РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер      122/ 27.04.2015 г.,                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      седми април                                                                            Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    180          по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Алдо-ЖВ” ЕООД гр. Варна срещу решение №42/16.01.2015 г. по т.д. №940/2014 г. на варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от „Алдо-ЖФ” ЕООД против „МФС – Варна” ООД гр. Варна иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 49 155,08 лв., част от сумата по ф-ра №0000000179/02.11.2009 г., претендирана от ищеца сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което исковата претенция се уважи ведно с присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

          Въззиваемата страна в писмен отговор и депозирани писмени бележки оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване с присъждане на разноските за настоящата инстанция по представен списък по чл.80 ГПК.

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищцовото дружество претендира от ответника сумата от 49 155,08 лв., представляваща според ищеца оставащо задължение за незаплатени СМР по фактура №179/02.11.2009 г., на обща стойност 154 704,20 лв.. Вземането по горепосочената фактура е било предмет на друго производство между същите страни, това по т.д. №1578/2009 г. на Варненски окръжен съд, по иск с правно основание чл.266 ЗЗД. Ищецът не отрича, че с решение по в.т.д. №591/2010 г. на ВАпС решението на окръжния съд е отменено в осъдителната му част за разликата над 7 757,92 лв. до 56 913 лв. и вместо него в тази му част въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил иска за тази разлика или за сумата от 45 155,08 лева. Твърди, че с оглед на така очертаната фактическа обстановка и непререшаемостта на спора съгл. чл.299 ГПК, тъй като е невъзможно повторно предявяване на иск по чл.266 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД, предявява исковата претенция на друго основание, а именно това по чл.59 ЗЗД.

            По първоинстанционното дело е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че процесната фактура №0000000179/02.11.20019 г. съставлява фактуриран от ищеца на ответника сбор от незаплатени от последния суми за приети по двустранно подписани протоколи извършени СМР по сгради „А” и „В”, отразени в сключения между страните основен договор от 04.11.2006 г. т. V – „Цени и разплащане”. Вещото лице е установило също, че във фактура №179/02.11.2009 г. и то въз основа на двата двустранно подписани протоколи, намиращи се на л.37 и л.38 от т.д. №453/2014 г. на ВОС, са фактурирани сумата от 45 000 евро – за довършителни работи по сграда „А” и за 15 000 евро – за благоустрояване терена на сграда „А”. последното се установява и от съдържанието на тези писмени доказателства. В двата двустранно подписани протокола е отразено, че посочените СМР са изпълнени според договора и анекс от 20.01.2009 г. /л.38/ и по проект /л.37/.

          Ищецът не твърди, а не се и установява от доказателствата по делото, че исковата сума е за допълнително извършени СМР извън предметния обхват на договора за строителство и обема на договорените с него СМР.

          Съобразно изложеното, съдът приема, че претендираната сума от 45 155,08 лв. е за във връзка с валидно възникнало и осъществило се между страните облигационно правоотношение по договор за строителство от 04.11.2006 г. за обект група жилищни сгради в УПИ ХV – 1175,2767, в кв.  10, „Бриз” по плана на гр. Варна. Възникналият по него спор досежно заплащането на извършените договорени между същите страни СМР е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван.

          С оглед горното и неустановеното от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване обогатяване на ответното дружество без основание за сметка на ищеца в хипотезата на чл.59 ЗЗД, настоящият състав на съда намира иска за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърля.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените дотук, към които въззивният съд на осн. чл.272 ГПК изцяло препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          С оглед изхода на спора на осн. чл.78 ал.3 ГПК, както и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и направеното от въззивника възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, на ответника се присъждат сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 1 800 лв., адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №42/16.01.2015 г. по т.д. №940/2014 г. на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА „АЛДО-ЖВ” ЕООД, ЕИК 103820613, гр. Варна, ул.”Сава Радулов” №5, да заплати на осн. чл.78 ал.3 ГПК вр. с чл.78 ал.5 ГПК на „МФС-ВАРНА” ООД, ЕИК 103909777, гр. Варна, р-н „Приморски”, местност „Абатко” №41, сумата от 1 800 лв., разноски за въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.