Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

162/20.06.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    десети  май                                                               Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

                                                                            

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 179   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Брайс Бейкър България" ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 116582025, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул. „Кърниградска” № 19, предявен чрез синдика С.В.П. срещу решение № 4/19.01.2016г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по т.д. № 237/2014г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове против „Добруджанска земя" ООД, ЕИК 118544245, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, общ.Силистра, ул. "Рашко Блъсков" № 210, както следва :

- за връщане на  получените въз основа на разваления Договор за доставка от 22.11.2010г. оборудване, части и елементи или тяхната парична равностойност в размер на 345 865,07лв , като получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

- за връщане на получените след разваляне на договора части и оборудване с доставки от 20.06.2011г., 28.6.2011г., 04.07.2011г. и 05.07.2011г. на обща стойност от 143 708,95лв или тяхната парична равностойност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като получени без основание;

- за заплащане на сумата в размер на 33 950,00лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, представляваща заплатена без основание неустойка по договора;

- за заплащане на изплатеното от ищеца на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,  възнаграждение на третото лице „Лудогорски клас" ООД, за извършен монтаж на силози, на обща стойност от 12 299,99лв , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане

- и с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 20 276 , деловодни разноски, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС - Силистра сумата от 21 432.96 лв, представляваща дължима държавна такса за производството и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на държавата. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените от него искови претенции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.11.2010г. между страните по спора е сключен Договор за доставка, по силата на който ищецът се е задължил да достави и продаде на ответното дружество  два броя силози и оборудване срещу обща цена в размер на 147 365 евро без ДДС /равностойни на 288 220,88лв без ДДС/ или 345 865,07лв с ДДС, включваща цената на стоката и разходите по транспортирането й. Безспорно установено е и че цялата продажна цена е заплатена от купувача на продавача,  като на 23.11.2010г. е преведена  авансово сумата 138 346.03лв., а на 24.01.2011г. е осъществено окончателното плащане в размер на 207 519.04лв. За посочените плащания са издадени фактури № 9000000145/24.11.2010г. и № 9000000150/24.01.2011г.

Задължението си  за  доставка на оборудваните силози продавачът е следвало да изпълни след получаване на цялата продажна цена в срок от 8 седмици, т.е. – до 21.03.2011г.  За периода от 31.01.2011г. до 03.02.2011г.  „Брайс – Бейкър България” ЕООД е извършил четири доставки, за които са съставени съответните протоколи № 1, 2, 3 и 4. Стоката е оставена пакетирана и неразопакована в  склад на ответника. На 07.04.2011г. е започнал монтажа и в присъствието на представител на ищеца е извършено разпечатване на доставените елементи, за което е съставен двустранен протокол. Констатирано е, че стоката е съхранявана в сух склад на купувача, не е разпечатвана, но върху листите поцинкована ламарина и елементи от ламарина има наличие на бяла и червена ръжда. Констатирано е и  наличието на повредени части, на такива, които не са съответни на договорените в приложение № 1 към договора и на липсващи елементи.

За липсващите, повредените и несъответстващи части е извършена инспекция и от „Булгарконтрола” АД, резултатите от която са отразени в Сертификат за инспекция № 12/0417/12.04.2011г. – л.114.

С изявление за разваляне на договора по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД и покана за плащане, получена от ищеца на 19.05.2011г., купувачът  е развалил сключения между страните договор.  Във връзка с това с решение по т.д. № 1640/2011г. на ВОС, ТО „Брайс Бейкър България” ЕООД е осъдено да заплати на ищеца по делото „Добруджанска земя” ООД  сумата от 345 865,07лв , получена на отпаднало основание след разваляне на договора от 22.11.2010г., сумата от 3 337,70лв  - обезщетение за вреди от забава в плащането от 25.05.2011г. до завеждане на исковата молба в съда, както и с.д. разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист по делото е образувано изпълнително дело № 295/2012г. по описа на ДСИ С Н при РС – Силистра, в рамките на което част от вземането на взискателя е удовлетворено, а в последствие делото е прехвърлено при ЧСИ ГС с рег. № 761 на КЧСИ под № 20137610400084, в рамките на което е предприета продажба на получените и държани от „Добруджанска земя” ООД силози и оборудване. За купувач на част от вещите е обявен взискателят   „Добруджанска земя” ООД.

Основното възражение на ответника по първата претенция е свързано с това, че ищецът не е индивидуализирал вещите, предмет на твърдяната от него доставка. Във връзка с това ищецът сочи, че е доставил вещите, подробно описани в Приложение № 1 към Договор за доставка от 22.11.2010г., за което са съставени и приложените по делото 4 приемо-предавателни протокола  в периода 31.01.2011г. – 03.02.2011г., първите два – неподписани и неподпечатани от дружествата. Ответникът оспорва факта на  получаването на вещите. За доказване на доставката ищецът представя писмени доказателства и ангажира свидетелски показания, както и заключението на ССчЕ и СТЕ.

От представените писмени доказателства и  заключението на ССчЕ : -л.253 се установява, че на 31.01.2011г., на 01.02.2011г. и на 03.02.2011г. „Брайс Бейкър България” ЕООД е извършило доставка на оборудване, елементи и материали, за които са съставени приемо-предавателни протоколи. В приложените копия на приемо-предавателен протокол  № 1 от 31.01.2011г. – л. 201 и приемо.предавателен протокол № 2 без дата – л. 202  липсват подписи на предал и приел стоката и печати на дружествата, предвид  на което доставката по тези протоколи не може да бъде приета за доказана със сочените писмени доказателства. Приемо-предавателни протоколи № 3 от 01.02.2011г.  № 4 от 03.02.2011г. са двустранно подписани. Изследвайки обаче стойността на извършените по тях доставки въз основа на представени от ищеца 9 броя  документи на английски език, в легализиран превод, които представляват поръчки за покупки, авизо за доставки, известие за доставка и сертификат за съответствие, опаковъчен лист   и ЧМР – 2 броя, в.лице по приетата ССчЕ не може да  направи обосновано заключение, че получател на тези доставки е „Добруджанска земя” ООД. Двата подписани приемо-предавателни протокола № 3 и № 4 също не доказват фактическото предаване на претендираните за връщане вещи, тъй като в самата искова молба ищецът признава, че част от доставените по 4-те бр.приемо-предавателни протоколи от 31.01.2011г., на 01.02.2011г. и на 03.02.2011г. вещи и оборудване са с дефекти и на места повредени, някои от частите не съответстват на договореното и други липсват, за което представя и доказателства като Сертификат за инспекция № 12/0417/12.04.2011г.  на „Булгарконтрола” АД. Крайният извод, който се налага е, че въпреки дадената процесуална възможност ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване  кои и какви вещи е доставил по разваления  процесен договор за доставка, които подлежат на връщане на отпаднало основание. Ето защо първата му предявена претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Алтернативната претенция за осъждане на ответника да заплати паричната  равностойност  на доставените вещи също се явява неоснователна освен по изложените по –горе мотиви и поради това, че фактическият състав на задължението за връщане на паричната равностойност на даденото на отпаднало основание включва и доказване на обстоятелството, че вещите са погинали или че са били отчуждени или изразходвани, както и доказване на стойността им към момента на отправяне на поканата за връщането им. Тези елементи от ФС на чл.57 ал.2 ЗЗД се явяват недоказани по делото. Изнасянето на публична продан на част от твърдяните за доставени вещи, въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист  по т.д. № 1640/2011г. на ВОС, ТО не покрива сочената от ищеца хипотеза на погиването, отчуждаването или изразходването им, а представлява законен способ за удовлетворяване на вземането на  кредитора въз основа на  постановено в негова полза осъдително решение.

По исковете за връщане на заменените вещи или присъждане на тяхната парична равностойност, съдът намира следното :

С оглед постигнатите между страните по процесния договор за доставка  и с посредничеството на трето за спора дружество – „Лудогорски клас” ЕООД договорености,  „Брайс Бейкър България” ЕООД е поело задължението да подмени некачествените елементи, да извърши монтажа им и на осн.чл.20 а от договора да заплати обезщетение за забавено изпълнение в размер на 17 500 евро , равностойни на 33 950лв. Изпълнението на  това свое задължение ищецът твърди да е осъществил след получаване на изявлението за разваляне на договора  на 19.05.2011г., чрез допълнителни  доставки – на 20.06.2011г., 28.06.2011г., 04.07.2011г. и 05.07.2011г. на обща стойност 143 708,95лв., с които е заменил констатираните некачествени материали и попълнил липсващите такива. Този факт обаче се оспорва от ответника по иска, който заявява, че след разваляне на договора не е давал съгласие за доставка на вещи от продуктовата листа на ищеца и то на сочените от продавача цени.

От заключенията на ССчЕ и СТЕ, както и от приобщените към доказателствения материал по делото свидетелски показания  не може да се направи извод за доказаност на тази претенция от фактическа страна.

В същото време обаче самият ответник е отправил до синдика на ищцовото дружество уведомление от 30.05.2014г., с характера на покана, да се яви, за да си получи съхраняваните в негов склад в с.Калипетрово части и елементи за силози, които му принадлежат, а именно :  скари за извеждаща система  - широчина 585 мм и дължина 1985 мм и скари за вентилационна система- 58 м обща дължина с широчина 385 мм – на стойност 7 928 евро; шнекове за 11 549,22 евро; стоманени листи за силози, съгласно опаковъчен лист с общо тегло от 22 т, на стойност 54 000 евро. Общата стойност на посоченото имущество съвпада с претендираната такава от ищеца по втората му претенция. Това обстоятелство се установявя и от приобщения към СТЕ протокол за инвентаризация от 26.09.2014г., съгласно който при ответника се съхраняват същите  части и елементи за силози, принадлежащи на ищеца. Това уведомително писмо от 30.05.2014г. съдът цени като извънсъдебно признание на ответника за релевантния за спора и неизгоден за него факт, поради което приема и за основателна претенцията в тази й част. Същата следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да върне на ищеца претендираните вещи, подробно описани в уведомителното писмо на ответника от 30.05.2014г. и в инвентаризационния протокол от 26.09.2014г., на обща стойност от 143 708,95лв.  Обстоятелството, че ответникът е поканил ищеца да си прибере вещите и следователно не е дал повод за завеждане на делото не е от естество да обоснова неоснователност на претенцията, а има касателство досежно определянето на размера на присъжданите по делото с.д. разноски.

Предвид уважаването на тази претенция съдът не дължи произнасяне по алтернативно предявената такава за присъждане на паричната равностойност на заменените части и елементи на силозите.

Досежно третата претенция за  заплащане на сумата в размер на 33 950,00лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, представляваща заплатена без основание неустойка по договора съдът съобрази следното :

С неприсъствено решение № 1920/02.12.2013г., постановено по т.д. № 5537/2011г. на СГС,  „Брайс Бейкър България" ЕООД е осъдено да заплати на «Лудогорски клас» ЕООД, сумата от 33 950 лв, представляваща невъзстановена сума по неформален договор за заем от 16.06.2011г. Представеното решение е неотносимо към предмета на настоящия спор, тъй като доказва отношения между ищеца и трето лице, а обстоятелството, че ищецът е получил в заем сума, равняваща се на дължимата от него неустойка по договора за доставка, не е доказателство, че неустойката е заплатена на ответника.

В същност фактът, че на 16.06.2011г. ответникът е получил от ищеца  сума в размер на 17 500 евро,  представляваща начислена на основание чл.20а от договора неустойка, е спорен по делото. От представените с исковата молба доказателства се установяват няколко транзакции между чужди на правния спор дружества, като в крайна сметка на 16.06.2011г. е иницииран превод от сметката на чуждестранно юридическо лице към сметката на „Добруджанска земя” ООД, без обаче да става ясно, че паричните средства са преведени на основание заплащане на неустойка по чл.20а от Договора, от името и за сметка на ищцовото дружество. Според заключението на ССчЕ наредител на превода е  „Брайс Бейкър Систъмс Лимитид”.

Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че дори и да имаше доказателства, че неустойката е заплатена, това би било направено на годно правно основание дори и при развален договор, тъй като съгласно тълкувателната практика на ВКС неустойка при развален договор се дължи само ако е била уговорена да обезщети претърпените вреди от развалянето на договора, но не и когато е уговорена за забавено изпълнение, както е в процесния случай.

Претенцията е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Претенцията за заплащане на изплатеното от ищеца на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД  възнаграждение на третото лице „Лудогорски клас" ООД, за извършен монтаж на силози, на обща стойност от 12 299,99лв , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане съдът намира също за неоснователна. Установено е по делото, че монтажът на частите бил възложен за изпълнение  от „Брайс Бейкър България” ЕООД на „Лудогорски клас” ООД, за което последното дружество наело 14 работника. Монтажът продължил 19 дни, а „Лудогорски клас” ЕООД заплатило на работниците възнаграждение в размер на 12 299,99лв, видно от представената от тях справка – л.82. Според ССчЕ заповедите за командироване на  дванадесет работника на „Лудогорски клас“ ЕООД за изграждане на силози в с. Калипетрово през месец юни 2011г.  не съдържат изискуемите реквизити, за да бъдат признати за валидни. Според същото заключение монтажът на двата силоза е отразен в счетоводството на „Добруджанска земя“ ООД с фактура № 102921/26.06.2013г.,  издадена от „Елика – Елеватор“ ООД по  сметка 602 „Разходи за извършени услуги“. От друга страна показанията на свидетеля Николов, присъствал на всички етапи от монтирането на силозите,  сочат, че  работници на „Лудогорски клас„ ЕООД не са участвали в монтажните дейности. Предвид на коментираните доказателства и четвъртата искова претенция се преценява като недоказана и следователно – подлежаща на отхвърляне.

          С оглед изхода на спора на страните се дължат направените от тях разноски, както следва : На ищеца се дължат 7 013лв съобразно уважения иск, а на ответника – 26 254лв съобразно отхвърлените искове. Или изчислени по компенсация на ответника се дължат 19 240лв.

          Ищецът дължи държавна такса съобразно отхвърлената част на иска за първа инстанция – 15 684,60лв и за втора инстанция – 7 842,30лв, или общо – 23 526,90лв, т.е. – още 2 093,94лв. Ответникът дължи държавна такса съобразно уважената част на иска 5 748,36лв за първа инстанция и 2 874,18лв за втора инстанция, или общо – 8 622,54лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОТМЕНЯ решение № 4/19.01.2016г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по т.д. № 237/2014г. в частта, с която е отхвърлен иска на «Брайс Бейкър България» ЕООД, / в несъст./, ЕИК 116582025, със  седалище и адрес на управление  гр. София, р-н Триадица, ул. „Кърниградска” № 19, предявен чрез синдика С.В.П.  срещу „Добруджанска земя" ООД, ЕИК 118544245, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, общ.Силистра, ул. "Рашко Блъсков" № 210 да върне получените след разваляне на договора части и оборудване с доставки от 20.06.2011г., 28.6.2011г., 04.07.2011г. и 05.07.2011г. на обща стойност от 143 708,95лв ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като получени без основание, както и в частта, с която  «Брайс Бейкъл България» ЕООД е осъдено да заплати на„Добруджанска земя" ООД с.д. разноски да сумата над 19 240лв до присъдените 20 276лв. като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА „Добруджанска земя" ООД, ЕИК 118544245, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, общ.Силистра, ул. "Рашко Блъсков" № 210 да върне  на «Брайс Бейкър България» ЕООД, / в несъст./, ЕИК 116582025, със  седалище и адрес на управление  гр. София, р-н Триадица, ул. „Кърниградска” № 19,  чрез синдика С.В.П.  получените след разваляне на договора части и оборудване с доставки от 20.06.2011г., 28.6.2011г., 04.07.2011г. и 05.07.2011г. на обща стойност от 143 708,95лв, находящи се в склад на дружеството в с.Калипетрово, а именно : скари за извеждаща система  - широчина 585 мм и дължина 1985 мм и скари за вентилационна система- 58 м обща дължина с широчина 385 мм – на стойност 7 928 евро; шнекове за 11 549,22 евро; стоманени листи за силози, съгласно опаковъчен лист с общо тегло от 22 т, на стойност 54 000 евро,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда  -07.11.2014г. до окончателното й изплащане, като получени без основание.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА «Брайс Бейкър България» ЕООД, / в несъст./, ЕИК 116582025, със  седалище и адрес на управление  гр. София, р-н Триадица, ул. „Кърниградска” № 19,  чрез синдика С.В.П.  да заплати държавна такса за двете инстанции още 2 093,94лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Добруджанска земя" ООД, ЕИК 118544245, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, общ.Силистра, ул. "Рашко Блъсков" № 210 да заплати държавна такса за двете инстанции  8 622,54лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Варненския апелативен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :