РЕШЕНИЕ

 

                                              №    130/     17.05.2013 г.        град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                    търговско отделение

На  седемнадесети април                                                                         2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Вилиян Петров

                                                                                                 Златка Златилова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане възз.т.д. № 178 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Консорциум Реми Груп” АД със седалище гр. Варна срещу решение № 1796/15.12.2012 г. постановено по т.д. 2998/2011 г. по описа на ВОС с което са отхвърлени субективно съединените искове предявени от въззивника за солидарно осъждане на „Алма Грийн Хаусес” ЕООД и А.А.Д. за сумата 60 000 лв. представляваща обезщетение за вреди жт пропусната полза – неплатена и дължима от трето лице неустойка, настъпила в резултат на разпространени от Д. в качеството му на управител неверни твърдения по отношение на ищцовото дружество. 

Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението поради необоснованост  и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно приложение на материалния закон, поради което иска отмяната му и уважаване на исковете.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

В писмен отговор въззиваемите страни оспорват основателността на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на решението в обжалваната част и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявени с в условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД предявени солидарно срещу „Алма Грейн Хаусес” ЕООД и А.Д. /уточнителна искова молба /л. 114 и сл./ за обезщетение на претърпени вреди в размер на сумата 60 000 лв. Противоправното деяние ищецът формулира като разпространяване от страна на Д. на неверни данни за „Консорциум Реми Груп” АД и злепоставяне пред останалите колеги и контрахенти в резултат на което много от тях са поискали предоговаряне или подписване на допълнителни споразумения и започнали да бавят плащанията си към дружеството, а вредоносния резултат – обезщетителна неустойка за задържани плащания от третото лице „Варна Ойл 1” ООД по ф-ри № 480/17.03.2008 г. № 540/19.05.2008 г и № 599/25.06.2008 г. Представена е справка от ищеца /л.60 първ.дело/, същата е включена и в уточняващата искова молба, която сочи начина на определяне на размера на обезщетителна неустойка по всяка от трите фактури за периода 01.02.2009 – 30.09.2011 г. и общо в размер на сумата -  66 904,02 лв. Причинната връзка ищецът формулира така „причина третото лице „Варна Ойл 1” ООД да задържи плащането на сумите за добро изпълнение на строителни работи е недоверието което изпитва към нас на основание слуховете разпространени от Д..”, за некачествено изпълнение на строителните и монтажни работи от страна на ищеца. Твърди се, че деянието /непозволеното увреждане/ е извършено от физическото лице А.Д. и от самото дружество, което ползва управителя на същото за изразител на мнение, предвид факта, че дружеството само по себе си не е в състояние да изрази мнение. Момента на причиняване на непозволеното увреждане е 15.01.2008 г., когато е направено искането от „Варна Ойл” ООД, за изменение на договора чрез допълнително споразумение въпреки че дължимите суми които се претендират са с падеж след 31.01.2009 г

Ответниците оспорват исковете като неоснователни поради недоказаност на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено:, „Консорциум Реми Груп” АД е извършвал строителство в два съседни обекта – единият с възложител „Варна Ойл- 1” ООД другият на ответника Д..*** Ойл – 1” ООД е проявил интерес, като е наблюдавал строежа, който е бил в по- напреднала фаза на изпълнение, влязъл е в контакт с ответника по настоящия спор А.Д. и без да се представя е задавал въпроси, а в отговор той е споделял раздразнението си от работата на изпълнителя. Разпитаният като свидетел - С.С., управител на”Варна Ойл 1” ООД обяснява „От тези разговори и разправии на които съм присъствал там между него / Д. / и на работниците се позамислих и тогава окончателно взех решение наистина да искам този договор за неустойките…….Значи, в хода на строителството аз разбрах, че всеки инвеститор подписва такъв договор – нещо което аз не бях направил, защото нямах опит в тази дейност”. Строителят – ищец в настоящото производство, първоначално не е пожелал, но впоследствие е подписал допълнително споразумение от 15.01.2008 г. за изменение на договор за строителство на жилищна сграда в УПИ IX – 156 в кв. 6 по плана на к.к.”Св.св. Константин и Елена” сключен между „Варна Ойл - 1” ООД като възложител и „Консорциум Реми Груп” АД като изпълнител /л. 57-58/. С него е договорено задържане от възложителя като гаранция на суми в размер на 5% от стойността на извършените СМР, договорени са неустойки за забавено изпълнение на всяка от насрещните престации – по  0,3 % на ден от стойността на неизпълнението за периода на забавата но е удължен и срокът на изпълнение на обекта до 31.01.2009 г. В изпълнение на договореното „Консорциум Реми Груп” АД, при изготвяне на фактури № 480/17.03.2008 г./л. 124/ , № 599/25.06.2008 г. /л. 126/  и № 540/19.05.2008 г. /л. 128 / за плащане на извършени СМР от възложителя – третото лице „Варна Ойл 1” ООД е приспаднал гаранцията от 5% съответно в размер на сумите 13,244,64 лв., 7 127,06 лв. и 5 241,37 лв., плащането на които, предвид характера им на гаранция се дължи след предаване на обекта, което е станало на 10.08.2009 г. съгл. представения констативен акт обр. 15. Видно от изготвената от ищеца справка, той счита, че е претърпял вреди, тъй като не е получил своевременно цялата сума за предадените СМР поради задържаната гаранция и затова е начислил неустойка за забава съгласно чл. 25.1 от споразумението от 15.01.2008 г. по 0,3% на ден върху неплатените му от третото лице суми за гаранция за периода от 1.02.2009 г. /договорения срок за изпълнение на СМР/ - до 30.09.2011г.,/предявяване на иска/. За тази сума ангажира отговорността на ответниците в настоящия спор, тъй като счита, че тя е вреда за него настъпила поради подписване на споразумението с третото лице под въздействие на разпространяваните от ответника Д.  слухове за некачествена работа на ищеца. По делото няма данни и твърдения за предприети от ищеца действия спрямо третото лице за търсене на гаранционата сума от 5% след предаване на обекта  на 10.08.2009 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи: Искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователен. За да ангажира отговорността на ответниците за непозволено увреждане ищецът следва да докаже в кумулативна даденост следните елементи на фактическия състав: противоправно деяние, вреда и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. 1.Липсва противоправност в поведението на физическото лице А.Д., тъй като не се доказват твърденията на ищеца, за негови целенасочени действия за злепоставяне на „Консорциум Реми Груп” АД. 2.Липсват настъпили вреди за ищеца. Договарянето на гаранция за добро изпълнение чрез задържането плащането на 5% от цената на СМР е обичайна практика в строителството. Строителят има право да получи остатъка от цената при доказано качествено изпълнение. По делото няма данни за причините поради които той не я е претендирал от възложителя – третото лице „Варна Ойл – 1” ООД, но  вероятно му е направено възражение за прихващане с неустойка за забава, тъй като е предал обекта със закъснение от 6 месеца и 10 дни. 3/Не се доказва причинна връзка. Не изразяваното от Д. недоволство от строителните работи, а лощата организация на работа на „Консорциум Реми Груп” АД, която Стоев е наблюдавал, докато е изчаквал да вземе работниците за своя строеж го е мотивирала да настоява за включване в договора на клаузи, чрез които да ангажира отговорността на строителя /ищеца/. Ищецът първоначално не е пожелал, но впоследствие е подписал едно стандартно споразумение което ползва и двете страни, т.е в причинна връзка с неговото /на ищеца/поведение е включването на клаузи за отговорност на лошо изпълнение. За това след като ищецът е дал съгласието си за такава клауза със подписване на споразумението, няма основание да претендира, че е бил принуден за неговото изпълнение. Освен това е предал обекта в завършен вид видно от констативен акт обр. 15 за установяване на годността и приемане на строежа /л. 165 и сл.д./ след срока - на 10.08.2009 г. поради което собственото му поведение е причина да не получи от възложителя „Варна Ойл-1” ООД остатъка от цената.

По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Поради обусловеността на отговорността на възложителя при неоснователност на иска по чл. 45 от ЗЗД, се явява неоснователен и иска срещу юридическото лице. Налице е и допълнително съображение за липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника „Алма Грийн Хаусес” ЕООД по чл. 49 ЗЗД спрямо дружеството. Личните действия на физическото лице А.Д. и неговото лично мнение по качеството на дейността на ищцовото дружество не могат да обвържат юридическото лице, само защото Д. му е управител.

Поради сходство в мотивите и еднаквия резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане и представени доказателства на ответниците следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на платения адвокатски хонорар от по 1 000 лв.за всеки от тях.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1796/15.12.2012 г. постановено по т.д. 2998/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп” АД ЕИК 103097870 със седалище и адрес на управление гр. Варна ул.”Д-р Железкова” № 42 вх. Б ет. 1 офис 1 да плати на А.А.Д. ЕГН ********** сумата 1000 лв. направени съдебни разноски за въззивната инстанция

ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп” АД ЕИК 103097870 със седалище и адрес на управление гр. Варна ул.”Д-р Железкова” № 42 вх. Б ет. 1 офис 1 да плати на „Алма Грийн Хаусес” ЕООД ЕИК 103782671 със седалище и адрес гр. Варна ул.”Княз Николай Николаевич” № 6 вх.Б ет. 8 ап. 46 сумата 1000 лв. направени съдебни разноски за въззивната инстанция

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :