Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

                                             № 146

                            гр. Варна, 17.06.2019г.

                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. СЛАВОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

                                                                    МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря  ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№183 по описа за 2019г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от  Т.   И.   Й.,   с   ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Д.–ищец по т.д. № 1340/2018год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 1038/28.12.2018год., с което е отхвърлен предявеният от въззивника отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259, с адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „ Вл.Варненчик", бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от управителя Д Х, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 71 131.58 лева, включваща както следва: сумата 52 199.19 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения по фактура №001952/26.05.2009г. на стойност 3141.67, фактура №001980/30.05.2009г. на стойност 4044.12, фактура №001983/05.06.2009г. на стойност 6810.77, фактура №001988/17.06.2009г. на стойност 5110.02, фактура №001994/26.06.2009г. на стойност 10524.20, фактура №002019/30.06.2009г. на стойност 3279.20, фактура №002021/04.07.2009г. на стойност 4510.81, фактура №002024/10.07.2009г. на стойност 3950.82, фактура №002025/17.07.2009г. на стойност 7957.28 и фактура №002030/24.07.2009г. на стойност 2871.10, ведно със законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата; 11 194.69 лева, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2011 г.; 7 736.90 лева, представляваща направените по арбитражното производство разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011г.от Софийски градски съд, TO; VI-9 състав, по т.дело №4083/2011г., на основание чл. 406, във вр. с чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г., по в.а.дело №1/2011г. на Арбитражен съд - град Варна и с което е осъдил Т.И.Й., да заплати на „Си-Транс" ЕООД, сумата от 2 700  лева, представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Счита решението за неправилно- като необосновано, поради допуснати процесуални нарушения –съдът е допуснал грешки  при формиране на вътрешното си убеждение в резултат на неспазване правилата на закона и формалната логика, а именно:

Оспорва извода на съда, като счита, че съдът неправилно е приел, че взискателянт не е бездействал-а напротив, приел е че същият регулярно е отправял молби за извършване на действие по изпълнението и по този начин е прекъсвал теченето на давността.

Счита този извод за бланкетен, понеже същият не е посочил кои са тези молби, не е направил анализ на тяхното съдържание, не е взел отношение към твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че молбите от 11.01.2013год., 10.04.2014год. и 30.12.2011год. не са в състояние да прекъснат давността, поради което тя е изтекла преди предприемането на изпълнителни действия по изп.д. 610 на ЧСИ М.Пашова, за период повече от две години, поради което ги прави незаконосъобразни. Съдът не е взел отношение по твърдението на ищеца, че по  посоченото изп. дело взискателят  не е поискал и не са извършвани изп. действия за период повече от две години, считано от датата на налагане на възбраната-02.12.2011год., поради което се е перимирало към дата 02.12.2013год. За това е необоснован направения извод, че давността е била прекъсната на 30.12.2014год., като излага, че и на посочената дата не е било предприето действие по принудително изпълнение, което да е прекъснало давността. Сочи също, че още с образуване на изпълнителното дело е налице наложена възбрана на 02.12.2011год. върху единствения имот, придобит по наследство от длъжника, но срещу него не е поискано и не е предприето каквото и да е принудително изпълнение, поради което давността е изтекла  и образуванот през 2018год. изпълнително дело е противозаконно, защото с изтичането на давността е отречено правото зда се изпълнява принудително вземането по изп.лист.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде  уважен.

С писмен отговор на процесуален представител въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е  допустима.

Насрещната страна „Си Транс”ЕООД със седалище гр.Варна, чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

 

В съдебно заседание, жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС – Варна е образувано по искова молба от Т.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259, с адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „ Вл.Варненчик", бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от управителя Д Х, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 71 131.58 лева, представляващо както следва: 52 199.19 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения по:

фактура №001952/26.05.2009г. на стойност 3141.67, фактура №001980/30.05.2009г. на стойност 4044.12, фактура №001983/05.06.2009г. на стойност 6810.77, фактура №001988/17.06.2009г. на стойност 5110.02, фактура №001994/26.06.2009г. на стойност 10524.20, фактура №002019/30.06.2009г. на стойност 3279.20, фактура №002021/04.07.2009г. на стойност 4510.81, фактура №002024/10.07.2009г. на стойност 3950.82, фактура №002025/17.07.2009г. на стойност 7957.28 и фактура №002030/24.07.2009г. на стойност 2871.10, ведно със законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата; 11 194.69 лева представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2011 г.; 7 736.90 лева /седем хиляди седемстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по арбитражното производство разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011г.от Софийски градски съд, TO; VI-9 състав, по т.дело №4083/2011г., на основание чл. 406, във вр. с чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г., по в.а.дело №1/2011г. на Арбитражен съд - град Варна.

Излага се, че в полза на „СИ-ТРАНС ЕООД, с ЕИК 103916259 е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011г.от Софийски Градски Съд, по т.дело №4083/2011г., на основание чл. 406, във вр. с чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г., по в.а.дело №1/2011г. на Арбитражен съд - град Варна, срещу Т.И. Иоргакиев, с ЕГН ********** за процесните суми, описани по-горе.

Твърди, че за изпълнение на посоченото задължение било образувано изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М П, per. №715 и район на действие ВОС, производството по което е продължено от ЧСИ Н Д, с per. №807 и район на действие: ВОС и е образувано под № 20158070401372. По молба на взискателя с вх. №12927/04.12.2017г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Л С, с per.. №895 и район на действие - ВОС, за продължаване на съдопроизводствените действия, пред когото е образувано изп. дело № 20178950401950. Молителят излага твърдения още, че с Разпореждане на ЧСИ от 14.12.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Сочи, че ответникът „СИ-ТРАНС" ЕООД, с ЕИК 103916259 с молба до ЧСИ Л С е инициирал ново изпълнително производство, образувано при СИ под №20188950400479, за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист.

Молителят твърди, че към датата на образуване на посоченото изпълнително дело - 26.03.2018 г., правото на взискателя за принудително изпълнение на процесиите суми е погасено по давност, тъй като по образуваните изпълнителни дела не са извършвани действия по изпълнението. В подкрепа на твърдението си сочи, че по искане на взискателя е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника-на 02.12.2011год. в СВп. Предвид изложеното, твърди че погасителната давност е изтекла на 02.12.2016 г., а в условията на евентуалност, ако се приеме, че същата е била прекъсната с подаване на молба вх. № 101/11.01.2013 г., с която е поискано налагане на възбрана на недвижим имот, за който се твърди, че никога не е бил собственост на молителя -11.01.2018 г.

Ответникът „СИ-ТРАНС" ЕООД, гр. Варна, с писмен отговор, чрез пълномощника си оспорва твърдението на ищеца, че след наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника с вх. per. № 27536/02.12.2011г. в Служба по вписванията - град Варна към Агенция по вписванията, взискателят „Си Транс" ЕООД не е поискал, респ. не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия по изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М П, per. № 715, срещу длъжника, за период повече от две години, считано от датата на налагане на възбраната - 02.12.2011 г. Твърди се, че с молба вх. № 101/11.01.201Зг., взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъдат предприети всички необходими действия за установяване и идентифициране на придобитият от Т.И.Й. чрез наследство, недвижим имот, като бъде наложена възбрана на същия и се пристъпи към изпълнение. На 15.02.201Зг. бил извършен опис на недвижимо имущество на Т.И.Й.. С молба вх. № 2252/10.04.2014г., ответникът поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника, както и да бъдат предприети всички необходими действия за установяване и идентифициране на придобития от Т.И.Й. чрез наследство, недвижим имот, като бъде наложена възбрана на същия и се пристъпи към изпълнение.

   Сочи,   че  с     Молба  с  вх.   №6371/30.12.2014г., взискателят „Си Транс" ЕООД е поискал да бъде наложена възбрана на имот на 30.12.2014г. С искането на взискателя за налагане на възбрана, погасителната давност за вземането била прекъсната и започнала да тече нова давност от дата 30.12.2014г. След като за процесното вземане започнал да тече нов давностен пет годишен срок, с начална дата 30.12.2014г., то ответникът твърди, че давността за това вземане изтича на 30.12.2019 г., поради което сочи, че към момента на подаване на исковата молба от страна на Т.И.Й. на 07.09.2018г., погасителната давност за вземането по изпълнителен лист от 01.11.2011г. от Софийски градски съд, т.о., по т.д. № 4083/2011 г., на осн. чл. 406, във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 51 от ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г., по в.а. дело № 1 /2011 г. на Арбитражен съд - Варна при СППМ, давностният срок все още не е изтекъл.

         След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване,

В настоящия случай ищеца твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла петгодишна изпълнителна давност, поради непредприемане на действия по изпълнението в рамките на изпълнителния процес. Не е спорно, а това се установява и от представените по делото доказателства, че Т.И.Й.  и „Вики 2005" ЕООД са осъдени солидарно да заплатят в полза на „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259, сумите от 52 199.19 лева, 11 194.69 лева и 7 736.90 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г.от Софийски Градски Съд, TO; VI-9 състав, по т.дело №4083/2011г., на основание чл. 406, във вр. с чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г., по в.а.дело №1/2011г. на Арбитражен съд - град Варна. По делото е представена преписка от изп.д. 1950/2017год. на ЧСИ Л.С № 895, от която се установява следното:

С молба вх. № 6732/17.11.2011 г. взискателят „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259 е инициирал образуването на изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М П, per. №715 и район на действие ВОС, като е поискал насочване на изпълнението върху два имота-един поземлен имот  един самокстоятелен обект в сграда находяща се в гр. Варна, ж.к. Възраждане, ет. 11, вх. 1  собственост на длъжника Т.И.Й..

С молба от 02.12.2011 г. ЧСИ е поискал вписване на възбрана върху недвижимия имот на Т.И.Й., а именно 1/2 ид.ч. от апартамент №1103, находящ се в гр. Варна, ж.к. Възраждане, ет. 11, вх. 1.

Взискателят с молба от 11.01.2013 г. е поискал налагане на възбрана на два имота на длъжника „Вики 2005" ЕООД, като е поискал след установяване да бъде наложена възбрана на придобит чрез наследяване от Т.Й. недвижим имоти.

С молба от 10.04.2014 г. по изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М П взискателят  „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259 е поискал  проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците, като след справка в НОИ, при регистриран трудов договор да бъде наложен запор на възнаграждение, при наличие на банкови сметки - запор на същите, при регистрирани МПС в КАТ да бъде наложен запор на тях, а при наличие на недвижими имоти по тяхна партида - да бъде вписана възбрана върху тях. В т. II от молбата е формулирано искане за установяване на придобития от Т.Й. недвижим имот чрез наследство, като бъде възложена възбрана върху същия и се пристъпи към изпълнение.

След извършване на справки от ЧСИ, към изпълнителното дело са приложени: НА за собственост придобит по регулация № 106, том III, дело 1853/96 от 08.03.1996 г. на нотариус О С и недвижим имот, описан в НА за собственост по силата на ЗСПЗЗ № 3, том ХХХ, дело ХХХХ/ХХ от 20.07.1995 г. на нотариус О С.

С молба от 30.12.2014 г./стр.139/,  взискателят е поискал извършване на следните изпълнителни действия спрямо ищеца, а именно:- предвид установени недвижими имоти придобити по наследство от Т.Й., да бъде наложена възбрана на недвижим имот, описан в НА за собственост придобит по регулация № 106, том ХХХ, дело ХХХХ/ХХ от 08.03.1996 г. на нотариус О С и недвижим имот, описан в НА за собственост по силата на ЗСПЗЗ № 3, том ХХХ, дело ХХХХ/ХХ от 20.07.1995 г. на нотариус О С. ЧСИ е извършил отбелязвания, че недвижимите имоти са продадени през 1997год.

При така изложеното, следва да се направят следните изводи:

Спорният момент е, с предприетите действия от страна на взискателя, дали е била прекъсната давността конкретно към солидарния  длъжник–физическото лице Т.И.Й.:

Съдът намира, че същата не е била прекъсната с описаните изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че не всички действия в изпълнителното производство прекъсват давността.

Съгласно задължителни указания относно прекъсването на давността в изпълнителния процес, дадени в т.10 на TP 2/2015г. по ТД №2/2013год. на ОСГТК, същата се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Изрично са описани и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:- образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.  За това, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Горният извод се потвърждава и от диспозитива на тълкувателния акт, където в т. 10 изрично е записано, че: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие".

По изложените съображения следва да се приеме, че за прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес не е достатъчно взискателят да е проявил активност за събиране на вземането си, като периодично е изисквал от съдебния изпълнител извършване на конкретни действия по изпълнението спрямо индивидуализирано имущество на длъжника.

Изрично е посочено, че давността се прекъсва с последното извършено валидно изпълнително действие. А по горе се посочи, че за поддържане на висящността, е необходимо „както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи“. Или, давността се прекъсва с извършването на успешни изпълнителни способи. Т.е. Давността се прекъсва не с искането, а с извършването на валидни изпълнителни действия, имащи качеството да прекъсват давността.

В настоящия случай- видно от писмения отговор на ИМ, както и от доказателствата по делото, се твърди, че взискателят не е бездействал, а е прекъснал давността с молба вх.№ 2252/10.04.2014год.  и с молба вх.№ 6371/30.12.2014год.

Както се посочи, с молба от 10.04.2014 г. по изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М П взискателят  „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259 е поискал  проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците, като след справка в НОИ, при регистриран трудов договор да бъде наложен запор на възнаграждение, при наличие на банкови сметки - запор на същите, при регистрирани МПС в КАТ да бъде наложен запор на тях, а при наличие на недвижими имоти по тяхна партида - да бъде вписана възбрана върху тях. В т. II от молбата е формулирано искане за установяване на придобития от Т.Й. недвижим имот чрез наследство, като бъде възложена възбрана върху същия и се пристъпи към изпълнение.

С молба от 30.12.2014год. взискателят е поискал извършване на следните изпълнителни действия спрямо ищеца, а именно предвид установени недвижими имоти придобити по наследство от Т.Й., да бъде наложена възбрана на недвижим имот, описан в НА за собственост придобит по регулация № ХХХ, том ХХХ, дело ХХХХ/ХХ от 08.03.1996 г. на нотариус О С и недвижим имот, описан в НА за собственост по силата на ЗСПЗЗ № 3, том XIII, дело ХХХХ/ХХ от 20.07.1995 г. на нотариус О С. ЧСИ е извършил отбелязвания, че недвижимите имоти са продадени през 1997год.

Следователно, с първата молба /от 10.04.14год.-стр.115 изп.д./ е поискано проучване на имущественото състояние на длъжниците –което не е изпълнително действие, прекъсващо давността-арг.т.10 ТР № 2/2015год.

С втората молба от 30.12.2014 г./стр.139/, възбрана не е наложена, понеже ЧСИ е консаттирал, че посочените имотите не са собственост на длъжника Й., а същите  са продадени още през 1997год. Следователно, и по двете молби не са извършвани успешни изпълнителни действия, по см. на т.10, които да са прекъснали погасителната давност.

За това е неправилен извода на ВОС, че Последното действие с такъв ефект е отправената молба до съдебния изпълнител от 30.12.2014 г.,с която е поискано налагане на възбрана и насочване на изпълнението по отношение на два индивидуализирани недвижими имота.

 Съобразно т. 10 от TP 2/2013 на ОСГТК, Съдът намира, че последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по см. на чл.116 б. „в“ ЗЗД  по образуваното изпълнително дело е наложената на 02.12.2011год. възбрана върху недвижим имот на длъжника Т.И.Й..

За това, именно от 02.12.2011год.-когато е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника Й. е започнала да тече погасителната давност, относно вземането на взискателя срещу него, същата е изтекла към 02.12.2016год., понеже не се установи в рамките на посочения срок, същата да е била валидно прекъсвана чрез действия на взискателя.

От гореизложеното следва, че давностният срок за процесното вземане към момента на предявяване на иска -31.08.2018год. е изтекъл спрямо длъжника Й.. За това е налице факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, водещ до погасяване на дълга. Следователно предявения установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК следва да бъде уважен като основателен.

Постановеното в обратния смисъл решение на ВОС следва да бъде отменено.

Разноски: Предвид основателността на иска и на основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца се дължат направените разноски, за които са представени валидни доказателства.

Пред ВОС ищецът е направил разноски в общ размер на 5545,26лв. Пред ВАпС разноските са в общ размер на 4 122,63лв., поради което на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 9 667,89лв.

Воден от горното, съдът                                                                                    

                                          

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №1038/28.12.2018г. постановено по  т.д.№1340/2018г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от  Т.   И.  

Й. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259, с адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „ Вл.Варненчик", бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от управителя Д Х, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 71 131.58 лева /седемдесет и една хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляващо както следва: 52 199.19 лева /петдесет и две хиляди сто деветдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сбор от неизплатени задължения по фактура №001952/26.05.2009г. на стойност 3141.67, фактура №001980/30.05.2009г. на стойност 4044.12, фактура №001983/05.06.2009г. на стойност 6810.77, фактура №001988/17.06.2009г. на стойност 5110.02, фактура №001994/26.06.2009г. на стойност 10524.20, фактура №002019/30.06.2009г. на стойност 3279.20, фактура №002021/04.07.2009г. на стойност 4510.81, фактура №002024/10.07.2009г. на стойност 3950.82, фактура №002025/17.07.2009г. на стойност 7957.28 и фактура №002030/24.07.2009г. на стойност 2871.10, ведно със законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата; 11 194.69 лева /единадесет хиляди сто деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2011 г.; 7 736.90 лева /седем хиляди седемстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по арбитражното производство разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011г.от Софийски градски съд, TO; VI-9 състав, по т.дело №4083/2011г., на основание чл. 406, във вр. с чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г., по в.а.дело №1/2011г. на Арбитражен съд - град Варна.

ОСЪЖДА „Си-Транс" ЕООД, ЕИК 103916259, с адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „ Вл.Варненчик", бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от управителя Д Х да заплати на Т.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9 667,89лв. /девет хиляди шестотин шестдесет и седем лева и 89ст. / лева, представляваща извършени в производството пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.