О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

251………..

 

гр.Варна, 11.05. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на единадесети май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.

Като разгледа докладваното от съдия Ж. Д. в.ч.т.д.№ 177 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.No-737–14/13.02.2017 година от С* К* Д* и Т. Н* Д.  срещу определение No-65/30.01.2017 година, постановено по т.д.No-491 по описа за 2012 година на Окръжен съд Шумен, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като е представил нужните документи за освобождаване от държавна такса и моли съда да отмени обжалваното определение. Касае се за освобождаване от заплащане на държавна такса, като е видно от представените декларации по чл.83, ал.2 ГПК, че лицата нямат доход и имущество. Налице е производство по несъстоятелност на ЕТ „Стефан Димитров“ като вземането е включено в списъка на приетите вземания.

Ответникът по частната жалба „Уникредит Булбанк” АД не е представил отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу разпореждане, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.491 по описа за 2012 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявени в отношение на субективно пасивно съединяване  от  „Уникредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл.422 ГПК срещу ЕТ „Стефан Димитров“, Т.Н.Д., „Каракум" ООД  за признаване за установено, в отношенията между страните, че дължат солидарно сумата от 130 000 лева, главница по договор за банков кредит 276/23.05.2008 година; 20976.66 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2011 година до 02.04.20102 година; 1829.86 лева банкови такси към 30.03.2012 година, законна лихва върху главницата, считано от датата 03.04.2012 година до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.1169/2012 година. Вземането произтича от договор за банков револвиращ кредит.

С решение 132/25.11.2016 година, съдът е уважил предявените искове. Съобщението е връчено на страните, като същите са подали въззивни жалби.

При извършена служебна справка с публичния сайт на Агенция по вписванията, Търговски регистър, съдът констатира, че с решение No-318/09.02.2016 година по гр.д.4604/2015 година на СГС ЕТ „Стефан Димитров“ е обявен в несъстоятелност.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е приложима само по отношение на физически лица, при предвидените в т.1-т.7 предпоставки. В случая страна в производството е едноличен търговец, поради което посочената разпоредба се явява неприложима. Липсата на достатъчно средства за погасяване на задължения от регистрирани като търговци лица /ЕТ или юридически лица /, в това число на задължения за държавни такси и разноски, предполага изпадането им в състояние на неплатежоспособност, което може да се установи в производството по несъстоятелност. В тази хипотеза е предвидено освобождаването им от предварително внасяне на държавна такса – чл.620, ал.1 ГПК. Изложените съображения обуславят извода, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е неприложима по отношение на физически лица, осъществяващи търговска дейност и не е налице основание за разширителното и тълкуване, поради което и определението на Окръжен съд Шумен, в тази си част е правилно и следва да бъде потвърдено. 

Предвид данните по делото, че въззивника е търговец, който е обявен в несъстоятелност дадените от съда задължителни указания, че въззивникът дължи заплащане на държавна такса са неправилни и за въззивника ЕТ „Стефан Димитров“ не е налице задължение за внасяне предварително на държавна такса. За него не е налице необходимост от изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, тъй като същия не дължи заплащане предварително на такса за въззивната си жалба.

По отношение на Т.Д.: С молба същата е поискала освобождаването от задължението за внасяне на държавна такса, като е представила декларация по чл.83, ал.2 ГПК, в която са изложени следните обстоятелства: не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове, не се намира в трудово правоотношение, не получава наеми, рента, пенсии, дивиденти, както тя в лично качество, така и съпруга.

Съдът, който се произнася по молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК е длъжен да извърши преценка дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати разноските по делото, като тази преценка е винаги конкретна и зависи от всички събрани по делото доказателства относно финансовото и имуществено състояние на молителя, както и от извода дали е налице невъзможност на страната да заплати таксата и разноските. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и др. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценка относно имущественото състояние. От представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК се установява, че молителката е в трудоспособна възраст, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, не притежава парични влогове, не притежава недвижимо имущество. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че въззивницата не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, нито разполага с реална възможност да извлича доход. При извършване на проверка за наличието на обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК е необходимо съдът да изследва реално получавани доходи, а не да откаже освобождаване от държавна такса поради евентуално предположение за доходи, като в тази насока е задължителната практика по гр.д.5234/2015 година на ВКС, ГК, I гр.о.

Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частната жалбоподателка от заплащане на държавна такса по делото.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което Т.Д. бъде освободена от заплащане на държавна такса, а по отношение на С* Д*да бъде потвърдено макар и по различни съображения.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение No-65/30.01.2017 година, постановено по т.д.No-491 по описа за 2012 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на Т. Н* Д. за освобождаване от държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСВОБОЖДАВА Т. Н* Д. от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 3056.13 за въззивна жалба срещу решение  132/25.11.2016 година, постановено по т.д.491 по описа за 2012 година на Шуменски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение No-65/30.01.2017 година, постановено по т.д.No-491 по описа за 2012 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на С* К* Д* за освобождаване от държавна такса.

Определението, в потвърдителната част  подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: