РЕШЕНИЕ

 

№  153/  06.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                          търговско отделение             

На тринадесети май                                                                                      2014     година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Златка Златилова

                                        ЧЛЕНОВЕ:Магдалена Недева

                                                              Анета Братанова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 178 по описа за 2014 г. докладвано       съдия З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на Д.Н.П. срещу решение № 225 /02.12.2013 г. постановено по т.д. 104/2013 г. на ДОС с което в производство по чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че П. в качеството си на авалист, дължи на „А.” ООД сумата 30 000 лв. по запис на заповед от 20.11.2008 г., с издател „П.” ЕООД, ведно със законна лихва считано от 02.11.2012 г. и 770 лв. съдебни разноски.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на съдебното решение евентуално незаконосъобразност  необоснованост допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото евентуално отмяната му и отхвърляне на иска.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

В писмен отговор ответната страна оспорва основателността на жалбата.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. Оплакванията за недопустимост на съдебното решение, по съображение че е допуснато изменение на иска с допълнителната искова молба след изтичане на преклузивния срок по чл. 214 ГПК са неоснователни. Изменението е в срока по чл. 372 ал. 2 ГПК. Направено е с допълнителната искова молба, подадена в 14 дневния срок, който започва да тече съгл. чл. 60 ал. 5 ГПК от деня следващ връчване на съобщението на 5.07.2013 г. и не е изтекъл на 17.07.2013 г., - датата на пощенското клеймо на плика с който е изпратена /чл. 62 ал. 2 ГПК/.

Предявеният иск от „А.” ООД гр. Варна е с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване на вземането на ищеца по заповед от 05.11.2012 г. издадена по ч.гр.д. № 3796/2012 г. на ДРС за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417 т. 9  ГПК, по която в срока по чл. 415 ГПК е постъпило възражение от солидарния длъжник –Д.П., задължена лично, като авалист на записа на заповед. В първоначалната искова молба ищецът е сочил, че записът на заповед обезпечава изпълнението на договорно задължение по договор за лизинг сключен с „П.” ЕООД, чийто собственик е била към този момент е Д.П.. Предвид възраженията на ответницата направени с отговора на исковата молба, в допълнителната искова молба уточнява, че искът е предявен единствено срещу П., като авалист, защото възражението в заповедното производство /чл. 415 ал. 1 ГПК/ е само от нея, но че е посочил произхода на задължението за да обоснове претенцията си от 30 000 лв., тъй като задължението по записа на заповед е за по- голяма сума -  48 209 евро.

По делото е представен запис на заповед /л. 5 по гр.д. 3796/2012 г. на ДРС/, с дата и място на издаване гр. Варна 20.11.2008 г. с който издателят „П.” ЕООД, представляван от Д.Н.П. се е задължил неотменимо и безусловно да плати на „А.” ООД сумата 48 209 евро при предявяване за плащане в срок до 30.10.2013 г. Д.Н.П. с посочен адрес и лични данни е подписала записа на заповед на лицевата страна като авалист и е декларирала, че поема солидарно това задължение, а на 1.02.2011 г. с подписа си е удостоверила, предяването  за плащане.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че задълженията на ответницата произтичат от менителнично поръчителство /авал/, уредено като самостоятелна търговска сделка в чл. 483 от ТЗ. По характера си тази сделка е едностранна, абстрактна и формална. Възниква в резултат на направено от авалиста писмено волеизявление обективирано върху менителничния ефект, в случая – запис на заповед и обезпечава плащането по него. Възраженията на ответницата, че не е страна по договора за финансов лизинг, поради което липсва източник за солидарна отговорност по конкретния договор са неотносими към спора. Отговорността на П. за плащане на исковата претенция произтича от поръчителство по записа на заповед /чл.483 от ТЗ/, а не поръчителство по договора за лизинг / чл. 138 ЗЗД/. Ответницата не обезпечава дълга по договора за лизинг и затова отговорността не е в зависимост от изпълнението по този договор и правото на иск не се преклудира в срока по чл. 147 от ЗЗД. Отговорността на авалиста е уредена в чл. 485 от ТЗ. Той отговаря за менителничното задължение на хонората, в случая за задължението по записа на заповед на издателя „П.” ЕООД. В чл. 485 ал. 2 от ТЗ е възпроизведен основния принцип в менителничното право, че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения. Поради абстрактния характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави на приносителя възраженията на хонората с изключение на тези произтичащи от недействителност на ценната книга поради недостатък във формата. Затова единствено основание за отпадане на отговорността на авалиста е  липсата на форма. В случая липсват такива възражения, а останалите които касаят каузалната сделка и в този смисъл са лични възражения на хонората /издателя/ по записа на заповед са неотносими.

Предвид изложеното предявеният иск за установяване вземането на „А.” ООД против Д.Н.П. произтичащо от менителнично поръчителство по запис на заповед от 20.11.2008 г. с издател „П.” ЕООД, за което в образувано заповедно производство е издаден изпълнителен лист на осн. чл. 417 т. 9 ГПК за сумата 30 000 лв. е основателен.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат обжалваното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора и направеното искане с представени доказателства за платен адвокатски хонорар  от 800 лв., в полза на „А.” ООД  следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на тази сума.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 225 /02.12.2013 г. постановено по т.д. 104/2013 г. на Добричкия окръжен съд, с което в производство по чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че Д.Н.П. ЕГН **********, в качеството си на авалист, по запис на заповед от 20.11.2008 г., с издател „П.” ЕООД, дължи на „А.” ООД със седалище гр. Варна сумата 30 000 лв. ведно със законна лихва считано от 02.11.2012 г. и 770 лв. съдебни разноски.

ОСЪЖДА Д.Н.П. ЕГН ********** *** да заплати на „А.” ООД ЕИК041066865 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул”Трети март” № 59 сумата 800 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1  от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :