Р Е Ш Е Н И Е

 

323/Варна,26.11.13 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 30.10.2013 год. в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 182/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на синдика на «ПБ И» ЕООД – в несъстоятелност против решение № 52/18.01.2013 год., постановено по т.д.№ 15/2012 год. по описа на ОС – Разград, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от Д.П.Д. в качеството на синдик и процесуален субституент против «ПБ И» ЕООД / в несъстоятелност/ и П.С.Б. за установяване нищожност на плащания, извършени от длъжника към П.С.Б. в размер на 234 398 лева за периода 05.05.2009 год. – 26.05.2009 год., след началната дата на неплатежоспособността му – 01.01.2009 год. чрез теглене на суми от разплащателната сметка на дружеството в «Иб» АД, клон Бургас и «Ю Е Д» АД, клон Бургас, на основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ.

Въззивникът поддържа, че постановеният съдебен акт е недопустим, в съотношение на евентуалност – неправилен.

Въззиваемите страни – П. С Б. и «ПБ И» ЕООД /в несъстоятелност/ не са изразили становище при въззивното разглеждане на спора.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, предявената жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

ОС – Разград е бил сезиран с искова молба, предявена от синдика на «ПБ И» ЕООД / в несъстоятелност/, в която са изложени следните твърдения:  Поддържа се, че ответникът П.С.Б. е изтеглил парични средства от банкови сметки на дружеството и че същите съставляват плащане, осъществено в подозрителния период. Сочените правни действия са недействителни  спрямо кредиторите на производството по несъстоятелност. Претендира се съдебно установяване на твърдяната нищожност.

В първото и единствено проведено по делото съдебно заседание от 14.12.2012 год. ищецът е уточнил, че осъществените правни и фактически действия от ответника не съставляват «плащания» /протокол – л.87/.  В хода на устните състезания, страната е пледирала за основателност на иска, позовавайки се на факта, че ответникът не е внесъл теглените суми в касата на дружеството и не е декларирал същите като разпределена печалба.

Разглеждащият състав е квалифицирал претенциите като такива с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция преди измененията на ТЗ с ДВ бр.20/2013 год./  В решаващите си мотиви, съдът е приел, че основателността на претенцията предполага установяването на действия, осъществени от длъжника в полза на негов кредитор в т.н. подозрителен период.  В контекста на посочените предпоставки предявените претенции са неоснователни, тъй като: 1/тегленето на парични суми от банковите сметки не попада сред изрично изброените действия и сделки в т.1-4 на чл. 646, ал.2 ТЗ;  2/ разпоредителните действия са осъществени от лице, притежаващо качеството на управител/пълномощник и неотчитането им е основание за реализиране на отговорност, различна от тази по чл. 646, ал.2 ТЗ; 3/ по делото не са представени доказателства за изпълнение на поето към ответника Б. парично задължение на дружеството; 4/ самата операция по теглене на суми не сочи физическото лице Б. като техен получател.

Обжалваният съдебен акт е постановен по нередовна искова молба.   Законът /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ задължава ищеца да формулира обстоятелствата, на които основава иска си. След надлежното й уточнение, обстоятелствената част на исковата молба следва да кореспондира със заявения петитум.

Сезиращата претенция на ищеца има установителен характер и съгласно изрично заявения петитум касае провъзгласяването на недействителността на разпореждания в подозрителния период с парични суми от банковите сметки на длъжника. Обстоятелствената част на исковата молба не съдържа твърдения за наличието на който и да е от законовопредвидените самостоятелни фактически състави на чл. 646, ал.2 ТЗ / в редакция към датата на предявяване на исковата молба/.   Претендирането на недействителността в  хипотезата на чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ предполага наличието на твърдения за предприето от длъжника плащане в полза на кредитор с погасителен ефект. Претендирането на недействителността в  хипотезата на чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ предполага наличието на твърдения за дарствени разпореждания с активи на длъжника. Останалите хипотези на увреждащи действия изискват твърдения за учредяване на обезпечения от длъжника или за осъществяването на възмездни сделки с нееквивалентно имуществено разместване.

В изпълнение на правомощията си по чл. 273 ГПК въззивният съд е оставил производството по предявената искова молба без движение с изрични указания за уточняване на обстоятелствената част на предявените претенции. С допълнителна въззивна жалба от 27.03.2013 год. и молба от 25.06.2013 год. ищецът изрично е уточнил, че разпоредителните действия с парични средства на длъжника съставляват дарствени разпореждания.  Ответникът в  качеството на управител, а частично и като пълномощник,  е изтеглил от банковите сметки на дружеството парични средства, които не е внесъл в касата, не е разходвал за дружествени цели и не е декларирал като получена разпределена печалба. Безвъзмездните разпореждания имат увреждащ характер, а получените суми подлежат на връщане след успешно провеждане на предявения иск.

С оглед изричните уточнения на страната, въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ /редакция преди изменението на ТЗ с ДВ бр. 20/2013 год./. На основание пар. 15 ПЗР на ЗИД на ТЗ, предявените до влизането на този закон в сила искове с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ се решават по досегашния ред.

Гореизложеното обуславя извода, че ОС – Разград се е произнесъл по непредявена претенция  с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ. Следва да се отбележи и че отделните алинеи на чл.646 и  чл.647 ТЗ имат характера на самостоятелни състави за пораждане на относителната недействителност.  Същите имат характеристиката на самостоятелни искове. Именно поради тази самостоятелност, съдът не може служебно при предявен иск за  недействителност на определено основание  да провъзгласява или да отхвърля същата, но по друг текст от закона. Констатираното разминаване обуславя недопустимостта на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК, ведно с връщане на делото за произнасяне по предявената претенция. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

       ОБЕЗСИЛВА решение № 52/18.01.2013 год., постановено по т.д.№ 15/2012 год. по описа на ОС – Разград.

   ВРЪЩА делото на ОС – Разград за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ /редакция преди изменението на ТЗ с ДВ бр. 20/2013 год./.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      

                                                                                                          2.