О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …233……..

 

гр.Варна, 02.04. 2018 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на втори април, през две хиляди и оседемнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 179 по описа на ВАпС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.No-33933/01.12.2017 година от Д.Е.Д. срещу определение No-3245/13.10.2017 година, постановено по в.т.д.No-450 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е необосновано, тъй като непредставянето на доказателства е приравнено на липса на предпоставки, без съдът да е дал възможност на страната да представи нужните доказателства. Моли съдът да отмени обжалваното определение и освободи жалбоподателката от задължение за внасяне на такса.

Ответникът по частната жалба „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД не е представил отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу разпореждане, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Съгласно определение № 206/17.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2434/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.  определение № 71/28. 01. 2015 г. по ч. т. д. № 25/2015 г., I т. о., определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о. при молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът трябва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса, като тази преценка е винаги конкретна.

Дължима е държавна такса в размер на 30 лева.

Молителите са декларирали, че са безработни, без доходи и без недвижимо имущество, което да послужи за снабдяване с парични средства.

След извършена служебна справка в ТР се установи, че молителката Д.Е.Д. е управител в „Брейв“ ЕООД, като в ТР е представена декларация, че дружеството не извършва търговска дейност.

Съпругът на молителката, за когото същата е посочила, че е безработен е съдружник в „Дивайн светлина България“ ООД с последен публикуван ГФО за 2015 година. Дружествените дялове са собственост на молителя, от които същия би могъл да реализира доходи.

Същият е бил едноличен собственик на капитала и управител в „Бри“ ЕООД, като се е разпоредил с дружествените си дялове през 11.12.2017 година, в хода на процеса.

Понастоящем същият е член на надзорен съвет на „Универсум тръст“ АД, като от справката в ТР се констатира, че дружеството е приело ГФО за 2016  година и назначило одитор за 2017 година, което презумира извършване на търговска дейност и получаване на доходи. Същото не е обявено в несъстоятелност, нито е открита процедура по ликвидация.

Невярното деклариране само по себе си не е предпоставка да се откаже освобождаването от държавна такса, но наличието на данни за осъществяване на търговска дейност в редица дружества и съществуващо правоотношение като член на надзорен съвет на акционерно дружество на съпруга на страната изключват възможността да се направи извод, че за нея е налице невъзможност да заплати държавна такса в размер на 30 лева.

При съвкупната преценка на тези факти може да се направи извод, че не са налице предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-3245/13.10.2017 година, постановено по в.т.д.No-450 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Д.Е.Д. за освобождаване от държавна такса.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: