Р Е Ш Е Н И Е № 174

 

Гр.Варна, 15.06.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 176 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

  Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-36456/22.12.2014 година от „В2М” ООД, ЕИК-201106243, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, к.к.”Зл.пясъци”-Иглика, No-2, вх.А, ап.19, чрез процесуалния си представител срещу решение No-1187/12.12.2014 година, постановено по т.д.1527  по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от В2М ООД , ЕИК 201106243, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, кк.Зл.пясъци-Иглика 2, вх.А, ап.19, представлявано от В.М.Я., срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес гр.Варна, р-н Вл.Варненчик, Варна тауърс-Е, бул.В.Варненчик № 258, представлявано от Петр Тесарж и Павел Ваня, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 32513,52лв / тридесет и две хиляди петстотин и тринадесет лева и 52ст/, платена от ищеца на отпаднало основание цена за достъп по фактура № 0001101046/06.12.12г. , ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на завеждане на исковата молба—20.08.14г. до пълното плащане на сумата, като неоснователен и е осъдено „В2М” ООД, ЕИК 201106243, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, кк.Зл.пясъци-Иглика 2, вх.А, ап.19, представлявано от В.М.Я., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес гр.Варна, р-н Вл.Варненчик, Варна тауърс-Е, бул.В.Варненчик № 258, представлявано от Петр Тесарж и Павел Ваня, сумата от 1812лв. /хиляда осемстотин и дванадесет лева/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ / ДКЕВР/ с адрес гр.София, бул.Дондуков №8-10, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, необосновано е и вътрешно противоречиво. Твърди се, че по силата на параграф 197 ПЗР на ЗЕЕ е предвидено производителите на електрическа енергия, които към влизане в сила на закона нямат сключени договори за достъп да сключат такива със съответния мрежов оператор, като в случай, че такъв договор не е сключен операторът на електроразпределителната мрежа следва да сезира ДКЕВР, която да определи условията за достъп до сключването на договор т.е. при липсата на договор е предвидено същия да се замести с административен акт, с който да се уредят условията по предоставяне на услуга, в т.ч. и съществения елемент – цената. Размер на цена за достъп не е уговарян от страните. В обжалваното решение не е взето под внимание, че само в правомощията на ДКЕВР е да определи заместващите договора условия, поради което сумите подлежат на връщане. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – про мрежи” АД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Третото лице помагач КЕВР е изразило писмено становище по съществото на делото.

Съдът по предмета на спора съобрази следното;

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „В2М” ООД излага, че е собственик на фотоволтаична централа, която е присъединена към електроразпред.мрежа , собственост на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД по силата на договор за присъединяване на обект на независим производител № 3003-2010-П-Д11-413-13.07.11г., а произведената ел.енергия се продавала на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД по силата на договор за изкупуване на ел.енергия №198/31.05.12г.

С решение №Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.12г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежа за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, въз основа на които ищецът е заплатил сумата от 32513,52лв по фактура № 0001101046/06.12.12г., като превода е извършен на 12.12.12г. Това решение е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г., поради което породените от него правни последици са отпаднали с обратна сила, респективно се поражда право за ищеца да претендира връщане на заплатените суми на отпаднало основание доколкото имуществените отношения на страните по спора следва да бъдат възстановени в състоянието преди неговото приемане .

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР има действие занапред, а не с обратна сила; освен това развалянето, респективно отмяната на правопораждащия юридически факт няма обратно действие при договорите с продължително и периодично изпълнение съгласно чл. 88 ал.1 от ЗЗД. Ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа и е сключил договор за изкупуване на ел.енергия с ответното дружество, а предоставените от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД услуги по предоставяне на достъп са заплатени по цени преди тяхната отмяна. Нещо повече – ищецът има регламентирано нормативно задължение да заплаща цена за достъп и същото не е отменено с отмяната на решението на регулаторния орган, нито се основава на това решение, тъй като последното само сочи цената. А последната се дължи от всички ползватели на мрежата, включително и от производителите по смисъла на §1 т.41а б.А от ДР на ЗЕ и съгласно съответните разпоредби от Правилата за търговия с електрическа енергия. Следователно плащанията са извършени на основание разпоредби на закона и другите актове по приложението му и с отмяната на решението на ДКЕВР не отпада задължението за заплащане на суми. Твърди, че на ищеца е предоставен достъп и следователно плащанията не са извършени без основание или на отпаднало такова, респективно не е осъществен фактическият състав по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка, приета от първостепенния съд не се оспорва във въззивното производство.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищецът, понастоящем въззиваема страна е собственик и експлоатира фотоволтаична централа, която е въведена в редовна експлоатация, като е сключил договор за присъединяване на обект на независим производител към електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго мрежи” АД.

Няма спор, че с решение No-Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД и всички ЕРП, включително и „Енерго-про мрежи” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

Няма спор, че това решение на ДКЕВР е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че дължимите суми за цена за достъп са заплатени, както и, че размерът на цената за достъп съответствува на определената с решение  № Ц-33/14.09.2012г. , като последното обстоятелство е установено и чрез провеждане на ССЕ.

Служебно известен на съда е факта, че с решение № Ц-6/13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна  цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. За преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  е приела  решение № КМ-1/13.03.2014г., с който утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявената претенция е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД като възникването на задължение за плащане се обуславя от отмяната на административния акт за размера на временните цени, която обосновава възникване на задължение за връщане на даденото поради отпадане на основанието.

Наведеното във въззивната жалба оплакване е относно неправилно приложение на материалния закон, касаещо направените от първоинстанционния съд изводи относно действието на отмяната на решението на ДКЕВР, като се претендира, че отмяната има действие занапред, поради което въззивният съд дължи проверка и следва да изложи изводи относно действието на отмяната на решението на ДКЕВР. Наведено е оплакване, че липсва договор, а същият е заместен от административен акт, като размер на цена за достъп не е уговарян между страните, а през процесния период не са били налице одобрени от ДКЕВР общи условия, поради което не са били налице законовите предпоставки за сключване на договор за достъп.

Ищецът има качеството производител на електрическа енергия от възобновяем източник, а ответникът –лице, което е получило сума, представляваща цена за достъп, поради което отношенията между страните следва да се тълкуват съобразно изрично уредената регламентация в ЗЕ и ЗЕВИ. На основание чл.18, ал.1, т.1 ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи, като с приемането на ЗЕВИ /обн. ДВ, бр.35 от 03.05.2011 година/-чл.30, ал.1 за първи път е въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С преходната разпоредба на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 година, в сила от 17.07.2012 година законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С ал.2 на разпоредбата е предвидена самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен договор да сезират комисията за определяне на условията за достъп.

Решение Ц-33/14.09.2012 година е постановено в процедура по параграф 197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт. Определената в това решение престация в полза на електроразпределителното дружество съставлява упражняване на предвиденото в чл.32, ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп, като актът на ДКЕВР се ползва с предварително изпълнение. Намесата на регулаторния орган произтича от закона, като в случай, че окончателно определените цени за достъп са различни от временно определените законодателят е предвидил компенсаторен механизъм за компенсиране на разликите.

Спорния въпрос, който е въведен и като оплакване във въззивната жалба е за действието на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР.

Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел.енергия заплаща определена от ДКЕВР цена. Отмяната на административния акт с който са определени временните цени за достъп не се отразява на валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, тъй като основанието за заплащане на цената е съществуващото между страните облигационно правоотношение, а решението на ДКЕВР само определя размера. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации.

С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е обвързан от формулирания от страната петитум и изложените фактически основания, поради което при наличието на съществуващо между страните облигационно правоотношение не е налице хипотезата на отпаднало основание и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на „Енерго-про мрежи” АД се дължат направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските, поради което въззивникът „В2М”ООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 1505.40 лева, направени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на минималния размер, определен в Наредба No-1 от 09.07.2004 година. Заплатеното адвокатско възнаграждение има прекомерен характер, тъй като е проведено едно съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа сложност, тъй като фактите не се оспорват между страните, а по отношение на правната сложност страната е ангажирана в множестов процеси, където подържа идентична процесуалноправна защита.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-1187/12.12.2014 година, постановено по т.д.1527  по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „В2М” ООД , ЕИК 201106243, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, кк.Зл.пясъци-Иглика 2, вх.А, ап.19, представлявано от В.М.Я., срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес гр.Варна, р-н Вл.Варненчик, Варна тауърс-Е, бул.В.Варненчик № 258, представлявано от Петр Тесарж и Павел Ваня  сумата от 1505.40 лв. /хиляда петстотин и пет лева и четиридесет стотинки/, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ с адрес гр.София, бул.Дондуков №8-10, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: