Р Е Ш Е Н И Е

 

№.177/05.07.2016 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в открито  съдебно заседание на 22.06.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 173/16 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.Ж. И, ЕГН **********,*** против решение № 1000/18.12.2015 год., постановено по т.д.№ 516/2015 год. по описа на ВОС, с което Д.Ж. И е осъдена  ДА ЗАПЛАТИ на „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД (в ликвидация), ЕИК 103951979, със седалище гр. Варна, представлявано от ликвидатора Ева Анна Шератон А, съдебен адрес:***, чрез пълномощник адвокат С Н, сумата 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща част от общия размер на дължимо обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от дейността на ответника Д. И като негов ликвидатор за периода 07.07.2014г. до 16.01.2015г., целия в размер на 108 213,60 лева, на основание чл.266, ал.6, във вр. с чл.145 от ТЗ и §5б, ал.13 от ЗТР, както и сумата 2 650 лева (две хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт.  Поддържа се, че ответникът в качеството на ликвидатор е предприел всички възможни и допустими фактически и правни действия за изпълнение на задълженията си по чл.268 и чл. 270 ТЗ.  Пасивното поведение във връзка с оспорване вземането на кредитора «Експрес РМ» ООД няма виновен характер, а е следствие от отчитане на множество фактори, сред които признанието на част от дълга, обективирано в договор от 19.08.2008 год. и осчетоводяване на задължението. Разпоредителната сделка с недвижимия имот на дружеството  е осъществена в изпълнение на изричната разпоредба на чл. 268, ал.1 ТЗ. Ликвидаторът е положил дължимата грижа като е установил цената на имота при ликвидационна продажба. Оповестил е същата в средствата за масова информация. Цената на имота е платена по специално откритата ликвидационна сметка.

Въззивникът оспорва и размера на определеното обезщение за вреди при твърдения, че придобивната стойност на имота е ирелевантна. Цената на вещта в ликвидационното производство следва да се определи по метода на ликвидационната стойност и при съобразяване на настъпилата в имота авария през м.септември 2015 год.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа, респ. оспорва от насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ВОС е бил сезиран с искова молба от „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД (в ликвидация), гр.Варна, в която се излага, че ликвидаторът Д.Ж. И е допуснала виновно и противноправно неизпълнение на задълженията си като ликвидатор, изразяващо се в:

- ликвидаторът не е изпълнил задълженията си по чл.270, ал.1 ТЗ  във връзка със съставянето на начален баланс и доклад, който го пояснява;

- ликвидаторът не се е произнесъл по предявеното от съдружника Т.А вземане в размер на 80 893,33 евро с произход – предоставени заемни средства на дружеството.

- ликвидаторът е допуснал бездействие във връзка с оспорване на вземането на кредитора «Експерт РМ» ЕООД, цедирано в полза на «СПА» ЕООД.

- ликвидаторът е продал единствения актив на дружеството преди изтичане на срока по пар.5б, ал.8 ЗТР; разпореждането е извършено в нарушение на чл. 268, ал.1 ТЗ и при липса на обстоятелства, които налагат сключването на нови сделки;  разпореждането е осъществено без съгласие на съдружниците;

-имотът е продаден за цена, многократно по-ниска от пазарната такава;

- ликвидаторът е открил нова сметка на дружеството при липса на необходимост от това и надлежно взето съгласие от съдружниците;

Според ищеца, съвкупността от посочените действия и бездействия е довела до невъзможност за удовлетворяване на кредитора Т.А. Претендира се обезвреда за вреди, равняващи се на стойността на вземането на съдружника 80 893, 33 евро. Вземането е предявено като частично такова, в размер на 50 000 лева.

С определение № 2734/24.07.2015 год. ВОС е указал на ищеца да конкретизира фактите, обосноваващи обективните елементи от отговорността на ликвидатора, при съобразяване на обстоятелството, че претендираната отговорност е спрямо дружеството, а не спрямо неговите съдружници.

По делото е депозирана уточняваща молба на ищеца /л.257/, която възпроизвежда описаните в исковата молба противоправни действия и бездействия на ликвидатора. Уточнен е вредоносния резултат – пълна липса на актив от ликвидационната маса.

С обжалваното решение, ВОС е приел, че ликвидаторът е допуснал неизпълнение на вменените му по закон задължения – не е изготвил начален баланс по чл. 270 ТЗ; допуснал е безпричинна пасивност по отношение оспорване претенциите на кредитор в заповедното производство;  нарушил е изискването за дължима грижа като при продажба на единствения актив на дружеството не се е ръководел от цената на придобиваните активи и техния амортизационен план; продал е имота на занижена спрямо придобивната стойност цена. Продажбата на актив преди съставянето на начален баланс и преди  изтичане на срока за разпределение на имуществото е довело до намаляване стойността на ликвидационната маса със сумата от 108 213,60 лева. Вредата е съизмерима с разликата между придобивната стойност на имота и продажната такава.  Предявеният частичен иск в размер на 50 000 лева е уважен в пълен размер.

Въззивният съд е констатирал, че ищецът не е конкретизирал обстоятелствената част на исковата си молба чрез посочване на конкретното действие или бездействие на ликвидатора, обусловило претендираната вреда – липса на актив от ликвидационната маса. С определения № 223/31.03.2016 год. и 282/26.04.2016 год. ВАС, в изпълнение на правомощията си по чл.273 ГПК вр. чл.129, ал.2 ГПК е оставил без движение производството по делото с указания до ищеца да уточни вида на вредите и конкретното вредоносно поведение на ликвидатора, което пряко и непосредствено ги е причинило. Указал е още, че в хипотезата на продаден недвижим имот и придобити парични средства в патримониума на дружеството, паричното измерение на вредата може да се състои единствено в разликата между пазарната цена на вещта и получената такава. 

С молби от 13.04.2016 год. и 16.05.2016 год. ищецът е уточнил, че ликвидаторът е нанесъл вреда на дружеството, съставляваща разликата между продажната цена на вещта и пазарната такава. Виновното противоправно поведение на ликвидатора се състои в това, че същият е продал единствен имот на дружеството. Продажбата на имота съставлява и нарушение на чл. 268, ал.1 ТЗ, тъй като не са налице обстоятелства, които налагат сключването на нови сделки. Поддържа се още, че продажната цена е многократно по-ниска от пазарната такава.  Вредоносното поведение на ликвидатора е свързано с нарушаване на изискванията за дължима грижа по чл. 268, ал.4 ТЗ.

Съпоставката между уточнения във въззивното производство предмет на искова защита и постановеният от ВОС съдебен акт, сочи, че първостепенният съд се е произнесъл в съответствие със заявеното спорно право с правна квалификация чл. 266, ал.6, във вр. с чл.145 от ТЗ и §5б, ал.13 от ЗТР. Съдът е изследвал множество аспекти от поведението на ликвидатора като преценката му обхваща и конкретно наведените от ищеца във въззивното производство проявления на виновно неизпълнение. Присъдил е претендираните вреди като претърпяна загуба от продажба на недвижим имот на занижена цена. Конкретният начин за изчисление на вредите  е въпрос, който касае правилността на постановения съдебен акт и не обуславя ревизията му по реда на чл. 270, ал.3 ГПК.

По съществото на спора:

Дейността на търговското дружество „ Ю КЕЙ ЕУРО” ООД – гр. Варна, ЕИК 103951979, е прекратена на 01.01.2012 г., по силата на законоустановено типично прекратително основание, предвидено в § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР.

По подадено заявление за ликвидация от „ СПА” ЕООД в качеството на лице по § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТР - кредитор на непререгистрирания търговец, е извършена служебна пререгистрация на дружеството, на основание пар. 5а, ал. 7 от ПЗР на ЗТР. На основание изричната разпоредба на пар. 5б, ал.4 ПЗР на ЗТР длъжностното лице по регистрацията е назначило за ликвидатор лицето, посочено от заявителя в заявлението по § 5а, ал. 1 ЗТР – Д.Ж. И, при условията на обвързана компетентност. Ликвидаторът е встъпил в представителни функции през м. юли 2014 год.

Откритото при условията на ПЗР на ЗТР ликвидационно производство се подчинява на общите принципи на ТЗ, доколкото не са предвидени нарочни изключения – пар.5д ПЗР на ЗТР.  Правата и задълженията на ликвидатора са свързани с установяване на наличното имущество и кръга от кредитори; осребряване на активите и погасяване на задълженията.

Осребряването на имуществото от ликвидационната маса е основно задължение на ликвидатора – чл. 268, ал.1 ТЗ. Ликвидаторът е длъжен да осребри активите, а разпоредителните му сделки не подлежат на предварително разрешение от ОС по реда на чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ. Задължението на ликвидатора да превърне имуществото в пари може да бъде дерогирано единствено в случаите, когато дружеството няма кредитори.  В посочената хипотеза, по решение на ОС, имуществото подлежи на разпределение между съдружниците, съответно акционерите /арг. чл. 271 ТЗ/.  Независимо, че в ликвидационното производство не е съставен начален ликвидационен баланс, страните не спорят и съдът приема за установено, че дружеството „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД е задължено към трети лица – кредитори. С оглед на изложеното,  процесната разпоредителна сделка е осъществена от ликвидатора в съответствие с изричните му правомощия по чл. 268, ал.1 ТЗ. Сделката е осъществена в рамките на предоставената от закона представителна власт на ликвидатора  и е в пределите на регламентираните ликвидационни цели.

ТЗ не поставя изискване за времето, в което следва да се осъществят осребрителните действия. Осребряването е междинен стадий на ликвидационното производство, който следва да се осъществи в срока за ликвидация, определен по реда на чл. 266, ал.2 ТЗ, но задължително преди разпределение на имуществото между кредиторите. Няма забрана осребряването да се извършва преди или едновременно с действията по съставяне на началния ликвидационен баланс.

Процесната разпоредителната сделка е осъществена от ликвидатора срещу насрещна парична престация в размер на 50 000 лева.  Съобразно заключението на тройната СЕ пазарната цена на вещта към датата на разпоредителната сделка възлиза на 91 200 лева. Следователно – ликвидаторът е осъществил неизгодно договаряне, чиято пряка и непосредствена последица е претърпяна загуба за дружеството. Сочената загуба се съизмерява с разликата между пазарната цена на имота към датата на сделката и продажната такава. Придобивната стойност на имота е величина, която е ирелевантна за  размера на имуществено ощетяване, тъй като обективира състоянието на вещта, пазарното търсене и предлагане към минал момент.

Неоснователни са доводите на въззивника, че цената на имота следва да се определи по метода на ликвидационната стойност, която принципно е 20-25% по-ниска от справедливата пазарна цена. Методът на оценка е специфична процедура, която се прилага за определяне стойността на конкретен актив за нуждите на продавача или на насрещната страна – инвеститор. Изборът на стандарт на оценка не се регламентира чрез нарочни законови норми, тъй като се определя от заинтересованите лица според специфичните им нужди и състояние на пазара.

 Ликвидаторът на дружеството следва да осъществява функциите си  с грижата на добър търговец – чл.268, ал.4 ТЗ.  Горният общ принцип важи и по отношение на сружебно назначения ликвидатор, който следва да се въздържа от вредоносни действия както спрямо кредиторите, така и спрямо дружеството - пар.5б, ал.13 ПЗР на ЗТР. Вменената от закона квалифицирана грижа на ликвидатора означава, че същият следва да положи усилия за постигане на максимално добрата разменна стойност на ликвидационния актив. На посоченото основание, измерител за положена грижа в хипотезата на продажба на имуществени права е тяхната справедлива пазарна стойност, а не ликвидационната такава.

Обстоятелството, че в ликвидационното производство е определен срок по смисъла на чл. 266, ал.2 ТЗ не означава, че ликвидаторът не е разполагал с достатъчно време за адекватен маркетинг и изгодна продажба. Срокът за приключване на ликвидационното производство не е императивен и подлежи на удължаване при необходимост – чл. 266, ал.2, изр.3 ТЗ и пар.5б, ал.9 ПЗР на ЗТР. Следователно – липсват основания за прилагане на метода на ликвидационната стойност с оглед твърдяните времеви фактори.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че заключението на тройната СТЕ не отчита състоянието на имота и настъпилата авария, непосредствено преди сделката. Видно от констативно-съобразителната част, състоянието на имота е отчетено от оценителите.

