О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…265……./гр.Варна, …19.04.2018…………………  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 176/2018 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2  ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от Й.Д.Д. *** срещу Определение № 4047/18.12.2017 год. , постановено по в.ч.т.д.№ 1571/2017 год.  по описа на ВОС, с което е ПРЕКРАТEНО производството по в. ч.търг. дело № 1571/2017г. по описа на ВОС, образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №5333/21.06.2010г., постановена по ч.гр. дело №9100/2010г. по описа на ВРС, с която е разпоредено на длъжника Й.Д. да заплати на „ОББ“ АД сумата от 138514.34 евро, представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 04.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 12710.15 евро, договорна лихва за периода 01.05.2009г. до 17.06.2010г., сумата от 104.95 евро, наказателна лихва за периода 01.05.2009г. до 17.06.2010г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 9759.35лв.

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Основателността й се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Производството пред ВОС е образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Й.Д.Д.  срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 5333/21.06.2010 г., постановена по ч.гр. дело № 9100/2010 г. по описа на ВРС, с която е разпоредено на длъжника Й.Д. да заплати на „ОББ“ АД главница и акцесорни задължения по договор за ипотечен кредит от 04.04.2008 г.

Производството по ч.гр. дело № 9100/2010 г. по описа на ВРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5333/21.06.2010 г., с длъжник Й.Д.Д. и кредитор „ОББ“ АД.  С разпореждане №25082/21.06.2010 г. е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Обединена българска банка“ АД е образувано изпълнително дело №201007110401004 на ЧСИ Д* П* – Я*.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №12190/29.07.2010 г., към която са били приложени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 9100/2010 г. по описа на ВРС, с нея е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение, наложена е възбрана на ипотекираните имоти, собственост на „Д. Груп“ ООД и е насрочен опис и оценка. Поканата е получена на 02.08.2010г. от лицето И* Г* Г*, посочено като член на домакинството.

До длъжника Й.Д.Д. е изпратено съобщение изх.№ 14283/31.08.2010г. за насрочване на публична продан на имотите собственост на ипотекарния длъжник „Д. Груп“ ООД, върху които е учредена договорна ипотека в полза на „ООБ“ АД по нот. акт № 63/07.04.2008 г.,  нот. дело № 242/2008 г., представлявано от Й.Д.,  което е получено лично от него на 12.09.2010 г. Отделно, в качеството си на служител, Й.Д.Д. е получил на 12.09.2010 г. и съобщение изх. №14284/31.08.2010 г. до ипотекарния длъжник „Д. Груп“ ООД за насрочване на публична продан.

ВОС  е приел, че  възражението от длъжника Д. е подадено извън едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК, начиная от узнаването на заповедта за изпълнение. Длъжникът е узнал за заповедта и издадения изпълнителен лист, както и за образуваното въз основа на тях изпълнително дело срещу него в полза на „ООБ“ АД още през 2010г. За знанието на длъжника от по – ранна дата /12.09.2010 г./ от сочената /23.08.2017 г./ свидетелстват получените от него в лично качество и като служител, съобщения за насрочената публична продан, на имотите предмет на договорната ипотека.Едномесечният срок за подаване на възражение по чл.423 от ГПК е изтекъл на 12.10.2010г., поради което и депозираното такова на дата 20.09.2017 г. се явява недопустимо, като просрочено.

Определението е неправилно.

Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно.  Този срок тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Узнаването на заповедта за изпълнение е факт, който се свързва с получаването на информация за издаването и съществуването й. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от длъжника. В тежест на ответника е  да установи, че молителят е  узнал за заповедта в по-ранен от твърдяния момент.

Съобразно  Определение № 649 от 7.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4341/2015 г., IV г. о., ГК, когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти.  Надлежността на връчването е въпрос, който е от значение при преценката за наличие на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението, т. е. за основателността на това искане, но не и за неговата допустимост.

Всички коментирани от ВОС доказателства за връчване на длъжника обективират получаването на информация за наличието на висящ изпълнителен процес, но не и за изпълнителното основание, по което същият е отпочнат.  Получаването на сочената информация не се припокрива със законовото изискване длъжникът да е узнал за самата заповед за изпълнение. Знанието за наличие на изпълнително дело, което се установява от връчването на съобщения за насрочена публична продан, не означава знание за изпълнителното основание и изпълнителния титул, а именно - заповедта и изпълнителния лист, доколкото българското гражданско процесуално право познава и други основания за образуване на изпълнително дело. Задължението да бъде доведена до знанието на длъжника заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е в тежест на съдебния изпълнител, а последиците от неизпълнението му са в тежест на взискателя, доколкото именно той се стреми да се възползва от последиците на едно по-бързо и формално производство без участието на длъжника. Ако беше достатъчно длъжникът да узнае за изпълнителното дело, законодателят не би предвидил процедура по връчване на самата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ЧСИ, нито би обвързал срока по чл. 423 от ГПК именно с узнаването за заповедта, а не за изпълнителния лист, за задължението, за изпълнителното дело и изпълнителен способ. Законът не въвежда презумпция, че с узнаването за изпълнителното дело, се счита узната и заповедта за изпълнение.

Не обективира положителен факт на узнаване  на заповедта и депозирането на молба от 27.07.2017 год. за запознаване с изпълнителното дело. По делото не е удостоверено, че на посочената дата, исканите документи са били фактически предоставени на страната.

         При това положение, най-ранната дата, на която се установява длъжникът фактически да е узнал за заповедта, е датата 23.08.2017 год., на която същият е поискал предоставяне на преписи от стр.2-5 и стр.18-19 от изпълнителното дело. Депозирането на молба с подобно съдържание сочи недвусмислено, че страната се е запознала със заповедта за изпълнение. Следователно, едномесечният срок по чл. 423, ал.1 от ГПК изтича на 23.09.2017 год., а възражението е подадено в Регистратурата на РС на 20.09.2017 год., т.е. в законоустановения срок. Постановеното в обратен смисъл прекратително определение на ВОС следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 4047/18.12.2017 год. , постановено по в.ч.т.д.№ 1571/2017 год.  по описа на ВОС, с което е ПРЕКРАТEНО производството по в. ч.търг. дело № 1571/2017г. по описа на ВОС, образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №5333/21.06.2010г., постановена по ч.гр. дело №9100/2010г. по описа на ВРС, с която е разпоредено на длъжника Й.Д. да заплати на „ОББ“ АД сумата от 138514.34 евро, представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 04.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 12710.15 евро, договорна лихва за периода 01.05.2009г. до 17.06.2010г., сумата от 104.95 евро, наказателна лихва за периода 01.05.2009г. до 17.06.2010г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 9759.35лв.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: