РЕШЕНИЕ

 

Гр. Варна, № 193/22.06.я 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Е.Т.                     

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. търг. дело № 175/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от „ФОТОНО” ООД – с. Сноп, общ. Генерал Тошево, против решение № 1222/19.12.2014г., постановено по т. д. № 864/2014 г. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от страната искове за осъждане на „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД да заплати сума в общ размер от 26 161.78 лв. с ДДС, представляваща сбор на суми, получени от ответника през периода от 17.10.2012 г. до 12.07.2013 г. и представляващи цена за достъп до електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и сума от 2 075.28 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за забавено плащане на паричните суми в размер на законната лихва, считано след падежа на последната покана за доброволно изпълнение от 01.08.2013 г. до завеждане на иска на 12.05.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска на 12.05.2014 г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 86 от ЗЗД. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Комисия за енергийно и водно регулиране” – гр. София.

Въззиваемата страна „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Третото лице КЕВР не е изразило в срок становище при въззивното разглеждане на спора.

 Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Фактическата обстановка, приета от първостепенния съд не се оспорва във въззивното производство.

Ищецът има качеството на производител на електрическа енергия в качеството на собственик на фотоволтаична електрическа централа като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ. В качеството на производител, дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б. „а”, пр. 1 от §1 на ДР на ЗЕ.

Същевременно ищецът е и потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващите им устройства - т. 41а, б. „а”, пр. 2 от §1 на ДР на ЗЕ. Следователно ищецът е ползвател на електроразпределителната мрежа в две качества, съответно като потребител и като производител на електрическа енергия.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи.

С  приемането на ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011 г./ - чл. 30, ал. 1 за пръв път беше въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. Отделно от това, с преходната разпоредба на § 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в  сила от 17.07.2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С ал. 2 на разпоредбата е предвидена самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп. Следователно – действащата нормативна уредба регламентира правилото за доставка на услугата достъп единствено на договорно и възмездно основание.

Ищецът в качеството на производител попада в кръга на задължените субекти по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Не се спори, че страните са сключили на 12.03.2012 г. договор за достъп на производител на ел. енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД.

Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено в процедура по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, който определя същественото съдържание на договорната връзка между страните. Допълнително, дължимата престация в полза на електроразпределителното дружество е определена като временна цена, на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и възлиза на 221,29 лв/МВтч /раздел ІІІ, т. 10/. 

Следователно – страните са субекти на договорно правоотношение по предоставянето на възмезден достъп, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. Намесата на регулаторния орган произтича от закона и съставлява действие, което замества отделните елементи от договора по аналогия с чл. 299, ал. 1 от ТЗ. Не се спори и че в процесния период ищецът трайно е отдавал произведената електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и е ползвал същата за целите на дължимите доставки по договора за продажба. Сочените фактически действия са осъществени при заплащане на доставчика на индивидуализираната в Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал. 7 от ЗЕ.

Определянето на временна цена за достъп съставлява специално предвидено в чл. 32, ал. 4 от ЗЕ правомощие на ДКЕВР. В случай, че окончателно определените цени за достъп са различни от временно определените, законодателят е предвидил нарочен механизъм за компенсиране  на разликите като последните могат да бъдат както в полза на доставчика /при определяне на по-ниски временни цени от окончателните/, така и в полза на ползвателите /при определяне на временни цени, които са по-високи от окончателните/. При всяко положение, на основание  чл. 31, т. 2 и т. 8 от ЗЕ цената за достъп следва да е равна на разходите, които са необходими във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Следователно – цената за достъп отразява действителното обедняване на доставчика, равнявящо се на сторените и прогнозни разноски във връзка с учредения достъп.

Не е спорно между страните още и това, че с решение № 4659/03.04.2013 г. по адм. дело № 13239/12 г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 8733/17.06.2013 г. по адм. дело № 6086/13г. по описа на ВАС, в петчленен състав, горецитираното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено, в частта по раздел ІІІ, т. 10, както и че на основание чл. 177, ал. 1 от АПК, същото има действие спрямо всички и е задължително за настоящия състав, на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК.  Решението на АС има конститутивно  и обратно правно действие (Решение № 3929 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2011 г., V о., решение № 1546 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2008 г., VII о., Решение № 1024 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2008 г., VII о., решение № 15037 от 11.14.2013г по адм. д. 1ЗЗ31/2013г на ВАС, 5 чл. с-в). Аргумент в полза на изложеното е и разпоредбата на чл. 301 от АПК – отмяната на административния акт, по който е налице изпълнение въвежда задължение за предприемането на възстановителни мерки от административния орган, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта.

На съда е служебно известно, че с последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите. ДКЕВР е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите, а нови разходи за диспечиране, подстанции и разходи за управление на мрежата не са били доказани. Съответно и окончателно определените цени в полза на „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в р. V от Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева и вятърна енергия са задължени да заплащат по 2,45лв/МВтч без ДДС на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 г.  Постановеният административен акт не е влязъл в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм. дело № 8192/2014 г. по описа на ВАС. Независимо от горното, същият подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 13, ал. 7 от ЗЕ.

Понеже актът на КЕВР се ползва с предварително изпълнение и едновременно с това по арг. от чл. 32, ал. 4 от ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени, с последващо решение № КМ – 1/13.03.2014 г. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства. Адресат на посочените компенсаторни мерки са единствено ползвателите на достъп с неотменени временни цени.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявената претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Необходимостта от връщане на платената цена по договора за достъп е обоснована с отмяната на административния акт за размера на временните цени, която по твърдения на ищеца обосновава необходимостта от пълното връщане на престираното.

На първо място следва да се посочи, че обстоятелството, че е налице отмяна на администравния акт, регламентиращ временни цени за достъп, не дерогира интереса от искова защита в контекста на възникналото облигационно правоотношение. Отмененият административен акт не формира основанието на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер. Тъй като административният акт няма правопораждащ характер спрямо престираното, исковият ред за защита по чл. 301 и чл. 203 от АПК и ЗОДОВ е изцяло неприложим. Отмененият административен акт съставлява елемент от фактическия състав на формирано търговско правоотношение, поради  което породените от отмяната последици следва да се понесат от субектите му. 

Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел. енергия заплаща цена, определима от единствено компетентния регулаторен орган – КЕВР чрез механизма на временни или окончателни цени и компенсаторни мерки. 

Отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Институтът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е приложим в случаите, когато към момента на даването, респ. на получаването на имуществена облага е съществувало правно основание за това, но впоследствие същото е отпаднало. Претенцията се основава винаги на новонастъпил юридически факт с обратно действие, който засяга самото основание на престираното. В настоящия случай административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на административния акт от своя страна не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик.

С оглед конкретните характеристики на възникналото правоотношение и съществуващата регулационна уредба, отмяната на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до  претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание.

С оглед констатираната неоснователност на предявената претенция за реституиране на даденото на отпаднало основание, обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

Неоснователността на главната претенция обуславя и неоснователност на акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД.

Разноски: В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените съдебни разноски поискани по реда на чл. 80 ГПК за настоящата инстанция.

Въззивната страна е навела възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде намалено до минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. или на общо 1 690.12 лв. /1 314.85 лв. по главния иск и 375.27 лв. – по акцесорния иск/ при материален интерес от общо 28 237.06 лв. /главен иск за 26 161.78 лв. и акцесорен за 2 075.28 лв./. Заплатеното възнаграждение от 3 300 лв. за въззивната инстанция има прекомерен характер. Делото не се ползва с фактическа и правна сложност. Страната е ангажирана в множество еднотипни съдебни процеси, заведени от производители на електрическа енергия, в които поддържа идентична процесуалноправна защита.

С оглед основателността на предявеното възражение за прекомерност, размерът на дължимите разноски за въззивната инстанция следва да бъде редуциран до размер на сумата от 1 690.12 лв. /адвокатски хонорар/.

Воден от горното, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1222/19.12.2014г., постановено по т. д. № 864/2014 г. по описа на ОС – Варна

ОСЪЖДА „ФОТОНО” ООД – с. Сноп, общ. Генерал Тошево, ЕИК 200763624, да заплати на „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД – гр. Варна, ЕИК 104518621, сумата 1 690.12 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени съдебно–деловодни разноски във въззивното производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.