ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                         284                 28.04.2014 г. град Варна

Апелативен съд                                                             търговско отделение

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   З* З*

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   Р* С*

                                                                                                           К* Г*

Сложи за разглеждане докладваното от З* ч.възз.т. д. 175 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК вр. с чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК

С определение № 140/14.02.2014 г. постановено по т.д. 3/2011 г. на Разградския окръжен съд е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовността на исковата молба и наличие на идентичен спор предмет на т.д. № 15/2012 г.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца синдика на „ПБ И*” ЕООД /н/ Д.П., който иска отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да прекрати производството по делото с обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че въпреки уточненията на ищеца не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовностите и че между страните на същото основание има висящ друг иск и е прекратил производството.

По отношение идентичния спор като основание за прекратяване на делото, съдът приема, че има само частична идентичност доколкото искът предмет на т.д. 15/2012 г. на РОС, сега  под № 4/2014 г. на РОС е за установяване нищожност на осъществените в подозрителния период извършени от управителя Б. тегления от банкови сметки на парични средства на „ПБ И*” ЕООД на обща сума от 234 398 лв. за периода 5.05.2009 – 26.05.2009 г. , докато настоящия иск е за 2 291 345,24 лв. и обхваща период от 25.02.2007 до 25.02.2010 г.

Преценката на първоинстанционния съд, че не са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата молба е правилна. Задължение на ищеца е в исковата молба да индивидуализира спорния предмет, като посочи основанието и петитума на иска: Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, като  дадената от него квалификация не обвързва съда, но следва да посочи фактите от които произтича претендираното материално субективно  право в какво се състои самото право и вида на търсената защита. Първоначално Д.П. в качеството си на синдик на „ПБ И*” ЕООД в несъстоятелност е заявил, че в подозрителния период от 5.03.2008 г до 26.05.2009 г., две години преди 2.03.2010 г - датата на откриване на производство по несъстоятелност, П.С.Б. - управител и едноличен собственик на „ПБ И*” ЕООД е изтеглил от банковите наличности сумата 1 946 459,88 лв., с което е осъществено увреждане на несъстоятелното дружество в частност масата на несъстоятелността от управителя, като свързано лице с дружеството,поради което на осн. чл. 647 т. 7 от ТЗ моли съда да обяви за недействителни по отношение на кредиторите сделките по прехвърляне на средства от банковите наличности на дружеството към П.Б.. С разпореждане от 18.01.2011 г. съдът е указал на ищеца, че исковата молба е нередовна. Посочил е, че следва да се разграничи защита срещу сделки сключени от несъстоятелния длъжник в подозрителния период от защита срещу действията с които предприемайки изпълнение на задължения длъжникът е увредил масата на несъстоятелността, както и че сочените факти - оперирането по банковите партиди на ответника от страна на управителя представляват действие на управление, а не сделки и че липсват данни тези средства да са излезли от масата на несъстоятелността. С последното си уточнение на исковата молба /молба вх. № 702/21.02.2012 г. Ищецът продължил да твърди, че искът е отрицателен установителен, ретроактивен и преферентен и претендира обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността извършените в подозрителния период 238 тегления на общо 2 291 345,24 лв. от сметките на дружеството от управителя П.Б., с което е намаляло имуществото на дружеството. Счита, че задължение на съда е да прецени дали тези банкови операции са безвъзмездни сделки или действия между свързани лица - управителя Б. и „ПБ И*” ЕООД и да ги квалифицира като недействителни или като нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Чрез исковете за попълване масата на несъстоятелността се цели ревизиране на действия и сделки на длъжника в условията на предстояща неплатежоспособност, които са по характера си недобросъвестни разпореждания с имуществото. Институтът на относителната недействителност прави тези действия и сделки непротивопоставими спрямо кредиторите и по този начин защитава масата на несъстоятелността от вредоносния им ефект. В случая единствените факти, които сочи ищецът са банкови операции извършени от управителя, като законен представител, при които са изтеглени суми от сметките на дружеството. Не се сочат сделки, нито предпочитателно плащане на кредитори, т.е. липсват елементи от фактическия състав на исковете по чл. 647 от ТЗ евентуално 646 от ТЗ, затова основателно съдът след като е указал на ищеца задължението да посочи фактите от които извежда правото си е приел, че направените уточнения на исковата молба, последното от които с молба вх. № 702/21.02.2012 г не са довели до съответствие на фактическото основание и петитума. поради което е прекратил производството по делото.

Поради изложеното обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 140/14.02.2014 г. постановено по т.д. 3/2011 г. на Разградския окръжен съд, което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба и наличие на идентичен спор предмет на т.д. № 15/2012 г. на РОС.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 1 ГПК с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:                                    Членове: