РЕШЕНИЕ

 

№     104/ 24.04.2014 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На  двадесет  и пети март                                                                                   2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова

                                                                              Кристияна Генковска

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 18 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Г.И.” ЕООД /в несъстоятелност / срещу решение № 151/25.10.2013 г. постановено по т.д.101 по описа за 2013 г. на ШОС в частта с която в производство по чл. 694 от ТЗ е признато за установено, че в полза на „М.п.”  ЕООД със седалище гр. София съществуват вземания към „Г.И.”ЕООД /в несъстоятелност” със седалище гр. Шумен в размер на 20 664,94 лв. / 2 672,28 лв.+ 4 170,50 лв. + 13 822,15 лв./ дължими по изп. лист от 17.01.2012 г. по ч.гр.д. 2416/2011 г. на РС Шумен  и 1462,29 лв. присъдени съд разноски по гр.д. 3002/2011 г. на ШРС.

Наведените от въззивника оплаквания в жалбата са: 1/за недопустимост на исковата молба поради преклузия, тъй като искът е предявен след срока по чл. 694 ал. 1 ГПК; 2/ евентуално неправилност поради липса на материалноправна легитимация на ищеца „М.п.” ЕООД, който е получил застрахователно обезщетение от ЗАД”Б.В.И.Г.”АД в размер на 28 634,12 лв. по застрахователен риск „Загуба на приходи вследствие на неплащане на лизингови вноски” и застрахователят на осн. чл. 213 ал. 1 КЗ е встъпил в правата на застрахования кредитор. Претендира се обезсилване на решението в обжалваната част и прекратяване на производството по делото; евентуално отмяната му като неправилно и отхвърляне на положителния установителен иск като неоснователен..

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

По съображения изложени в писмен отговор ответникът по въззивната жалба оспорва основателността и.

Първоинстанционният съд в проведения „процес относно процеса” е приел, че искът е допустим, поради което се е произнесъл по съществото на спора.

В настоящата инстанция съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК и предвид направените в жалбата оплаквания следва да прецени искът с правно основание чл. 694 от ТЗ предявен ли е в в преклузивния 7 дневен срок, който започва да тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда. Определението от 28.01.2013 г. постановено по т.д.126/2011 г. на на ШОС, с което процесните вземания са били изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Г.И.”ЕООД /в несъстоятелност/ е обявено в Търговския регистър по партидата на търговеца на 28.01.2013 г. и изтича на 4.02.2013 г. Исковата молба е регистрирана в Шуменския окръжен съд на 15.02.2013 г, с отбелязване че е пристигнала по пощата. Спорът е подадена ли е на 4.02.2013 г. в пощенската станция, за да се приложи презумпцията по чл. 62 ал. 2 ГПК. Приетият като доказателство пощенски плик с подател адвокат Т.В. *** и получател Окръжен съд гр. Шумен има 3 бр. печати под и върху марката на лицевата страна, от които четлив е печатът с дата 4.02.2013 г. на пощенска станция с.Медовина общ. Попово обл. Търговище, с пощенски код 7863 и печат на обратната страна, от който се чете само „15 II”. Достоверността на датата на постъпване на исковата молба е оспорена поради неяснотата на пощенските клейма и в първоинстанционото производство е назначена  съдебна експертиза с вещо лице криминалист. В писменото заключение и обясненията на вещото лице Б. в съд. заседание е констатирано наличие на три печата върху лицевата страна на плика, които са положени един върху друг. На дадените указания с определение от 12.06.2013 г. за други доказателства относно датата на постъпване на исковата молба в пощенската станция в писмена молба адв. В. е отговорил, че пощенското клеймо върху плика с дата 4.02.2013 г. доказва факта.

Пликът с пощенско клеймо е писмен свидетелстващ документ, в който клеймото е по характера си удостоверително изявление на служител на оператора в съответветната стационарна станция от пощенската мрежа за датата на постъпване на пощенската пратка. Достоверността на съдържащата се информация, в случая датата на постъпване на пощенския плик, отразена в пощенското клеймо, предвид външните недостатъци на документа се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото /чл. 178 ал. 2 ГПК/. Приетото компетентно и аргументирано заключение на вещото лице Б. сочи, че на лицевата страна на плика има положени един въху друг три печата. Първият, който е с надпис „МЕДОВИНА A MEDOVINA 7863” и цифри „13-11”е под пощенската марка, на втория се разчита надпис „SHUMEN” и едва третия положен най- отгоре има надпис „МЕДОВИНА A MEDOVINA 7863” и цифрите „ – 4.11.13-11”в средната част. Съдът приема, че полагането на спорния печат върху други печати, без други бележки върху плика удостоверяващи необходимостта от множеството печати е в разрез с изискването за поставяне на един печат в изпращащата станция и не удостоверява кога в действителност пощенската пратка е подадена от изпращача – при полагане на първия или на следващ печат. Липсват достоверни обяснения от ищеца защо пликът е с клеймо на пощенска станция с. Медовина общ. Попово обл. Търговище, след като за изпращач е посочен адв. В. ***, с адрес в гр. София и пощенски код 1000 и защо тази обикновена пощенска пратка е пътувала повече от 10 дни съдейки по пощенското клеймо на обратната страна на плика и регистрацията на исковата молба в съда - и двете на 15.02.2013 г. Единствено от цялата кореспонденция в разрез със обичайната практика на адв. В., тази искова молба е изпратена с обикновена пратка без възможност за проследяване на достоверна дата. Цялата останала кореспонденция на адв. Т.В. по настоящото дело и в приложените гр.д. 3002/2011 г. и ч.гр.д.2416/2011 и двете по описа на ШРС е изпращана чрез оператора „Спиди” и съдържа доказателства за датата на пратките.

С оглед изложеното съдът приема, че въпреки дадените му указания с определение от 20.06.2013 г., ищецът не е представил убедителни доказателства за датата на депозиране на исковата молба в пощенската станция, за да може да се приложи презумпцията по чл. 62 ал. 2 ГПК относно срока. Поради липсата на достоверна дата, съдът приема, че исковата молба е предявена след изтичане на преклузивния 7 дневен срок, поради което е недопустима.

По изложените съображения въззивното решение в обжалваната част е недопустимо – чл. 269 ГПК, като постановено по иск предявен след изтичане на преклузивния 7 дневен срок по смисъла на чл. 694 ал. 1 ГПК. Затова първоинстанционото решение в обжалваната част подлежи на обезсилване, а производството по делото следва да се прекрати.

На ищеца съдебни разноски с оглед изхода на спора не се дължат.На ответната страна съдебни разноски в размер на възнаграждението за особен представител са платени предварително поради което не се присъждат с въззивното  решение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 270 ал. 3 пр. 1  ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 151/25.10.2013 г. постановено по т.д.101/2013 г. по описа на ШОС в частта с която в производство по чл. 694 от ТЗ е признато за установено, че в полза на „М.п.”  ЕООД със седалище гр. София съществуват вземания към „Г.И.”ЕООД /в несъстоятелност” със седалище гр. Шумен в размер на 20 664,94 лв. / 2 672,28 лв.+ 4 170,50 лв. + 13 822,15 лв./ дължими по изп. лист от 17.01.2012 г. по ч.гр.д. 2416/2011 г. на РС Шумен  и 1462,29 лв. присъдени съд разноски по гр.д. 3002/2011 г. на ШРС и са присъдени съдебни разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по по т.д.101/2013 г. на ШОС в обжалваната част.

В частта с която от първата инстанция е прекратено производството по т.д.101/2013 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :