Р Е Ш Е Н И Е № 210

 

гр. Варна, 30.10..2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 173/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 613 а от ТЗ.

Подадена e въззивнa жалбa от „Петрови 2015” ЕООД – гр. Разград, чрез управителя И.П.С. против решение № 2 от 20.02.2017 г., постановено по т. д. 35/2016 г. на Разградския окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Колеви” ООД /в несъстоятелност/ – гр. София, договор за цесия от 29.10.2015 г., с който „Колеви” ООД прехвърля възмездно на „Петрови 2015” ЕООД вземането си в размер над 120 лв. до 282 970 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по изпълнително дело № 20117610400850 на ЧСИ Г Ш С, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост. Излага становище за недопустимост на постановеното решение. Жалбоподателят твърди, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като с влязло в сила Решение № 155 от 10.05.2016 г. по т. д. № 86/2015 г. на Разградския окръжен съд , производството по несъстоятелност срещу „Колеви” ООД е спряно, в резултат на което всички правомощия на синдика следва да се считат за преустановени /чл. 658, ал. 2 от ТЗ/. Твърди, че развитието на настоящото дело е в пряка зависимост от производството по несъстоятелност срещу „Колеви” ООД по т. д. № 86/2015 г. на Разградския окръжен съд, доколкото предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е насочен към попълване на масата на несъстоятелността. Инвокира доводи, че първоинстанционният съд е следвало да спре производството по т. д. № 35/2016 г. на Разградския окръжен съд, като в допълнение излага, че е налице и друг висящ правен спор, по който е предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗСЧИ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК срещу ЧСИ Г Ш С. Жалбоподателят сочи, че въз основа на така предявения иск е образувано т. д. № 96/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, което има преюдициално значение по отношение на т. д. № 35/2016 г. на Окръжен съд – гр. Разград, доколкото предмет на иска в настоящото производство са вземанията за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, цедирани от „Колеви” ООД на „Петрови 2015” ЕООД. Излага доводи, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с даване на ход на делото. Твърди, че ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска си. Въззивникът прави възражение, че процесното вземане не е конкретизирано по основание и размер, което води до неяснота на правния спор и нарушава правото на защита на ответника. Сочи, че първоинстанционният съд не е указал на ищеца да докаже как е формиран размерът на процесното вземане, предмет на договора за цесия, от което извежда аргументи за непълнота на доклада и извършването на съществено процесуално нарушение. Счита за неправилен извода на съда, че е без значение дали ще бъде уважен искът по основание и в какъв размер, предявен от „Петрови 2015” ЕООД срещу ЧСИ Г  С по т. д. № 96/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд, доколкото размерът на цедираното вземане следва да обоснове извода за нееквивалетност на насрещните престации съобразно чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Инвокира твърдения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, тъй като съдът е приел в противоречие с материалния закон, че номиналната стойност на вземането съвпада с неговата реална стойност. Счита за недоказан фактът, че даденото от „Колеви” ООД по договор за цесия от 29.10.2015 г. значително надвишава полученото. Излага становище, че съдът следва служебно да назначи експертиза за установяване на реалната стойност на вземането. В допълнение сочи, че при сключване на договора  за цесия представляваното от жалбоподателя дружество „Петрови 2015” ЕООД, е действало добросъвестно, поради липсата на знание за увреждане на интересите на кредиторите на „Колеви” ООД. Счита за неправилен довода на съда, че следва да се приложи необоримата презумпция на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, от което извежда доводи за ирелевантност на твърденията за липса на умисъл и знание за увреждане. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемото „Колеви” ООД – гр. Разград /в несъстоятелност/ или от синдика на несъстоятелното дружество – Д.В.Х..

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предварителните въпроси по настоящото производство са разрешени с определение № 305 от 31.05.2017 г. и протоколко определение от 27.09.2017 г..

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от синдика на „Колеви“ ООД /в несъстоятелност/ - Д.Х. за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на „Колеви“ ООД на договор за цесия от 29.10.2015 г., по силата на който последното дружество като цедент прехвърля възмездно на „Петрови 2015“ ЕООД вземането за имуществени вреди по изп. дело № 20117610400850 на ЧСИ Г  С, свързано с твърдяното неспазаване на процесуалните правила по провеждането на насрочените втори публични продажби.

В писмения отговор на молбата, процесуалният представител на цесионера „Петрови 2015“ ЕООД оспорва основателността на иска. Твърди, че предвид надлежното уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, прехвърлянето е произвело и действие по отношение на него. Същият излага подробни доводи за липсата на нееквивалентност на престациите.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема за безспорно установено, че въз основа на подадена молба от кредитор на основание чл. 625 от ТЗ, с решение № 32 от 11.01.2016 г. по т. д. № 86/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, потвърдено с решение № 190 от 18.07.2016 г. по в. т. д. № 144/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване, е обявена неплатежоспособността на дружеството „ Колеви ” ООД с начална дата - 31.12.2012 г., открито е производство по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановен е общ запор и възбрана и е прекратена дейността на търговското дружество, на осн. чл. 630, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 608 от ТЗ.

В производството е безспорно установено сключването на договор за цесия от 29.10.2015 г., по силата, на който „Колеви“ ООД прехвърля възмездно на „Петрови 2015“ ЕООД свое вземане за имуществени вреди в размер на 282 970 лв., свързано с твърдяни нарушения по вторите публични продажби по изп. дело № 20117610400850 на ЧСИ Г  С. Уговорената насрещна цена по договора, която се заплаща от цесионера е в размер на 100 лв., дължима при подписването на договора, на който страните са придали и характер на разписка досежно изпълнението на насрещното задължение /арг. от чл. 1. 3. и чл. 1. 4. от Договора за цесия/. Решение за горепосоченото възмездно прехвърляне е взето на решение на ОСС на цедента – „Колеви“ ООД, проведено на 29.06.2015 г.. В изпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, цесионерът изпраща уведомление по чл. 99 от ЗЗД, връчено на 16.11.2015 г. по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК от нотариус Р И, с рег. № 378, район на действие РС – гр. Разград.

За вземането, предмет на договора за цесия е висящо т. д. № 96/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ЧСИ Гюнеш Шабанов да заплати на „Петрови 2015“ ЕООД сумата по главния иск в размер на 45 000 лв., като част от 159 223.57 лв. като част от цедираното вземане, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди от неспазване на правилата за провеждане на втората публична продан на недвижими имоти, проведена от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г., както и за предхождащите я изпълнителни действия, в условията на евентуалност сумата от 45 000 лв. като част от 68 173.23 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди от неспазване на правилата за определяне на купувач на втората публична продан на недвижими имоти, проведена от 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г., както и в условията на евентуалност иск за сумата от 37 464.92 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди от неспазване на правилата за определяне на купувач на втората публична продан на недвижими имоти, проведена от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г..

Гореизложената фактическа обстановка дава основание на настоящата съдебна инстанция да направи следните правни изводи:

По същество:

В процесния случай, предявеният иск от синдика /процесуално легитимиран, като назначен с определение № 44 от 05.02.2015 по т. д. № 86/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд/ е допустим, предявен е в едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, като сделката, чиято недействителност се твърди да е възникнала попада в двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност – 11.01.2016 г. /датата на решението по чл. 630, ал. от ТЗ/.

Настоящият съдебен състав съобрази, че искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е конститутивен и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. Искът е способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като с уважаването му се констатира относителната недействителност и се постига правната промяна – възстановяване на правното положение преди сключване на сделката /в този смисъл Решение № 89 от 10.05.2016 г., постановено по т. д. № 720/2015 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Успешно проведеният отменителен иск установява със сила на пресъдено нещо относителната непротивопоставимост на разпоредителната сделка единствено спрямо кредиторите на несъстоятелността, като по отношение на страните, същата е валидна и поражда действие. По изложените причини, практическата и непосредствена правно оправдана цел на иска е връщане на правото в патримониума на несъстоятелния длъжник с цел последващо осребряване от кредиторите в пълен обем и правомощия.

