата инстанция са обстоятелствата дали имуществото, предмет на предявения иск е било в обекта към момента на премахването му, неговия вид и стойност.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се установява че описаното имущество е било заведено като находящо се в бистро „Ла Плая“ и се е намирало в същото, доколкото обекта е бил оборудван, за да може да се извършва възложената по договора дейност и да се реализира печалба. Съвкупния анализ на събраните доказателства /заключението по ССЕ, показанията на свидетелите, подробно обсъдени и кредитирани по-горе, както и разменената между страните кореспонденция под формата на нотариални покани/ обосновава извод, че имуществото се е намирало в обекта към момента, в който е започнало неговото събаряне и същото е унищожено по повод на осъществяване на възложената от ответника работа по премахване на бистрото. По делото не е установен факта, че след събаряне на конструкцията, оборудването е било изнесено изцяло и невредимо.

Предвид изложеното, съдът счита, че при изпълнение на възложената  работа фирмата изпълнител не е положила дължимата грижа за опазване на имуществото, намиращо се в премахнатия обект, поради което ответникът, в качеството му на възложител, дължи на ищеца обезщетение в размер на стойността на увреденото имущество към момента на унищожаването му. Съдът намира, че ответникът не може да се освободи от отговорността за възстановяване на причинените вреди с твърдения за виновно поведение на управителя на ищцовото дружество, тъй като по делото не са събрани доказателства, че последният е бил уведомен за конкретната дата на събаряне на обекта. Изпратената нотариална покана за освобождаване на имота поради промяна в схемата на преместваемите обекти е от м.03.2017г., като в нея не е посочена датата, на която ще бъдат предприети действията по премахването му. Още повече, че същото е започнало в отсъствието на представител на ищцовото дружество по начин, който е задействал поставената в имота охранителна система. Доколкото искът е предявен като частичен в размер на 1250лв., съдът намира, че до тази сума същият е основателен, предвид вида и обема на унищоженото имущество /ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС/.

На основание чл.86 от ЗЗД главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба.

Предвид частичното несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл.49 вр.чл.51 от ЗЗД, както и претенцията по чл.86 от ЗЗД и вместо него постановено друго, с което същите да бъдат уважени.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която „ИЗВОРА“ ООД е осъдено да заплати на „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД сумата от 107,57лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението в останалата му част, с която са уважени исковете с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да бъде потвърдено.

По постъпилата частна жалба от „ИЗВОРА“ ООД срещу определение №267/22.01.2019г., с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, което е допустимо, с оглед представения по делото списък по чл.80 от ГПК, л.240 / т.9 от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС/.

От друга страна, съгласно т.11 от ТР №6/2012г., за да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, същите следва да бъдат надлежно заявени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, както и да бъдат представени доказателства за реалното им извършване. В договора следва да е вписан начина на заплащането им, като ако е предвидено същото да се извърши по банков път, следва да бъдат представени доказателства за това /т.1 от ТР №6/2012г. на ВКС/.

В настоящия случай, към момента на даване ход на устните състезания ищецът е представил списък за направените в хода на производството разноски и два броя договори за правна защита и съдействие – на л. 15 и л.108  от г.д.№ 15196/2017г. на ВРС/, в които е посочено, че заплащането на възнаграждението следва да се извърши по банков път. В хода на делото не са представени доказателства за плащането на договореното възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

  На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „ИЗВОРА“ ООД сумата от 497,25лв., представляваща направените пред двете инстанции разноски, от които 55,25лв., до пълния размер на реално извършените разноски пред ВОС от 2157,31лв. и 442лв. за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ решение №874/13.11.2018г., допълнено с решение №89/23.01.2019г., по т.д.№389/2018г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България 47, представлявано от управителя С Н К, срещу „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Бояджиев 3 офис 1, представлявано от М И Д,  искове за присъждане на сумата от 1250 лева, заявена като част от вземане в общ размер от 75 349.63 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищожено оборудване, негова собственост, находящо се в бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“, в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на осн.чл.49 във вр.чл.чл.51 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България  47, представлявано от управителя С Н К, е осъдено да заплати на „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Бояджиев 3 офис 1, представлявано от М И Д сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 107.57 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Бояджиев 3 офис 1, представлявано от М И Д, ДА ЗАПЛАТИ НА от „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България 47, представлявано от управителя С Н К, сумата от 1250 лева, заявена като част от вземане в общ размер от 75 349.63 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищожено оборудване, негова собственост, находящо се в бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“, в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на осн.чл.49 във вр.чл.чл.51 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.10.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

            ПОТВЪРЖДАВА решение №874/13.11.2018г., допълнено с решение №89/23.01.2019г., по т.д.№389/2018г. на ВОС в частта, с която „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Бояджиев 3 офис 1, представлявано от М И Д е осъдено да заплати на „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България  47, представлявано от управителя С Н К, сумите както следва: 1/ 46 307.74 лв /след увеличаване размера на исковата претенция, заявено с молба вх.№ 75479 от 22.12.2017г. пред РС Варна по гр.д. №15196/2017г./, представляваща стойността на извършени в обект бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ подобрения и ремонтни работи, съгласно поето задължение от ответника с приемо-предавателен протокол от 26.11.2013г., на осн.чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017г. до окончателното плащане, както и 2/ сумата от 1250 лева, заявена като част от вземане в общ размер от 670 195.68 лева, представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползването на бирария /постройка №3 по одобрената схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ за 2012г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“  за 2017г. и за 2018г. за периода от 04.05.2017г. до 25.11.2018г., в резултат на разваляне на договора от 18.02.2013г., изменен и допълнен с договора от 25.11.2013г., по вина на ответника, на осн.чл.79, ал.1 във вр.чл.82 от ЗЗД,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017г. до окончателното плащане.

            ПОТВЪРЖДАВА  определение №267/22.01.2019г. по т.д.№389/2018г. на ВОС, с което е оставено без уважение искането на „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България 47, представлявано от управителя С Н К, за изменение на решение №874/13.11.2018г., допълнено с решение №89/23.01.2019г., по т.д.№389/2018г. на ВОС в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

            ОСЪЖДА „МАКСИТУР – БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК 121375289 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Тодор Бояджиев 3 офис 1, представлявано от М И Д да заплати на „ИЗВОРА“ ООД ЕИК 124622054 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България  47, представлявано от управителя С Н К, сумата от 497,25лв., представляваща направените пред двете инстанции разноски, на основание чл.78 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: