Р Е Ш Е Н И Е

 

137

 

гр. ВАРНА, 17.06.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на 17.05.2011 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело No 184 по описа за 2011 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от «САР» ООД – с.Брестовене, Община Завет против  решение № 31/18.10.2010 год., постановено по т.д.№ 15/2010 год. по описа на ОС – Разград, с което страната е осъдена да заплати на ДП «ДЛС Сеслав» - гр.Кубрат сумата от 64 896,20 лева, на основание чл.327 ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.03.2010 год. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 4 027, 73 лева, представляваща лихва върху главницата, считано от датата на всеки от падежите до датата на завеждане на исковата молба и направените съдебни и деловодни разноски.

В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие със закона. Навеждат се следните конкретни доводи за неправилност:

-решението е постановено по нередовна искова молба при липса на конкретика относно произхода на вземането; 

- въззивникът поддържа, че съдът е постановил заплащане на доставени технологични плочи при условие, че същите не попадат като сортимент в предметния обхват на сключения между страните договор. Доставените плочи не са заявени от ответника, няма постигнато съгласие за тяхната цена.  Престираното има за предмет нискокачествена дървесина, която не може да се вложи ефективно в производството. Страната изразява готовност за връщането на дървесината.

- съдът не е изследвал датата на осъществяване на доставките, респ. изпадането в забава. Присъдил е обезщетение за забавено плащане от датата на фактурирането като е игнорирал обстоятелството, че доставките имат последващ характер. 

 - съдът е присъдил възнаграждение за транспортни услуги, при условие, че такива не са възлагани на насрещната страна.

- съдът е изследвал сметните отношения между страните като не е взел предвид платената от страната гаранция в размер на 10 000 лева.  Последната подлежи на връщане, тъй като понастоящем договорните отношения с насрещната страна са прекратени;

- насрещната страна – доставчик е неизправна страна, тъй като в нарушение на чл.80, ал.10 ППЗГ е допуснал извозване на дървен материал преди заплащането му.

 - съдът е постановил осъдително решение при липса на анализ за произхода на вземането и конкретната лихва по всяко перо.  Присъдил е още суми, дължими по фактура № 50418/26.06.2009 год. като конкретното вземане не е част от спорния предмет.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустими. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

РОС е бил сезиран с предявени от ДП „ДЛС „СЕСЛАВ” – гр.Кубрат против „Сар” ООД – с.Брестовене, Община Завет обективно кумулативно съединени претенции както следва:

- за заплащането на сумата от 64 896, 20 лева, съставляваща цена на продадена дървесина, превозни, товарни и административни услуги;

- за заплащането на сумата от 4 027, 73 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата /така искова молба, молба за увеличение размера на предявения иск/

Страната  е представила и счетоводна справка за начина на формиране на претендирания дълг – л.68. Последната  съставлява неразделна част от исковата молба, поради което конкретизира претенциите на ищеца в следния смисъл: Претендира се на първо място заплащането на сумата от 61 558, 36 лева / с ДДС/, съставляваща неплатена цена на доставена дървесина, ведно с ДДС,  дължима по фактури №№

 50440/30.06.2009 год. – остатък от 45 190, 02 лева;

 50477/31.08.2009 год. – остатък от 1 831, 36 лева;

 50589/30.11.2009 год. – остатък от 6 457, 44 лева;

50617/16.12.2009 год. – остатък от 8 079,54 лева;

Претенцията в разглежданата част е с правно основание чл.327 ТЗ. Сумите се претендират като цена, дължима по възникнало между страните продажбено правоотношение.

Ищецът претендира още и заплащането на сумата от общо 2010, 42 лева, съставляващи възнаграждение за извършена услуга – товарене с кран /така фактура 50617/16.12.2009 год. и 50646/25.01.2010/. Претенцията в разглежданата част е с правно основание чл.258 ЗЗД.

Ищецът претендира още и заплащането на сумата от 1327, 42 лева, съставляваща такси за административни и технически угруги, свързани с продажбеното правоотношение и дължими на основание специален закон – пар. 7 ПЗР на ППЗГ / в редакция към датата на осъществяване на процесните отношения/ и Тарифа за таксите, които се събират в системата на ДАГ по ЗГ, приета с ПМС202/11.08.2008 год.  Претендираните такси са такси за ползването на инфраструктурата в ГФ и такси за издаване на превозни билети.  

РОС се е произнесъл по всички главни претенции при квалификация на спорното право  - чл.327 ТЗ. Съдът обаче е изследвал вземанията по първичните счетоводни документи, в това число отразените в тях на самостоятелно основание услуги и свързаните с правоотношението такси. С оглед на изложеното, съдът намира, че РОС се е произнесъл по предявеното спорно право, но в хипотезата на неправилно извършена квалификация. Обжалваното решение съставлява валиден и допустим съдебен акт.

По исковете с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД:  Между страните е сключен договор, съдържащ съществените елементи на продажбено правоотношение. Предмет на договора е продажба на дървесина при сортимент, количество и цена, подробно визирани в чл.1.3.

Претендираният незаплатен остатък от цената касае вземане по 4 бр. фактури, обективиращи доставки на трупи за бичене, ОЗМ и технологични плочи. Ответникът оспорва наличието на продажбено правоотношение с предмет – технологични плочи. Първоначално поддържа, че същите са му предоставени за «съхранение», впоследствие – че същите са продадени при уговорка за заплащане на цена в размер на 35 лева/куб. м. Във въззивната жалба, страната поддържа, че по отношение на плочите няма възникнало продажбено правоотношение.

Съдът съобрази, че ищецът е издал данъчни фактури, обективиращи продажбата на технологични плочи, тяхното количество и единична цена. Фактурите са подписани от представител на ответника. Последният не е оспорил представителната власт на лицето, положило подписа за получател. Не е оспорил и автентичността на счетоводните документи. Ищецът е извършил осчетоводяване на вземането си, респ. ответникът – на възникналото задължение и на придобитите стоки. Счетоводните записвания при двете дружества са огледални. С оглед на изложеното, съдът приема, че процесните технологични плочи са предмет на възникнало продажбено правоотношение между страните. Представените документи по чл. 321 ТЗ удостоверяват двустранно постигнато съгласие за прехвърлянето на собствеността върху конкретен вид и количество дървесина и насрещно дължимата цена.

По фактура № 50440/30.06.2009 год.  Ищецът претендира заплащането на сумата от 45 190, 02 лева, съставляваща незаплатен остатък от продажна цена на описаните в счетоводния документ трупи и плочи. Съобразно заключението на тройната ССЕ, незаплатеният остатък по разглежданата фактура е в размер на 35 190,02 лева. Пак според заключението, фактурираните стоки са доставени, извозени, заприходени при ответника и вложени в производството му. На посоченото основание, претенцията е основателна до размера на установения незаплатен остатък от 35 190, 02 лева.

Претендираното обезщетение по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдено от датата, на която купувачът е изпаднал в забава по отношение плащането на продажната цена. Съобразно правилото на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената според уговорките за време на плащане, а ако такива липсват – към момента на предаване на стоката.

Процесното правоотношение  съставлява търговска продажба, осъществена  по реда на ЗГ и ППЗГ в действащата към съответния период редакция. Правоотношението съставлява продажба на дървесина от склад на продавача, осъществена чрез пряко договаряне – чл. 87п, ал.1, т.2 ППЗГ. Специалните нормативни актове регламентират подробно правата и задълженията на страните, в това число и времето на плащане на цената. Купувачът дължи уговорената цена при съставянето на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ добиването и приемането на дървесината – чл.87п, ал.3 ППЗГ. Стоката се предава след заплащането на цената – чл.87п, ал.12 ППЗГ, респ. след заплащането на цената се издава и превозен билет, легитимиращ купувача да транспортира материала. 

Идентичен принципен подход е залегнал и в сключения между страните договор от 09.04.2009 год. Съгласно чл.2.2.2 за количеството добита и приета дървесина се съставя приемо-предавателен протокол. Купувачът удостоверява плащането на цената, след което продавачът издава превозен билет, с който стоката се извозва от склада.

Така въз основа на нормативните и договорни разрешения купувачът дължи заплащането на цената от момента на приемането на добитата от продавача дървесина. Фактическото предаване и транспортиране от склада няма определящо значение за времето на плащане. 

Във връзка с разглежданата доставка по фактура № 50440/30.06.2009 год. е съставен приемо-предавателен протокол от 30.06.2009 год. /л.17/. Съобразно правните изводи на съда, считано от датата на протокола, купувачът дължи плащането на цената. Обстоятелството, че стоката по разглежданата фактура е транспортирана след датата на фактурирането и приемането е правно ирелевантно.

 Съобразно заключението на тройната ССЕ дължимият незаплатен остатък от цената на доставения материал по останалите фактури е както следва: по фактура№ 50477/31.08.2009 год. – остатък от 1 831, 36 лева /при съобразяване на последващо издадените кредитни известия/; по фактура №  50589/30.11.2009 год. – остатък от 6 457, 44 лева; по фактура № 50617/16.12.2009 год. – остатък от 8 079,54 лева. По делото е безспорно установено, че дървесината по посочените счетоводни документи е приета и транспортирана от купувача. Дължимото обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД следва да се определи както следва:

-         за задължението по фактура № 50477/31.08.2009 год. – от датата на приемането, обективирано в 3 бр. приемо-предавателни протоколи /л.21, 22, и 23/.

-         за задължението по фактура №   50589/30.11.2009 год. – от датата на фактурирането при съобразяване, че стоката е предадена и транспортирана в предходен период по силата на превозни билети /л.27/, издавани от 20.11.2009 год. до 30.11.2009 год.

-         за задължението по фактура № 50617/16.12.2009 год. – от датата на фактуриране при съобразяване, че стоката е предадена и транспортирана в предходен период по силата на превозни билети /л.39,40/.

Общо дължимата главница възлиза на 51 558,36 лева. Предявеният главен иск с правно основание чл.327 ТЗ е основателен до посочения размер, респ. решението на РОС следва да бъде потвърдено в посочената осъдителна част.

При изследване размера на дължимата цена по продажбеното правоотношение, съдът не изследва фактура № 50418/26.06.2009 год. Остатъкът от непогасеното вземане по  посочената фактура в размер на 10 000 лева не е включено в изготвената от ищеца справка, респ. не съставлява част от спорното право. Ищецът не претендира нейното заплащане. На посоченото основание, решението на РОС следва да бъде отменено в осъдителната част, с която съдът е присъдил и сумата от 10 000 лева, съставляваща непогасен остатък от фактура № 40418/26.06.2009 год.

 Във въззивната си жалба, ответникът е навел твърдения, че ищецът има качеството на неизправна страна по договора, тъй като в нарушение на ЗГ и ППЗГ е предал част от стоката преди нейното пълно заплащане от купувача. Възражението е неоснователно. Нарушенията на ЗГ и ППЗГ  досежно издаването на документите за транспортиране на дървесината могат да обосноват единствено предвидената в специалните закони административно – наказателна, но не и договорната отговорност на продавача.

Пак във въззивната си жалба, ответникът предявява възражение за прихващане с подлежащата на връщане гаранция в размер на 10 000 лева, дадена на основание чл 2.3 от договора. По арг. от чл.371 ТЗ направеното за пръв път във въззивната инстанция възражение е недопустимо.

По иска за заплащане на транспортни услуги: Възлагането и извършването на коментираната услуга, както и насрещно дължимото възгнаграждение са обективирани във фактури №№ 50617/16.12.2009 год. и 50646/2010 год. Двустранно подписаните частни документи се ползват с обвързваща съда доказателствена стойност. Исковата претенция е изцяло основателна до претендирания размер от 2010, 42 лева,

Дължими такси: Претендирани са такси за административни и технически угруги, свързани с продажбеното правоотношение и дължими на основание специален закон – пар. 7 ПЗР на ППЗГ / в редакция към датата на осъществяване на процесните отношения/ и Тарифа за таксите, които се събират в системата на ДАГ по ЗГ, приета с ПМС № 202/11.08.2008 год. /чл. 17 и чл.18, т.1/.  Претендираните такси са такси за ползването на инфраструктурата в ГФ и такси за издаване на превозни билети.   Обективирани са в двустранно подписани разписки и възлизат на обща стойност 1327, 42 лева. Ищецът е активно материалноправно легитимиран са претендира таксите като самостоятелно юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл.24, ал.1 ЗГ /отм/., на което със закон са възложени  дейности, подлежащи на заплащане с такса.

Обезщетение по чл.86 ЗЗД:  При съобразяване на правните изводи за момента на изпадане в забава от страна на купувача по продажбеното правоотношение, дължимото обезщетение за забавено плащане по всички главници  възлиза на общо 4027, 73 лева. Решението на РОС в разглежданата част следва да бъде изцяло потвърдено.

II. По делото е присъединена частната жалба на „САР” ООД против определение № 67/15.02.2011 год. на РОС, с което е оставена без разглеждане молба на страната за допълване на постановения съдебен акт. Поддържа се неправилност на постановеното определение с твърдения, че всяка страна е легитимирана да иска допълване на решението. Налице е и непълнота на акта, тъй като решението на РОС не съдържа конкретно посочване на дължимото обезщетение за забавено плащане по всяка от главниците и по всеки счетоводен документ, в който те са обективирани.

Частната жалба е неоснователна. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. РОС е формирал воля по цялото спорно право. На посоченото основание молбата за допълване е недопустима, респ. правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд.

 III. Разноски в производството:   Ищецът е реализирал общо разноски пред двете инстанции в размер на 4760 лева, от които  - 4 069,32 лева съответстват по размер на приетата за основателна претенция.

    Ответникът е реализирал общо разноски пред двете инстанции в размер на 5838 лева, от които – 847,02 лева съответстват по размер на приетата за неоснователна претенция.

    По компенсация, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от  3222,30 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/18.10.2010 год., постановено по т.д.№ 15/2010 год. по описа на ОС – Разград, в частта, в която «САР» ООД със седалище и адрес на управление с.Брестовене, Община Завет, Област Разград е осъдено да заплати на ДП «Държавно ловно стопанство «СЕСЛАВ» със седалище гр.Кубрат  сумата от 54 896,20 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, от които:

- 51 558,36 лева, съставляващи незаплатен остатък от продажната цена на дървесина по фактури №№ 50440/30.06.2009 год.;  50477/31.08.2009 год.; 50589/30.11.2009 год.; 50617/16.12.2009 год., на основание чл.327 ТЗ.

- 2010, 42 лева, съставляващи възнаграждение за услуги – товарене с кран, на основание чл.258 и следв. ЗЗД

- 1327, 42 лева  - такси за административни и технически угруги, свързани с продажбеното правоотношение и дължими на основание пар. 7 ПЗР на ППЗГ и Тарифа за таксите, които се събират в системата на ДАГ по ЗГ, приета с ПМС № 202/11.08.2008 год. /чл. 17 и чл.18, т.1/. 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/18.10.2010 год., постановено по т.д.№ 15/2010 год. по описа на ОС – Разград, в частта, в която «САР» ООД със седалище и адрес на управление с.Брестовене, Община Завет, Област Разград е осъдено да заплати на ДП «Държавно ловно стопанство «СЕСЛАВ» със седалище гр.Кубрат  сумата от 4 027, 73 лева, на основание чл.86 ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 31/18.10.2010 год., постановено по т.д.№ 15/2010 год. по описа на ОС – Разград, в осъдителната част за разликата от 54 896, 20 лева до пертендираните 64 896, 20 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП «Държавно ловно стопанство «СЕСЛАВ» със седалище гр.Кубрат против «САР» ООД със седалище и адрес на управление с.Брестовене, Община Завет, Област Разград главни искове за разликата от  разликата от 54 896, 20 лева до пертендираните 64 896, 20 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 67/15.02.2011 год. на РОС.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА  «САР» ООД със седалище и адрес на управление с.Брестовене, Община Завет, Област Разград ДА ЗАПЛАТИ на ДП «Държавно ловно стопанство «СЕСЛАВ» със седалище гр.Кубрат  сумата от 3222, 30 лева – разноски при двуистанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му пред ВКС на Рбългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.