Р Е Ш Е Н И Е

№   169/17.06. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 14.05.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 182 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е по постъпила въззивна жалба от „В Г Е” ООД гр.Варна, против решение  31/08.01.2014 г. постановено по т.д.№ 913/2013 г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което дружеството е осъдено да заплати на „Е - ХХ”ЕООД гр.Каварна сумата 45 200лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.11.2011год. и фактура № 198 от 21.11.2011год., сумата от 100лв., представляваща договорна неустойка за забавено плащане за периода от 01.12.2011 г. до завеждане на исковата молба, както и да заплати съдебно деловодни разноски в размер на 2 022 лв.

              Навеждат се доводи за неправилност  на съдебното решение, поради незаконосъобразност и необоснованост по изложени съображения. Иска се неговата отмяна и да се постанови друго решение, с което да отхвърли исковата претенция на „Е 80” ЕООД като неоснователна. Претендират се разноските по делото.

В депозирания писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за оставяне на първоинстанционното решение в сила.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и  92 ЗЗД от „Е - ХХ”  ЕООД, със седалище гр.Каварна, представлявано от управителя Е Н Е срещу „В Г Е” ООД, със седалище гр.Варна, представлявано от Станислав Георгиев Гочев с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата 45 300лв., представляваща: главница 45 200в. с ДДС, неустойка за забава по чл.22 от договора, считано от 01.12.2011год. до завеждане на иска-100лв.  Ищецът основава претенцията си на сключен между страните на 03.11.2011год. договор за изработка, по който ищецът е поел задължение да изпълни СМР-разтоварване на елементи за ветрогенератор и монтаж на обект  ВЕП „К Б”. За изпълнението са използвани автокранове на подизпълнители  „Либхер” с различна товароносимост, с които също е сключил договори за извършване на СМР. Съгласно чл.21 от договора,  ответника е заплатил с фактура № 195/03.11.2011год. авансово, 50% от дължимото възнаграждение за доставка на крановете до обекта, както и по една машиносмяна за всеки автокран-общо 23 640лв. с включен ДДС. След приемане на СМР от ответника, е издадена и фактура № 198/21.11.2011год. на стойност 69 840лв. с ДДС, по която ответникът заплатил по банков път сумата 23 640лв.-24.11.2011год. и на 03.12.2012год. -1000лв. Към настоящия момент дължимата сума по фактурата е 45 200лв. с ДДС. На основание чл.22 от договора дължи неустойка за забава в размер на 100лв. считано от 01.12.2011год. до завеждане на иска.

         Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, с твърдения, че е заплатило дължимите суми по договора,  а издадената фактура № 198/21.11.2011год. за 77 900лв. не е основание за плащане, ищецът не е доказал твърденията си за изпълнени СМР по договора.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:    Не се спори в процеса /твърди се в исковата молба и в отговора на същата/, че страните на 03.11.2011год. са сключили договор, по който ответното дружество е възложило на „Е - ХХ”ЕООД като изпълнител да извърши СМР-разтоварване елементи за ветрогенератор и монтаж на обект ВЕП „К Б”, находящ се в УПИ 35746.15.59 в землището на с.К Б, община Каварна. СМР е следвало да се извърши с кранове „Либхер” с различна товароподемност, описани в договора. Цената на договора е определена чрез определена цена на работите на автокрановите за машиносмяна, както и чрез определяне на цена за мобилизация и демобилизация на различните автокранове.

В чл.21 е договорено, плащането да се извърши 50% авансово за доставката на автокрановете, по една машиносмяна за всеки от автокрановете, след представяне на данъчна фактура на обща стойност 19 700лв. без ДДС.   На 03.11.2011год.  ищецът е издал фактура № 195 за договорената за авансово заплащане сума от  23 640лв., която видно от представеното извлечение от Банка ДСК, е преведена на 08.11.2011год.

Ищецът е издал данъчна фактура № 198/21.11.2011год. с посочено основание-извършена услуга с кранова техника за сумата 77 900лв. Посочено е, че се приспада авансово платената сума по ф-ра 195/03.11.2011год. от 19 700лв. и е определена сума за плащане от 58 200лв., ДДС 11640лв. ДДС или общо  сумата 69840лв. Фактурата е подписана от управителите на двете дружества.  От представеното извлечение от сметката на ищеца се установява, че ответното дружество по издадената фактура № 198, на 24.11.2011год. е превело сумата 23 640лв., като частично плащане, а на 03.12.2012год. по същата ф-ра е превело сумата от 1 000лв.

Съобразно неоспореното заключение на ССчЕ, фактурите са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и са отразени в дневниците за покупко-продажби и декларации по ДДС за съответните данъчни периоди. От т.1.2 от заключението се установява, че оспорената  от ответното дружество фактура № 198/21.11.2011год. е осчетоводена по съответния ред по ан. п-да „Е - ХХ”ЕООД за сумата от 77 900лв., с начислен ДДС при покупките в размер на 11 640лв., като е упраженно право на данъчен кредит в размер на 11 640лв.

Според заключението, по фактура № 198/21. 11.2011год. се усттановяват следните плащания по банков път:

На 24.11.2011год. -23 640лв. с посочено основание „Частично по фактура 198/21.11.2011год.”:-03.12.2012год.-1 000лв.-посочено основание „ф-ра 198/21.11.2011год.”

По данни от счетоводството, задължението на ответното дружество по сметка 401 Доставчици, анал. Партида на ищеца е в размер на сумата 45 200лв.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:

С оглед на осчетоводяването на издадената от ищеца фактура № 198/21.11.2011год. в счетоводството на ответното дружество, съответно с включването на фактурата в дневника за  покупки за д.п. м. ноември 2011год., както и в подадената справка-декларация по ЗДДС, следва да се направи извода, че ответното дружество фактически е приело изпълнените СМР по договора, тъй като процесната фактура е издадена във връзка с тяхното извършване.  Осчетоводяването на фактура № 198/21.11.2011год. по съответния ред в счетоводството на ответното дружество, включването и в дневника за покупко-продажби и ползването на данъчен кредит по същата, следва да се приеме като признаване на задължението и като доказателство за неговото съществуване.

С оглед на изложеното, искът за заплащане на незаплатени СМР в размер на исковата сума се явява основателен и следва да бъде уважен. В допълнение, относно изложеното в жалбата, че е заплатена останалата част от дължимата по договора сума, следва да се отбележи, че сумата по чл.21  от договора съобразно неговото съдържание, не представлява 50 % от стойността на СМР, а представлява 50 % от сумата за доставката на крановете и по една м.см. за всеки от тях.   Относно иска по чл.92 ЗЗД:

С оглед установения размер от ССчЕ на неустойката за забавено плащане на сумата 45 200лв. с начало 01.12.2011год., предявеният иск за заплащане на сумата от 100лв. се явява също основателен и следва да бъде уважен. 

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

 

 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/08.01.2014 год., постановено по т.д.№ 913/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.