ОПРЕДЕЛЕНИЕ

310                                                 04.05.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                               Търговско отделение

На  04-и май                                                                Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. ч.търговско дело

№ 180 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба подадена от „Алек-5“ЕООД чрез адв. Б.Ж., срещу определение № 608/15.02.2018г., постановено по т.д.№ 1180/2017год. по описа на ОС – Варна  в частта му с с което съдът е допуснал на основание чл.372 ал.2 ГПК  изменение на иска за установяване на нищожност на част от съдебната спогодба, като към първоначалното основание се добави и ново основание-договаряне на задължение, което не съществува поради симулативност на породилия го договор за заем,  но е прекратил  производството по този иск в частта му по допълнително наведеното основание. Иска се да се отмени определението и да се дадат указания към съда да разгледа иска и на това допълнително наведено основание.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага, че неправилно съдът е приравнил съдебната спогодба на съдебното решение. Спогодбата по своята същност е договор, поради което са допустими всякакви искове, които е допустимо да се предявяват  относно  договорите. Понеже е постановено от орган, компетентен да разреши даден граждански спор, съдебното решение не може да се атакува с искове за унищожаване, както и  искове, основани на твърдения за други пороци, вкл. и нищожност по чл.26 ЗЗД, или искове за разваляне на съдебното решение са недопустими. Понеже СС е договор,  и поради това с нейното сключване не се преклудира нито едно възражение, както и възможността да се да се изтъкне какъвто и да е факт, който е от значение за действителността на договора.  За това и последиците от спогодбата не се изразяват в преклудиране на възможните възражения срещу действителността на договора за спогодба в зависимост от това, какви възражения страните са направили в производството, в рамките на което е сключена спогодбата. Такова действие има само съдебното решение. В допълнение се сочи и следното:

След като възможността страните да сключват спогодба със съдържание, каквото са договорили, не се поставя под съмнение, следователно и не се поставя в зависимост от факта какви възражения срещу предявения иск е навел ответника в срока по чл.133 ГПК. За това и допустимостта  искът за установяване на основателността на договора за съдебна спогодба не може  да бъде предпоставен в замисимост само на факти, каквито ответникът е навел като възражения в срока по чл.133 ГПК.За това и преклудирането на възможните възражения на ответника с изтичане на срока за отговор по този текст следва да бъде съобразявано единствено от съда, който следва да постанови решение по делото. В подкрепа на становището п

редставя и съдебна практика.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

            Разгледана по същество същата е  неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба на Алек-5“ЕООД чрез адв. Б.Ж., срещу „Голд корпорейшън“ООД гр.Варна с посочено правно основание чл.124 ал.1 ГПК чрез която са предявени обективно съединени искове за установяване нищожността /поради липса на основание/, евунтуално за унищожаване поради договаряне на задължението поради заплашване на договора за съдебна спогодба, постигната по т.д. № 5502/2011год. на СГС-ТО, в частта  на този договор, с която ищецът е поел задължение да заплати на ответната страна парична сума в размер на 145 932,79евро.

         По повод  на наведени с писмения отговор на ответната страна възражения, с допълнителната искова молба ищецът е навел нови обстоятелства по иска за прогласяване на нищожност на на договора за съдебна спогодба в частта му с която ищецът е поел задължение да заплати на ответната страна  парична сума в размер на 145 932,79евро, поради липса на основание. В допълнителната искова молба към първоначалните доводи за установяване на нищожност поради липса на основание, са добавени и нови твърдения за факти отново относно самото съществуване на задълженията, визирани в процесната спогодба. Сочи, че дружеството е получило парични средства с цел извършването на сделки, възложени от ответника. Твърди, че получените суми само привидно са били оформени като заем, но същите са били разходвани според уговорките  за заплащани за покупката на недвижими имоти за сметка на ответника и съответно чрез приходите от последващи реализации на имотите се погасявали сумите по заема, което намирало отражение и в счетоводното отчитане в дружествата. В подкрепа на твърдяната привидност на договора за заем  и че сумата е изразходвана изцяло  по указание на ответното дреужество, сочи и обстоятелстовто, че между страните не е имало действително съгласиеза начисляване на лихви. Обстоятелство, което се потвърждава и от финансовите отчети на дружеството. С обжалваното определение съдът е  допуснал на основание чл.372 ал.2 ГПК  изменение на иска за установяване на нищожност на част от съдебната спогодба, като към първоначалното основание се добави и ново основание-договаряне на задължение, което не съществува поради симулативност на породилия го договор за заем.

След като е допуснал изменението на иска, съдът е прекратил  производството по този иск в частта му по допълнително наведеното основание. 

Съдът се е мотивирал, че така добавеното основание е процесуално недопустимо, понеже по исковата молба по т.д. № 2583/2011год. на ВОС, съответно т.д. № 5502/2011год. на СГС, по която е сключена процесната спогодба, претенцията е била за главница и лихви произтичащи от договор за заем. В отговора си по тази искова молба, ищцовото дружество не е възразило за каквато и да е симулативност, на която е да е от уговорките. Посочил е, че възраженията му са били свързани с плащания и опрощавания-т.е. предпоставят признание за валидно възникнали задължения именно за главници и лихви по договора. Съдът е посочил още, че възражението за симулативност е следвало да бъде предявено като правоизключваща защита в срока за отговор.

Определението е законосъобразно.

Съобразно чл.234 ал.3 ГПК, съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, респективно, относно разрешения спор се разпростира действието на СПН.

В съдебния процес ищецът не е длъжен да посочи изчерпателно всички   факти, с които може да обоснове претендираното право. Напротив, непредявените основания не се преклудират, поради което при отхвърляне на иска, ищецът може да предяви иск на останалите непредявени основания.

         За разлика от ищеца, ответникът е длъжен да предяви всички свои възражения, които би могъл да предяви срещу предявения иск. Пропуснатите възражения срещу иска се преклудират, недависимо от това, дали обосноваващите ги факти са били известни на страната.

Или, в съдебния процес, по предявения иск ответната страна е длъжна да направи валидни и изчерпателни възражения срещу предявения иск.

         Видно е от приложения отговор на исковата молба постъпил по т.д. № 2583/2011год. по описа на ВОС, ответникът „Алекс-5“ЕООД не е навел  възражение срещу основателността на иска, изразяващо се  в симулативност  на процесния договор за заем. Или, в преклузивния срок по делото, по което е сключена оспорената чрез настоящия процес съдебна спогодба, възражение за симулативност на договорът за заем не е предявено, поради което не може в настоящия процес въпросът за симулативността на същия да бъде поставен за разглеждане за първи път.

 

С оглед на изложеното, определението в обжалванатао прекратителна част  се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на същото, които споделя.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                                     

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 608/15.02.2018г., постановено по т.д.№ 1180/2017год. по описа на ОС – Варна  в неговата прекратителна част.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.