В относимата съдебна практика по въпроса за „значителното надвишаване“ безпротиворечиво е приемано, че следва да се преценява във всеки конкретен случай, като съдът задължително мотивира изводите си /в тази насока Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 106 от 31.05.2013 г. по т. д. № 388/2012 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

Съдът, при изграждане на своите правни изводи съобрази, че предмет на цесията е вземане възникнало от друго правно основание и може да бъде всякакво прехвърлимо вземане – парично или не, било то с договорен или извъндоговорен характер. Вземането на дружеството произтича от непозволено увреждане. В продължение на горните аргументи, следва да се посочи, че в разпоредбите на ЗЗД не се предвиждат условия при прехвърлянето на вземанията същите да бъдат безспорни, изискуеми и да са ликвидни. Основанието и размерът на прехвърленото вземане са предмет на висящото производство по т. д. № 96/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в относимата и задължителна съдебна практика е прието, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност /Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В допълнение съдът намира, че следва да посочи, че в настоящия случай не се касае за бъдещо вземане. Същото е възникнало, индивидуализирано е по основание и предмет, макар и да не е установено по размер, поради което не е налице твърдяната неопределеност на вземането.

В продължение на горното разбиране, следва да се приеме, че е налице значително надвишаване на даденото по договора за цесия /вземане в размер на 282 970 лева/, съобразно с преценката на полученото по него /100 лева/. Несъответствието в стойностите е 2 828,70 пъти, поради което сключената сделка в размера над 120 лв. до 282 970 лв. /съобразно уточненията на петитума в допълнителната искова молба/ се явява частично недействителна по отношение на кредиторите на масата по несъстоятелността.

По отношение на възражението на въззивника за нередовност на молбата по чл. 647 от ТЗ, поради непосочване на начина на формиране на вземането, досежно основанието и размерът му, съдът намира същото за неоснователно. Постоянният синдик в молбата по отменителния иск посочва, че увреждащата масата сделка е договор за възмездна цесия от 29.10.2015 г., по силата на който „Колеви“ ООД /в несъстоятелност/ прехвърля на „Петрови 2015“ ЕООД свое вземане за имуществени вреди от непозволено увреждане по изпълнително дело № 20117610400850 на ЧСИ Г  С в размер на 282 970 лв. срещу плащане на цена в размер на 100 лв.. Поради гореизложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната неиндивидуализация на вземането, предмет на т. д. № 96/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд.

Съдът намира, че липсва искане за назначаване на експертиза в първоинстанционното производство, отсъства изрично формулирано такова във въззивната жалба и не намира приложение т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, доколкото от една въпросът с установяване на конкретния размер на вземането, е предмет на производстство по иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, а от друга е налице видна значителната неравностойност на престациите - даденото по сделката значително /в хиляди пъти/ надхвърля по стойност полученото.

За пълнота на изложението, съдът следва да поясни, че увреждането на кредиторите на масата на несъстоятелността се изследва и преценява по повод на предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от Т З, какъвто не е настоящият случай.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното задължение на съда да следи за внасянето на държаните такси по делата /чл. 6 от ЗДТ/, същата за въззивното производство е в размер на 5 657 лева и следва да бъде заплатена от „Петрови 2015“ ЕООД по сметка на Варненския апелативен съд, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 20.02.2017 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 35/2016 г..

OСЪЖДА „Петрови 2015“ ЕООД, ЕИК: 203580934, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Вардар“ № 13, представлявано от управителя И.П.С., да заплати по сметката на Варненския апелативен съд сумата от 5 657 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивната инстанция, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.          

 

 

   2.