Обстоятелството, че ликвидаторът е пристъпил към продажбата след изготвяне на оценка на имота и след разгласата на проданта в средствата за масова информация не променя  извода за осъществено неизгодно договаряне. Предварително изготвената оценка няма обвързващо доказателствено значение за съда, сезиран с иск по чл. 266, ал.6 ТЗ. След публикуваната на 25.09.2014 год. обява във вестник «Народно дело», ликвидаторът на практика е приел първото отправено до него предложение за продажба като е прехвърлил имота на 01.10.2014 год.  

Въззивникът не е навел други твърдения, обуславящи намаление на определената от вещите лица пазарна стойност на недвижимия имот. Съставеният нотариален акт за сделката сочи, че прехвърлената вещ е била обременена с възбрана, наложена в хода на индивидуалното изпълнително производство на кредитора «Спа» ЕООД, но подобен въззивен довод не е обективиран във въззивната жалба и не е предмет на въззивна ревизия по смисъла на чл. 269 ГПК. Отделно – продавайки възбранена вещ, ликвидаторът е сключил относително недействителна спрямо кредитора сделка /чл. 452, ал.2 ГПК/, който разполага с правото да продължи изпълнението върху имота, но и алтернативно – с правото да претендира удовлетворяване в ликвидационното производство от получения паричен актив.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявеният частичен иск е основателен до размер на 41 200 лева – разликата между справедливата пазарна стойност на имота и цената, за която същият е продаден от ликвидатора. Постановеното решение на ВОС следва да бъде частично потвърдено в осъдителната част, макар и по различни съображения. В останалата част съдебният акт следва да бъде отменен.

Разноски:

Частичната отмяна на първоинстанционното решение обуславя и необходимост от ново разпределение на отговорността за разноски.

Ищецът е сторил разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 659 лева /съобразно представен списък по чл. 80 ГПК/, от които следва да бъдат присъдени 2 191, 06 лева – съразмерно с уважената част от претенцията. Страната не е представила доказателства за сторени разноски във въззивното производство.

Ответникът е представил доказателства за сторени разноски при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 2050 лева – договорено адвокатско възнаграждение, което надхвърля минималния размер по чл. 7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.  със сумата от 20 лева. Договореният хонорар няма прекомерен характер и е съответен на фактическата и правна сложност на делото, протекло със събиране на гласни, писмени и експертни доказателства. Сторените от страната разноски във въззивното производство възлизат на 1000 лева – държавна такса. С оглед изхода от спора, от общо сторените разноски в размер на 3 050 лева, следва да бъдат присъдени 536, 80 лева /съответни на отхвърлената претенция/.

По компенсация, ответникът дължи на ищеца сумата от 1654, 26 лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1000/18.12.2015 год., постановено по т.д.№ 516/2015 год. по описа на ВОС, с което Д.Ж. И е осъдена  ДА ЗАПЛАТИ на „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД (в ликвидация), ЕИК 103951979, със седалище гр. Варна, представлявано от ликвидатора Ева Анна Шератон А, съдебен адрес:***, чрез пълномощник адвокат С Н, сумата 41 200 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от дейността на ответника Д. И като негов ликвидатор за периода 07.07.2014г. до 16.01.2015г., изразяващи с е в претърпяна загуба от неизгодна продажба на недвижим имот, на основание чл.266, ал.6, във вр. с чл.145 от ТЗ и §5б, ал.13 от ЗТР.

ОТМЕНЯ решението в осъдителната част за разликата от 41 200 лева до 50 000 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск с правно основание чл.266, ал.6, във вр. с чл.145 от ТЗ и §5б, ал.13 от ЗТР за разликата от 41 200 лева до 50 000 лева.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА Д.Ж. И е осъдена  ДА ЗАПЛАТИ на „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД (в ликвидация), ЕИК 103951979, със седалище гр. Варна, представлявано от ликвидатора Ева Анна Шератон А, съдебен адрес:***, чрез пълномощник адвокат С Н сумата от 1654, 26 лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: