О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  232 / 27.04.                                                2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  двадесет и седми април                                        година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян      

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                  М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 174  по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 пр.2  ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от Д.П.П. с ЕГН *********,*** против разпореждането на Силистренския окръжен съд от 07.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 255/2016г., с което е върната депозираната от него касационна жалба против решение № 187/07.12.2016г., постановено по същото дело. По съображения, подробно изложени в частната жалба и свеждащи се до това, че претенцията му е гражданскоправна, което изключва възможността за прилагане на чл.286 ал.1 т.3 от ГПК вр.чл.280 ал.2 т.1 ГПК, моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да потвърди обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Гр.д. № 422/2016г. на Силистренския районен съд е образувано по подадена искова молба от  Д.П.П., с която същият претендира от ответника „Синева“ ЕООД, гр.Силистра заплащане на сумата от 15 750лв, представляваща обезщетение  по сключен между него и ответника Договор за възлагане на контрола  на ответното дружество от 20.02.2014г., равняващо се на пропуснатата полза в размер на възнаграждението, което би получил, ако договора не беше прекратен – от декември 2015г. до изтичане срока на договора.

          Основният спорен между страните въпрос е гражданско или търговско е делото с оглед селекцията за допустимост на касационната жалба срещу въззивното решение съгласно критериите, установени в чл.280 ал.2 т.1 ГПК. В тази връзка съдът съобрази :

          Понятието „търговско дело“, използвано в чл.280 ал.2 ГПК, е по-щироко от понятието „търговска сделка“ и не е дефинирано в закона. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС понятието „търговско дело“ за нуждите на чл.280 ал.2 ГПК включва всички хипотези на „търговски спорове“ по чл.365 ал.1 ГПК, но не се изчерпва с тях. Така  в опр.55/16.02.2015 г.  на ВКС, ТК по т.д. № 390/2015г. е прието, че          търговски характер имат, освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата , претенциите по които п р о и з т и ч а т от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното право или при които претенциите, и без наличието на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС - чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци ; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о. и № – иск по чл.59 ЗЗД във връзка с държане на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели, предявен от търговец ; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139 / 2012 год. І т.о. – иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество , предявен от търговец ; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697 / 2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание , по преддоговорно отношение ; исковете по чл.125 ал.3 от ТЗ и за отговорността на управителя на търговско дружество за вреди, суброгационните искове на застрахователя – така опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС , ТК , ІІ т.о. ; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС , ІІ т.о., опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о. , опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др.

          В процесния случай страна по процесното правоотношение е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ. Предметът на това правоотношение е свързан с осъществяваната от търговеца негова дейност, която безспорно е търговска, обхващаща извършването на услуги, попадащи в обхвата на чл.1 от ТЗ. След като едната страна по спора е търговец и исковата претенция е свързана с осъществяваната от търговеца дейност и  настоящият състав намира, че спорът е търговски. Следователно делото, образувано по него е с търговски характер.  Всеки от предявените искове е с цена под 20 000лв. Съгласно чл.280 ал.2 т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000лв, като на основание чл.286 ал.1 т.3 от ГПК подадените срещу такива решения касационни жалби подлежат на връщане.

          Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д    Е   Л   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  разпореждането на Силистренския окръжен съд от 07.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 255/2016г., с което е върната депозираната от Д.П.П. с ЕГН *********,***  касационна жалба против решение № 187/07.12.2016г., постановено по същото дело.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ          :                           ЧЛЕНОВЕ :