О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №233

 

10.04.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети април хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 177

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на „ЗС – Механизация“ ЕООД, ЕИК 103777655, със седалище и адрес на управление: с. Казашка река, община Аврен, Област Варна, Оранжериен комплекс, представлявано по пълномощие от адв. Н.Ж. от ВАК, срещу разпореждане № 4116/27.04.2018г., постановено по ч. т. д. № 597/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 08.01.2018 г., постановено по ВАД № 163/2014г. на АС при БТПП, с адрес: гр. София, в полза на „Скания Файнанс България" ЕООД – гр. София, ЕИК 175108126, срещу частния жалбоподател.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на друг, с който молбата за издаване на изпълнителен лист да бъде отхвърлена. Конкретно се твърди несъществуване на вземането, установено с арбитражното решение от 08.01.2018г., поради погасяване му чрез прихващане, чиито ефект е настъпил в резултат на изявления от 19.05.2016г. и 20.05.2016г., отправени от жалбоподателя до ответното дружество, както и поради постановяване на предходно арбитражно решение за същото вземане. Твърди се също, че не е предвидена арбитруемост на разрешения спор от АС при БТПП, който е по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, а не по претенции, произтичащи от договорните отношения между страните.

Ответникът „Скания Файнанс България" ЕООД е представил в срок отговор по жалбата, чрез адв. Г.С. от САК, в който е изразено становище за недопустимост на жалбата като просрочена, и в евентуалност, за нейната неоснователност.

Съдебният състав намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

При постъпване на жалбата във ВнАпС, с разпореждане № 396/20.03.2019г. от ЧСИ З*Д с рег. № 808, са изискани преписи от документите по изп. дело № 20188080400381, във връзка с всички предприети процедури по връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжника по посоченото изп. дело, образувано по издадения изпълнителен лист въз основа на обжалваното разпореждане. С писмо изх. № 6784/01.04.2019г. по описа на ЧСИ З Д / вх. рег. № 2051/05.04.2019г. /, е представен препис от ПДИ, връчена на длъжника на 22.01.2019г., чрез упълномощено лице – В* Х*. Въз основа на постъпилите документи от ЧСИ следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съставът на ВнАпС съобрази следното:

С обжалваното разпореждане № 4116/27.04.2018г. сезираният с молба по чл. 405, ал. 3 ГПК Варненски окръжен съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение по ВАД № 163/2014 г. на АС при БТПП, като са направени изводи за едновременното наличие на всички изискуеми от процесуалния закон предпоставки за издаването на изпълнителен лист: арбитражното решение е редовно от външна страна, не подлежи на обжалване, връчено е надлежно на ответника и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на молителя.

Разпореждането е правилно.

За да бъде годно изпълнително основание влязло в сила арбитражно решение на арбитражен съд със седалище в Република България, то трябва: 1). да е редовно от външна страна, 2). да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (аргумент от чл. 406, ал. 1 ГПК), и 3). да бъде представено доказателството, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението. По силата на чл. 405, ал. 5 ГПК съдът следва да откаже издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения на арбитражен съд по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. Предвид императивната процесуална норма на чл. 19, ал. 1 ГПК нищожни биха били решения на арбитражен съд, когато спорът е са предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП.

В случая, търговското дружество „ЗС – Механизация“ ЕООД, срещу което е издаден изпълнителен лист, не оспорва, че решението е редовно от външна страна и че му е връчено от АС при БТПП. Посочените обстоятелства се установяват и от представените с молбата по чл. 404 ГПК доказателства – 1./ препис от арбитражно решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Скания Файнанс България" ЕООД сумата 157 004.26 лв., представляваща пазарната стойност на употребяван самосвал, предмет на договор за финансово обвързан лизинг от 25.05.2009г. към 13.09.2009г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и съдебно – деловодни разноски по арбитражното дело по компенсация; 2./ удостоверение № 840/30.01.2018г., издадено от АС при БТПП, както и обратната разписка към съобщеното за доставяне, адресирано до длъжника, от които се установява, че решението е връчено на „ЗС – Механизация“ ЕООД на 24.01.2018г., чрез същото упълномощено лице – В* Х*, на което е връчена призовката за доброволно изпълнение. Пълномощното в полза на това лице е с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството, извършена на 08.07.2015г., /рег. № 3393/2015г. по описа на Нотариус В*М*с рег. № 465 на НК, с район на действие – РС - Девня/.

Жалбата срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да бъде основана само на съображенията по чл. 406, ал. 1 ГПК, които са в обхвата на дължимата проверка от съда при издаването му. Въпросите относно правилността на арбитражното решение, които се повдигат с подадената частна жалба, основани на твърдения за погасяване на вземанията преди постановяване на решението, както и за дублиране на вземания по процесното и още едно арбитражно дело, не могат да бъде предмет на преценка в настоящето производство по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Същевременно, доводите в частната жалба за неарбитруемост на разрешения от АС при БТПП спор между страните са основани на обстоятелства, извън кръга на предвидените от закона - чл. 47, ал. 2 ЗМТА във вр. чл. 19, ал. 1 ГПК, релевантни за преценката относно действителността на решение на арбитражен съд със седалище в Република България.

Арбитражното решение от 08.01.2018 г., постановено по ВАД № 163/2014г. на АС при БТПП, е било атакувано от „ЗС – Механизация“ ЕООД по специалния ред за отмяна на арбитражни решения по чл. 47, ал.1, т. 4 ЗМТА. С решение № 194/22.11.2018г., постановено по т. д. № 1402/2018г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о., предявеният иск е отхвърлен. С това окончателно е разрешен въпросът относно действителността на арбитражното решение по всички основания по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА. Съображенията в частната жалба, че не е предвидена арбитруемост на разрешения спор от АС при БТПП, тъй като е по кондикционен иск, а не по претенции, произтичащи пряко от договорните отношения между страните, са адекватни на основания за отмяна по чл. 47, ал.1, т. 5 ЗМТА, които е недопустимо да се повдигат и разглеждат в настоящото производство.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно едновременното наличие на законовите предпоставки за основателността на молбата по чл. 406 ГПК, и предвид правния характер на съображенията на жалбоподателя, като такива извън предмета чл. 406, ал. 1 ГПК, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, основателно би било направеното в отговора искане от процесуалния представител на ответното дружество за присъждане на съдебно – деловодни разноски за сумата 240 лв., ако за реалното заплащане на уговореното между адвоката и клиента адвокатско възнаграждение бяха представени доказателства. Към жалбата е приложена само фактура за адвокатска услуга, с начин на плащане– по банков път, по посочена банкова сметка, ***, респ. извлечение от банкова сметка. ***двокатско възнаграждение не е доказано, поради което разноски не се присъждат.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4116/27.04.2018г., постановено по ч. т. д. № 597/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.