Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  212/19.07.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     осемнадесети  юни                                                   Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             А.Братанова    

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   176  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК вр.чл.613а   ал.2 ТЗ.

Образувано е  по подадена въззивна жалба от „М – Р” ООД, ЕИК 117688577, от гр.Русе  против решение № 43/28.01.2013г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 114/2012г., с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „К.Г.”***, с начална дата на неплатежоспособността – 30.09.2012г., обявен е ЕТ в несъстоятелност, допуснато е  обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратена е дейността му и същият е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността му, назначен е временен синдик Д.В.Х. и е свикано първо събрание на кредиторите. Решението се обжалва в частта, с която длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена търговската му дейност. По съображения за отсъствието на искане за постановяване на решение по чл.630 ал.2 ТЗ, респ. – предпоставки за това, моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от „Р Б” ЕАД, гр.София, с който се оспорва основателността й и се иска от съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и  въззивна жалба от  Национална агенция за приходите, гр.София в  качеството й на трето лице по смисъла на чл.613а ал.2 ТЗ – в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността съдът е определил 30.09.2012г. По съображения, изложени в жалбата, счита че за начална дата следва да бъде определена датата 31.12.2011г. Моли за решение в този смисъл.

 

 

Срещу жалбата са постъпили писмени отговори от „Р Б”, ЕАД и от ЕТ „К.Г.”, в които се излагат доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, в предметни предели, очертани с жалбата, прие за установено следното :

 

По жалбата на „М – Р” ООД :

Производството по чл.625 ТЗ е образувано по подадена молба от „М – Р” ООД, гр.Русе, ЕИК 117688577, в която е обоснована хипотеза на чл.630 ал.1 ТЗ . Молителят извлича материалноправната си легитимация на кредитор на длъжника по смисъла на чл.625 ал.1 ТЗ от сключена между страните търговска сделка по покупко-продажба на алкохолни и безалкохолни напитки, инкорпорирана във фактура № 41287/01.10.2012г. Като твърди изпълнение на задълженията си по сделката за доставка на стоките, респ. – наличие на вземане за цената им в размер на 10 186,08лв и неизпълнение от страна на ответника на насрещните му задължения по сделката, както и че същият не е в състояние да генерира приходи от собствена стопанска дейност, с които да погасява безспорните си и изискуеми задължения, без увреждане интересите на кредиторите си пред вид спадане на активите под стойността на задълженията и траен и необратим характер на затрудненията му,  прави искане за постановяване на решение по чл.630 ал.1 ТЗ, с което да бъде обявена неплатежоспособността на ответния търговец и нейната  начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик, отговарящ на нормативните изисквания, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, както и да бъде насрочено първото събрание на кредиторите.

В срока и по реда на чл.629 ал.4 ТЗ в образуваното  вече производство се е присъединил и кредиторът „Р Б” АД,гр.София, ЕИК 831558413, който с оглед направения от него анализ на събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответния търговец. Обосновава наличието на хипотеза по чл.631 ТЗ.

С обжалваното решение съдът е уважил молбата на кредитора „М – Р” ООД и е постановил решение по чл.630 ал.1 ТЗ. В същото време обаче е обявил едноличния търговец в несъстоятелност и е прекратил дейността му. В тази му част решението е недопустимо като постановено „плюс петитум” – искане в тази насока не е направено от оправомощените за това лица по смисъла на чл.630 ал.2 ТЗ, съдът не е разглеждал такъв иск и не е изследвал наличието на материално-правните предпоставки за уважаването му, нито е формирал убеждение за неговата основателност. Ето защо решението в тази му част следва да бъде обезсилено.

 

 

Жалбата на „М – Р” ООД е основателна и следва да бъде уважена.

 

По жалбата на Национална агенция за приходите  досежно началната дата на неплатежоспособността :

Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР 1 – 2010 – ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК / решение № 115/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./ началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. 

С оглед определената от първоинстанционния съд начална дата 30.09.2012г. и предложената от въззивника такава – 31.12.2011г., съдът изследва финансово-икономическото състояние на длъжника във времеви граници, съобразени от в.лице по приетата в първата инстанция ССчЕ – 31.12.2010г. – 31.12.2012г. и най-вече към посочените две дати. През този период от време, видно от заключението във втория му вариант /по обработени счетоводни данни след изключване на задълженията, които търговецът не е поемал лично/,  към 31.12.2010г. длъжникът е разполагал със стоково-материални ценности на стойност 28 000лв, което перо в баланса към 31.12.20111г. вече не е налично и с вземания от клиенти към 31.12.2010г. и 31.12.2011г. в размер на 1 000лв.  След 31.01.2012г. са отразени в баланса краткосрочни  вземания от други дебитори в размер на 237 000лв – от договори за заем, без нотариална заверка – с Д П М – 159 000лв по договор за заем от 04.02.2011г. и с И К Б – 78 000лв по договор за заем от 12.01.2011г. Последното отразяване на парични средства  в касата е към 31.12.2011г., след която дата наличността рязко спада. Срещу тази сума на краткотрайните активи по баланса стои неразпределена печалба от 3 000лв към 31.12.2010г. и 31.12.2011г. и 19 000лв за останалите три изследвани дати. Непокритата загуба от минали години е в най-висок размер към 31.01.2012г., а след 31.12.2011г. предприятието работи на загуба, която с времето се увеличава. Между краткосрочните задължения най-висок е размерът на задълженията към „Р Б” ЕАД – към 22.12.2011г. – 265 588,29лв, към  30.09.2012г. -  293 545,97лв и към 02.11.2012г. – 295 505,16лв. Последното плащане по ДБК от 16.02008г. е осъществено на 29.04.2011г., като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 12.12.2011г. Втората по тежест група краткосрочни задължения са тези към НАП в размер на 109 596,25лв към 30.10.2012г. Към датата на подаване на исковата молба – 18.10.2012г. длъжникът има ликвидни и изискуеми задължения по изп.дела в размер на 60 134лв. Налични са и задължения към доставчици в размер на 30 000лв.

С оглед на така изяснената балансова установеност към изследваните дати, вкл. 31.12.2011г.  и 30.09.2012г., се налага извода, че стойността на краткосрочните задължения значително и устойчиво превишава размера на краткотрайните активи. Това финансово състояние намира израз и в посочените от в.лице коефициенти за ликвидност на предприятието на търговеца.

          Под ликвидност на дадено предприятие се разбира неговата способност да покрива текущите си задължения с наличните краткотрайни активи /парични средства и други бързоликвидни активи/. Ликвидността е предпоставка за платежоспособност. Тя се установява с помощта на няколко коефициента – на обща, бърза, незабавна и абсолютна /касова/ ликвидност. Целта е да се определи до каква степен бързоликвидните активи на предприятието покриват краткосрочните му дългове към определен момент. Коефициентът с относително най-висока тежест е този на обща  ликвидност, който показва съотношението между текущи /краткотрайни/ активи  и текущи задължения /краткосрочни заеми и задължения/. Препоръчителната му стойност е от 1,2 до 2. Този коефициент към 31.12.2010г. е със стойност  в границата на референтната такава - 2,05. Към 31.12.2011г. коефициентът пада на 0,59, а към 30.09.2012г. той е 0,49. Коефициентът за бърза ликвидност, с препоръчителна стойност 1 – 1,2, към 31.12.2010г. е 1,74,  към 31.12.2011г. – 0,59, а към 30.09.2012г. – 0,49. Анализът на движение на коефициентите посочва, че същите рязко падат към 31.12.2011г., към която дата способността на търговеца да покрива текущите си задължения рязко пада.

          За правилно определяне началната дата на неплатежоспособността, освен анализ на активите и пасивите на търговеца и коефициентите за ликвидност, съдът е длъжен да изследва и осъществения платежен процес на фона на влошеното финансово – икономическо състояние на търговеца. Така безспорно установено по делото е, че спирането на плащанията към основния кредитор „Р Б” ЕАД е осъществено на 29.04.2011г. Т.е. – към момента на предложената от въззивника НАП начална дата  на неплатежоспособността -  31.12.2011г., то е било налично. Плащанията към доставчиците без аналитичност / при които не е отразено от кого трябва да бъдат събирани сумите/ в размер на 30 000лв  са спрели от 01.01.2012г. / отново налично спиране на плащанията към 31.12.2011г./, а към ищцовото дружество – към 02.10.2012г. Длъжникът не обслужва публично-правните си задължения още от 2007г., като последното плащане е от 15.01.2011г. / налично към 31.12.2011г./ Към 31.12.2011г. едноличният търговец е длъжник по публични задължения, установени  с Ревизионен акт № 180900317/09.07.2009г. и Ревизионен акт № 1004224/06.01.2011г., непогасени и към настоящия момент. 

При горната фактическа установеност съдът намира, че  датата 31.12.2011г. следва да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността, тъй като към този момент длъжникът е с явно изразено влошено финансово-икономическо състояние, с показатели за ликвидност под референтни стойности и със спрян платежен процес по отношение на основния кредитор – „Р Б” АД, а и по отношение на другите кредитори с най-високи по размер вземания – НАП, доставчици и др. В този смисъл жалбата на Национална агенция за приходите е основателна и следва да бъде уважена.

          Водим от горното, съдът

 

 

                                                Р       Е       Ш      И       :

 

          ОБЕЗСИЛВА  като недопустимо решение № 43/28.01.2013г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 114/2012г. в частта, с която ЕТ „К.Г.” , ЕИК 827223811, със седалище и адрес на управление  по търг.регистрация гр.Цар Калоян, ул.”Средец” № 6 е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на ЕТ „К.Г.” , ЕИК 827223811, със седалище и адрес на управление  по търг.регистрация гр.Цар Калоян, ул.”Средец” № 6 е определена датата 30.09.2012г., като вместо него

                                       П О С Т А Н О В Я В А    :

 

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.630 ал.1 ТЗ начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011г.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

На осн.чл.622 ТЗ решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър. На осн.чл.14 ЗТР препис от решението да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията – Търговски регистър.

На осн.чл.634 в ТЗ решението да се впише в книгата за актовете на съда по несъстоятелността, водена при Разградския окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :