Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№       150/ 22.05.2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                     търговско   отделение

на     двадесет и втори април                                     Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                       А.Братанова

 

          при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  174  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

                   Производството по делото е въззивно  и е образувано по жалба от ЕТ „К. – Т – Т. Т.”, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.5, ап.21, ЕИК 040039324, представлявано от собственика си Т. В. Т. против решение № 37/15.01.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 45/2014г., с което е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.06.2011г., открито е производство по несъстоятелност и е  допуснато  обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца. По съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което са отхвърли подадената молба с правно основание чл.625 ТЗ.

                   Основното оплакване в жалбата се свежда до поддържане на направеното и пред първата инстанция  оспорване на вземанията по фактури за 2011г. – 2014г. в размер на 35 132,60лв поради : неподписването им от длъжника, липсата на доказателства за предоставени услуги по тези фактури, липсата на доказателства за изпращането на тези фактури на длъжника, както и за настъпила изискуемост на вземанията по тях, неосчетоводяването им от длъжника и доказано разминаване между твърдяната от молителя фактурирана единична цена  в размер на 5,70лв с ДДС на курс  и посочена  такава в Договора от 04.02.2002г. в размер на 4,00лв с ДДС за курс.  В същото време вземанията по фактурите за 2011г. – 2014г. в размер на 35 132,60лв. са близо половината от твърдените  в  СИЕ  задължения /пасив/  с  общ  размер  от

 

73 015,64лв. и тъй като коефициентът за обща ликвидност се изчислява като актива се раздели на пасива, то този коефициент, изчислен без вземанията по фактурите, би бил доста над референтната стойност от 1-ца, което би обосновало други крайни правни изводи. По тези причини счита  крайните фактически и правни изводи на съда за наличие на неплатежоспособност за необосновани  и несъответстващи на представените от кредитора-молител писмени доказателства по делото, а именно – Договор от 04.02.2002г. и фактури за 2011г. – 2014г., както и несъответстващи на липсата на доказателства за предоставени услуги по тези фактури. Нормата на чл.608 ал.1 ТЗ е неправилно приложена, при установено по делото отсъствие на повечето от елементите на фактическия й състав.

Началната дата на неплатежоспособността – 01.06.2011г. също е определена при липсата на съответните доказателства за това – видно от СИЕ всички спрени плащания са от средата на 2013г. и дори 2014г., като единствено плащанията към молителя са спрени през 2011г. В тази връзка твърди, че ЕТ „К. – Т – Т. Т.” не е обслужило задълженията си към „Автобустранс” ЕООД не поради състоянието си на неплатежоспособност, а поради недължимост на претендираните от този кредитор задължения. В условия на евентуалност счита, че ако се приеме наличието на неплатежоспособност, то началната й дата следва да бъде определена през 2014г.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита възраженията на длъжника досежно дължимостта и изискуемостта на вземането на ищеца по процесните фактури за 2011г. – 2014г.  за ползвани автогарови услуги за недопустими, като преклудирани, направени в третото поред съдебно заседание. В този смисъл съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства, направил е обосновани и законосъобразни правни изводи и е приложил правилно цитираните от въззивника правни разпоредби. С оглед новелата на чл.629 ал.4 ТЗ съдът се е съобразил с релевираните в  първото по делото заседание възражения на ответника, като е отказал да приеме за разглеждане заявените такива в третото по ред съдебно заседание.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.625 и сл.ТЗ.

Качеството си на кредитор ищецът доказва с представения от него Договор за автогарови услуги от 04.02.2002г., по силата на който ответникът се е задължил да заплаща ползването на сектори от Автогара Разград, собственост на „Автобустранс” ЕООД при цена 4,00лв с ДДС за курс и издадените въз основа на него фактури за периода 2011г. – 2014г. на обща стойност 33 263лв.  С редица решения – по в.т.д. № 61/2011г. на РОС, по гр.д. № 1816/2012г. на РС – Разград, по в.т.д. № 111/2012г. на РОС, по гр.д. № 1542/2012г. на РС – Разград и  по в.т.д. № 68/203г. на РОС , различни съдебни състави са установили неизпълнение на задълженията на едноличния търговец за заплащане на автогаровите услуги, като еднозначно са приели, че цената на тези услуги за Автогара Разград за всички превозвачи, вкл.и за ответника, е 5,70лв с ДДС за всеки курс.

Основният спорен пред настоящата инстанция въпрос е за действителността на релевираните от ответника по иска възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземанията по фактурите от 2011г. – 2014г. , предвид безспорния по делото факт, че същите са подписани едностранно от кредитора  „Автобустранс” ЕООД, гр.Разград. Възраженията срещу фактурите, а именно – че те са неполучени от ЕТ „К. – Т – Т. Т.” за заплащане на съответните дати от 2011г. и 2014г. , по която причина са и неосчетоводени, както и че инкорпорират недължими вземания, са направени от длъжника в четвъртото по ред съдебно заседание от 16.12.2014г., което е и последно и в което е даден ход по същество на делото. Останалите възражения, поддържани във въззивната жалба като производни на посочените две, са заявени за първи път пред настоящата инстанция. Отговор на исковата молба не е подаден. В първото по делото заседание ответникът е направил възражението, че подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна, тъй като ЕТ „К. – Т – Т. Т.” разполага с достатъчно имущество и пари за покриване на всички свои задължения и че началната дата на евентуалната негова неплатежоспособност следва да бъде определена след 03.12.2013г. Единственият правен извод, който се налага е, че всички тези възражения са релевирани извън преклузивния процесуален срок за това, установен в нормата на чл.629 ал.4 ТЗ  и следователно са недопустими. Съдът не дължи произнасяне по тях

Извън горното поставя се въпроса – след като действително фактурите, от които кредиторът извлича вземането си са едностранно подписани от него, при наличието на константна и задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, че фактурата, подписана от двете страни по сделката, не е основание за плащане, но доказва както сключването й, така и изпълнението на основните задължения по нея / решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, второ т.о.; решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, второ т.о.;  решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г. на ВКС, второ т.о. /, доказал ли е той вземането си, респ. - активната си материалноправна легитимация по предявения иск. За да отговори на този въпрос съдът съобрази, че след като ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е релевирал възраженията си срещу съществуването и изискуемостта  на вземането на ищеца в предвидения за това преклузивен срок, то неоспорените обстоятелства следва да се считат от съда за безспорно установени в процеса, като ищецът не е длъжен да ангажира нарочни доказателства за това в тази насока /така реш. № 341/06.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 252/2011г. , ГК, ІІ г.о.  по чл.290 ГПК/.

Този извод се подкрепя и от събраните по делото доказателства. От заключението на СИЕ -  л.95 е видно, че съгласно извлеченията от счетоводните книги на  молителя „Автобустранс” ЕООД, гр.Разград задълженията на длъжника ЕТ „К. – Т – Т. Т.” към датата на подаване на исковата молба – 03.09.2014г. са в общ размер на 51 192,80лв, от които – 17 929,80лв по съдебни спорове и 33 263лв неразплатени фактури за периода 01.09.2011г. – 31.08.2014г. А съгласно материалите по делото задължението на длъжника към молителя към датата на подаване на исковата молба е в размер на 31 410,50лв по неразплатени фактури. За всички вземания са подадени справки-декларации в НАП, начислен и внесен в бюджета е дължимия ДДС.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631 ТЗ, фактически състав, а именно: молбата да е подадена  от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице; длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ, съответно свръхзадълженост съгласно чл.742 ТЗ, в случай, че длъжникът е капиталово дружество; затрудненията на длъжника да не са  временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

В процесния случай всички елементи от ФС са установени по делото : длъжникът  има качеството на търговец, като  задължението му  произтича от търговска сделка, налице е състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ като  обективно финансово състояние на търговеца, което предпоставя не само спиране на плащанията му към ищеца, към друг кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна негова невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки /да обслужва задълженията си/. За изследване на финансовото състояние на длъжника съдът следва да направи анализ на имуществото му, структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията му и периодите на плащания към кредиторите, както и преценка дали имуществото му е достатъчно за покриване на задълженията му,  т.е. да  извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения - това имущество, което е бързоликвидно. Следва да бъдат изследвани показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на предприятието  на търговеца, съпоставени с референтните им стойности в съответния отрасъл на икономиката.

От приобщените писмени доказателства и заключенията на двете ССчЕ се установява, че към 31.08.2014г. освен задълженията към „Автобустранс” ЕООД, гр.Разград по неразплатените фактури в размер на    33 263лв, длъжникът има установени по съдебен ред задължения към молителя в общ размер на 17 929,80лв / по гр.д. 1880/2010г. РРС и т.д. 6182011г. на РОС; гр.д. 1816/2012г. на РРС и т.д. 11182012г. на РОС; гр.д. 154282012г. на РРС и т.д. 12/2014г. на РОС и гр.д. 324/2013г. на РРС и т.д. 6882013г. на РОС/, част от които погасени от ЧСИ Д.Драганов, публично-правни задължения към НАП – 21 963,08лв; задължения по търговски сделки към доставчици – 2 805,36лв; дългосрочни задължения към кредиторите в общ размер на 105 755,41лв; неизплатени трудови възнаграждения и невнесени запори по тях – 383,95лв. Общият размер на всички задължения е 73 015,64лв. Тези задължения не се обслужват, налице е спиране на плащанията, подробно проследено по дати и кредитори в заключението на втората ССчЕ- л.189, като най-старото необслужено задължение е от 14.04.2011г.

Изследвана е и  структурата и стойността на активите и пасивите на длъжника съгласно ГФО за периода 2010г. – 2014г. При съпоставката между краткотрайните активи и краткосрочните задължения се налага извода, че длъжникът не е способен да изплаща текущите си задължения с краткотрайните си активи, налице е спиране на плащанията с траен характер от 01.06.2011г. Коефициентът  за обща ликвидност към 31.08.2014г. е 0,48 / при препоръчителна стойност 1,2 -2/; за бърза ликвидност – 0,41 /при изискуема – 1 -1,2/; за абсолютна ликвидност – 0,37 / при допустима – 0,5 – 0,7/. Коефициентът за обща ликвидност, който е определящ при преценката на финансово-икономическото състояние на длъжника/ за 2011г. е 0,36, същият е с нулеви стойности още от 2010г. Показателите за финансова автономност и  финансова задлъжнялост  - съответно 0,27 и 3,70 показват, че длъжникът е изцяло зависим от кредиторите си.

Затрудненията на длъжника не са временни, те имат траен и необратим характер. Освен това длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на своите задължения. Предвид липсата на предпоставки по чл.631 от Т3, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност е основателна и следва да бъде уважена.

Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изследваните по –горе  критерии и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не като се вземе предвид  конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най - старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и момента, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си. Тъй като към датата на най-старото непогасено плащане – 14.04.2011г. общият анализ на структурата на активите и пасивите на длъжника, както и коефициентите за ликвидност и финансова автономност показват трайно влошено икономическо състояние, придружено с невъзможност да обслужва задълженията си, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена на 01.06.2011г.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава. На осн.чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени от нея разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е       Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 37/15.01.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 45/2014г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията начл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :