Р Е Ш Е Н И Е № 132

 

Гр.Варна, 13.06.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на втори май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 181 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „АВТОЕКСПРЕС 1000” ООД срещу решение № 209/11.12.2017 година по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД за заплащане на сумата от 12980.89 лева, представляваща обезщетение за забава.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като съдът притежава възможност да изчисли лихвите.

Постъпила е въззивна жалба и от „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД срещу решение № 209/11.12.2017 година по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която е уважен иска на „АВТОЕКСПРЕС 1000” ООД за заплащане на сумата от 128391.70 лева, представляваща стойността на транспортни услуги и работи с челен товарач по фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -15.08.2017 година до окончателното изплащане на задължението и е осъдено да заплати сумата от 9350.61 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че няма представени доказателства ищецът да е извършил претендираните услуги –товарене и транспортиране на отпадъци до с.Одърци, както и почистване на терени и превоз на отпадъци. Фактурите са представени при настъпила преклузия, а и са подписани само от представител на ищцовото дружество. Договорът за превоз следва да се установи с товарителница, а такава не е представена. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба от 15.08.2017 година ищецът „Автоекспрес 1000” ООД излага, че между него и ответника са съществували трайни търговски взаимоотношения, като през периода 23.03.2016-31.01.2017 година ищецът е извършил товарене и транспортиране на отпадъците и суровините на ответника с челен товарач и влекачи на ищеца, предимно до с.Одърци, пристанище Варна-запад, за което е издал ф-ра №1000001008/23.03.2016г.;ф-ра №1000001018/04.04.2016г.;ф-ра№1000001032/18.04.2016г.;ф-ра №1000001038/30.04.2016г.;ф-ра №1000001048/17.05.2016г.;ф-ра №1000001158/31.08.2016г.;ф-ра №1000001060/31.05.2016г.;ф-ра №1000001071/17.06.2016г.;ф-ра№1000001080/30.06..2016г.;ф-ра №1000001134/31.07.2016г.;ф-ра №1000001208/19.10.2016г.;ф-ра №1000001221/31.10.2016г.;ф-ра №1000001239/15.11.2016г;ф-ра №1000001252/30.11.2016г.;ф-ра №1000001264/16.12.2016г.;ф-ра №1000001272/30.12.2016г.;ф-ра №1000001278/18.01.2017г.;ф-ра №1000001293/31.01.2017г..

Твърди се, че до момента дължимата сума по горепосочените фактури не е платена от ответника. Във връзка с това, ищцовото дружество отправяло покани до ответника, но плащане не е постъпвало. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 128391.89 лева, представляваща незаплатена цена на извършени услуги по посочените фактури, ведно с обезщетение за забава в общ размер на 12980.89 лева, считано от датата на падежа на всяка фактура до 14.08.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.08.2017 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски. В о.с.з, чрез процесуалния си представител подържа иска и претендира заплащането на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Евроманган” ЕАД не е представил писмен отговор. В първото по делото съдебно заседание оспорва иска. Оспорва извършването на услугите, посочени във фактурата. Твърди, че по делото няма представени доказателства, тъй като валидни доказателства са само товарителниците за извършен превоз, а не фактури, за които не потвърждават подписа, положен върху тях. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните спорят относно факта на доставката по процесните фактури.

Представени са фактури, от които 6 броя /л.19-л.25/ са едностранно подписани, а останалите са двустранно подписани.

От представеното удостоверение /л.67/ от НАП е видно, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки на „Евроманган“ ООД. 

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искът по чл.327, ал.1 ТЗ е предоставен на продавача по търговска продажба, който е извършил доставка и за който, съгласно правилата на двустранната търговска продажба  е възникнало правото да получи цената.

В тежест на ищеца по делото е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, фактът на доставката, а в тежест на купувача е да докаже заплащането на продажната цена.

По делото не е представен търговски договор, като са представени изходяща от продавача фактури.

Част от тях са едностранно подписани, а останалите са двустранно подписани, като съгласно представеното удостоверение всички са включени в счетоводството на дружеството и са отразени са в дневника за покупките.

Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите документи по делото. Фактурата е частен свидетелствуващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби, като в тежест на ищеца при оспорване факта на доставката е да го установи.

Двустранно подписаните фактури съставляват годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките и доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби, като търговецът може да оспори представителната власт на лицето, което е подписало фактурата.

В този случай тежестта за доказване лежи върху ищеца, който може да се позовава на чл.301 ТЗ.

Представените справки са изходящи от ищеца частни свидетелствуващи документи, съдържащи изгодни за него факти, поради което не могат да бъдат ценени като доказателства по делото, удостоверяващи факта на доставката.

От представеното удостоверение от НАП се установява, че фактурите са осчетоводени у ответника и са включени в дневника за покупките.

С постановените решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г., различни състави на Търговска колегия при ВКС са се произнесли, че дори да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка; Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко - продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.

Доколкото счетоводните записвания представляват частни свидетелствуващи документи, изходящи от страната и удостоверяващи неизгодни за нея факти, същите съставляват доказателство за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата, като следва да се приеме, че търговецът е потвърдил извършените действия и е приел услугите, описани във фактурите, поради което искът за заплащане на сумата по фактурите следва да бъде уважен, тъй като ответникът, в срока до приключване на устните състезания не установи погасяване на задължението.

С оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.

Съдът извърши изчисления като общият размер е 12352.76 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а отхвърлен за разликата над 12352.76 лева до размера от 12980.89 лева. Разликата по пера е по фактури 1008  в размер на 80 лева, по фактура 1038 в размер на 41.02 лева, по фактура 1071 в размер на 75.45 лева, по фактура 1080 в размер на 363.08 лева, по фактура 1134 в размер на 68.58 лева.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, в осъдителната част, както и в частта, с която искът за обезщетение за забава е отхвърлен за  разликата над 12352.76 лева до размера от 12980.89 лева, а отменено, в отхвърлителната част и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което искът за заплащане на обезщетение за забава бъде уважен до размера от 12 352.76 лева.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора въззивникът „Евроманган” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Автоекспрес 1000” ООД сумата от 5650 лева, направени по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част на иска, както и сумата от 9911.76 лева за първата инстанция, от която сума е присъдена сумата 9350.61 лева или следва да се присъди разликата от 561.15 лева.

По оплакването за разноските в обезпечителното производство компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, на който делото да се върне за произнасяне.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за несъстоятелно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение се доближава до минималния размер.

„Автоекспрес 1000“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на „Евроманган“ ЕАД сумата от 11.40 лева разноски за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част на иска за въззивна инстанция и сумата от 19.37 лева за първа инстанция, поради което и определението на първоинстанционния съд за допълване на решението следва да бъде отменено за тази сума.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 209/11.12.2017 година по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която  е отхвърлен иска на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж срещу „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е У за заплащане на сумата от 12352.76 лева, представляващо обезщетение за забава върху главниците по фактурата от датата на падежа до 14.08.2017 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА  „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Уда заплати на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж сумата от 12352.76 лева, представляващо обезщетение за забава върху главниците по фактурата от датата на падежа до 14.08.2017 година, на осн. чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/11.12.2017 година по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която  „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Уе осъдено да заплати на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж сумата от 128 391,70 лв./сто двадесет и осем хиляди триста деветдесет и един лев и седемдесет ст./-стойност на транспортни услуги и работи с челен товарач по ф-ри №1000001008/23.03.2016г.;ф-ра №1000001018/04.04.2016г.;ф-ра№1000001032/18.04.2016г.;ф-ра №1000001038/30.04.2016г.;ф-ра №1000001048/17.05.2016г.;ф-ра №1000001158/31.08.2016г.;ф-ра №1000001060/31.05.2016г.;ф-ра №1000001071/17.06.2016г.;ф-ра№1000001080/30.06..2016г.;ф-ра №1000001134/31.07.2016г.;ф-ра №1000001208/19.10.2016г.;ф-ра №1000001221/31.10.2016г.;ф-ра №1000001239/15.11.2016г;ф-ра №1000001252/30.11.2016г.;ф-ра №1000001264/16.12.2016г.;ф-ра №1000001272/30.12.2016г.;ф-ра №1000001278/18.01.2017г.;ф-ра №1000001293/31.01.2017г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 15.08.2017г. до окончателното й издължаване, както и сумата от 9 350,61 лв./девет хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и една ст./-сторени разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 209/11.12.2017 година по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж срещу „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Уза заплащане на сумата за разликата над 12352.76 лева до размера от 12980.89 лева, представляващо обезщетение за забава върху главниците по фактурата от датата на падежа до 14.08.2017 година

ОСЪЖДА „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Уда заплати на „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж сумата от 5650 лв. разноски по делото за въззивна инстанция и сумата от 561.15 лева за първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж да заплати на „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Усумата от 11.40 лева, разноски.

ОТМЕНЯ определение 90/20.02.2018 година, постановено по т.д.214/2017 година, с което „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж е осъден да заплати на „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Усумата за разликата над 19.37 лева до размера от 400.27 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение 90/20.02.2018 година, постановено по т.д.214/2017 година, с което „АВТОЕКСПРЕС 1000“ ООД, ЕИК 103859872, със седалище и адрес на управление-обл.Варна,общ.Аксаково, с.Генерал  Кантарджиево, представлявано от Х Ж е осъден да заплати на „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление-общ.Добрич, обл.Добрич, с.Църква, представлявано от Д Е Е Усумата от 19.37 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: