РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер 73/20.03.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      осемнадесети февруари                                                                    Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   18           по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „О М Б” ЕООД гр. Варна срещу решение №951/20.10.2014 г. по т.д. №961/14 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството против „О С Х” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Варна иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане на „О М Б” ЕООД гр. Варна спрямо „О С Х” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Варна в размер на сумата от 181 514,23 лв., представляваща подлежаща на връщане главница по сключен между страните договор за заем от 01.07.2011 г., ведно със законната лихва от 21.12.2013 г. до окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която въззивника е осъден да заплати сумата от 7 260,57 лв. държавна такса по иска на осн. чл.694 ал.2 изр. второ ТЗ.

          Вззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост, за което излага подробни съображения. Моли за отмяна на първоинстанциононто решение и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважи предявения иск.             

          В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предявеният установителен иск за сумата от 181 514,23 лв. е с правно основание чл.694 ТЗ. На 19.05.2014 г. в ТР е обявен коригирания от съда по несъстоятелността по реда на чл.692 ал.3 и 4 ТЗ с определение №1917/19.05.2014 г. по ч.т.д. №311/2014 г. на ВОС списък на приетите предявени вземания в срока по чл.685 ал.1 ТЗ. В частта по отношение на кредитора „О М Б” ЕООД гр. Варна същият е изменен чрез изключване на приетото от синдика вземане по договор за заем от 01.07.2011 г. от 181 766,53 лв.. Исковата молба е с пощенско клеймо от 26.05.2014 г., поради което съдът приема, че тя е депозирана в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.694 ал.1 вр. с ал.3 на ТЗ и е допустима. Не съществува законова пречка кредиторът да предяви иска за установяване съществуване на вземането му в размер по-нисък от размера на предявеното пред синдика в производството по несъстоятелност вземане, както е в конкретния случай, но предмет на производството ще е вземането в размера, предявен с иска по чл.694 ТЗ.

          Ищецът навежда фактически и правни доводи за възникнало в негова полза вземане от ответното несъстоятелно дружество на основание сключен между тях договор за заем от 01.07.2011 година. По силата на този договор се задължил да предостави на ищеца заемна сума в размер до 300 000 лв., като реално е предоставил 299 726,41 лв., от които ответникът му е върнал 118 212,18 лв. и е останала дължима главница от 118 514,23 лева. Твърди, че реалната договореност е била заемодателят да погасява чрез плащане паричните задължения на заемателя към трети лица, възникнали във връзка с неговата оперативна дейност т.е. платените от ищеца за дълг на ответника суми се явяват отпуснати му под условие на съществуващ заем с цел финансиране  на тази негова оперативна дейност.

          Ответникът признава иска, не се явява в първата и във въззивната инстанция.

            Независимо от уговореното в чл.4 от договора, че заетата сума ще се предостави по банков път по банковата сметка на заемателя, вещото лице по назначената ССЕ не е установило осчетоводяване на такава сума по договора за заем от 01.07.2011 г.. Поради отсъствие на самостоятелно аналитично отчитане на средствата по процесния договор, вещото лице е посочило, че не е в състояние да потвърди сумата от 299 726,41 лв., като усвоена по този договор. Това е така защото, по твърдения на ищцовата страна между страните по спора е сключен и предходен договор за заем от 2005 г., и в периода на действие и на двата договора са предоставени още 106 085,29 лв.. Експертизата е установила също, че извършените от ищеца банкови преводи към трети лица се отнасят за задължения на ответното дружество към тези трети лица. В съдебно заседание на 06.10.2014 г. обаче е пояснило, че няма как да се установи точността на извършените плащания, тъй като фактически са платени над 400 000 лв., а в приложеното по делото извлечение избирателно са посочени суми до 300 000 лв.. Изрично е заявило, че в приложените по делото платежни документи липсва идентифициращо основание, което да сочи по кой договор въобще, а оттам и дали точно по  процесния договор за заем се извършва конкретното плащане и по този начин се кредитира ответника. Това се установява и при проверка от съда на тяхното съдържание. Последното при липса на водена аналитична отчетност на стопанските операции по договора за заем от 01.07.2011 г. и при двете страни, лишава експертизата от възможността за анализ на конкретната сделка. Вещото лице е установило, че и ответникът не е извършвал преки погасявания на дълга чрез банкови преводи от своите към сметките на ищеца. Използвана е същата схема, като въз основа на директни плащания по сметката на ищеца, извършени от трети лица за техни задължения към ответника, ищецът е отразявал съответно намаляване на кредитното му задължение общо за сумата от 118 212,18 лв. също без посочване за кой договор за заем се отнася.

          Съвсем друг е въпросът, че при използваната от страните схема на кредитиране и погасяване на дълга по заема, при липса на водена отчетност, ищецът би могъл евентуално да се легитимира като кредитор на друго основание, каквото обаче не е наведено в производството по несъстоятелност при предявяване на вземането, а оттам и в процеса за установяване на неговото съществуване.

          Съобразно изложеното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърля.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които настоящият състав на съда изцяло на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №951/20.10.2014 г. по т.д. №961/2014 г. на Варненски окръжен съд.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.