О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 215

 

                                             гр.Варна, 20.04.2017 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. № 178 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            

Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК и е образувано по частни жалби от „САНО БГ“ ЕООД, ЕИК 103588093 и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК * против определение №457/14.02.2017 год., постановено по ч.т.д.№1382/2016 год. по описа на ВОС, с което е освободена внесената от молителя на „Елма-М-Груп“ АД, ЕИК *, със седалище гр.Бургас, парична гаранция в размер на 59087,17 лв.

В предявените частни жалби се излага, че постановеният съдебен акт е недопустим, евентуално неправилен, тъй като е постановен, без да е спазена процедурата по чл.403 от ГПК. „САНО И ПИ СИ“ ЕООД твърди, че в резултат на спиране на изпълнителното производство се е увеличило задължението му с натрупаните за периода на спиране лихви, което представлява вреда, за обезщетяване на която служи внесената гаранция. Твърди се още, че поради висящността на производството по предявените искове, освобождаването на гаранцията е преждевременно.

Насрещната страна на „Елма-М-Груп“ АД, ЕИК * е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Частните жалби са подадени в срок, срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимирани субекти, поради което са допустими.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

С определение №3163 от 30.09.2016 г., постановено по ч.т.д. № 1382/2016 г. по описа на ВОС, при условията на внасяне на парична гаранция в размер на 29 609 евро е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.464 от ГПК в полза на „Елма-М-Груп“ АД, ЕИК *, със седалище гр.Бургас срещу „САНО БГ“ ЕООД, ЕИК * и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело №1149/2015 г. по описа на ДСИ при СИС с район на действие ВРС.

Определението за допускане на обезпечението, по реда на обжалването е било отменено с определение №50/27.01.2017 г. по в.ч.т.дело №686/2016 г. на ВнАС.

Въз основа на молба от 13.02.2017 г., подадена от „Елма-М-Груп“ АД, първоинстанционният съд е разпоредил освобождаване на внесената гаранция в размер на 59087.17 лв.

Основният спорен въпрос е дали с отмяната на допуснатото обезпечение по реда на обжалването, следва да се счита отменено и основанието за внасяне на определената гаранция.

Доколкото обезпечението може да се допусне при условията на внасяне на парична гаранция, т.е. гаранцията е предпоставка за налагане на обезпечителната мярка, съдът намира, че при отмяната на обезпечението по реда на обжалването, отпада и основанието за внасяне на гаранцията, поради което същата следва да бъде върната на вносителя.

Съдът намира, че ако обезпечението бъде отменено, в резултат на инстанционно обжалване на определението за допускането му, то в този случай за да бъде върната гаранцията, не следва да се спазва реда, предвиден в чл.403, ал.2 от ГПК.

В ГПК са уредени изчерпателно способите на защита, при неоправдано обезпечаване на иска, в които дадената гаранция, може да служи като обезщетение за вредите, причинени вследствие на обезпечението.

По смисъла на чл.403, ал.1 от ГПК, за ответника правото на обезщетение, респективно правото да се ползва от дадената от ищеца гаранция възниква само ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено.

В случая, определението за допускане на обезпечението е било отменено по пътя на обжалването – хипотеза, която не е сред посочените от законодателя при които е допустима претенцията по чл.403, ал.1 от ГПК.

Разпоредбите на чл. 403, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, имат изцяло процесуален характер и като такива, не могат да се тълкуват и прилагат разширително, което обосновава извода, че  внесената гаранция следва да се освободи, без да се спазва процедурата, предвидена в чл. 403 ГПК.

Така мотивиран съдът намира, че постановеното определение на ВОС е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на „САНО БГ“ ЕООД, ЕИК 103588093 и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК * против определение №457/14.02.2017 год., постановено по ч.т.д.№1382/2016 год. по описа на ВОС, с което е освободена внесената от молителя на „Елма-М-Груп“ АД, ЕИК *, със седалище гр.Бургас, парична гаранция в размер на 59087,17 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: