РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер    138/ 13.05.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      петнадесети април                                                                  Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА Х.ВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    184          по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „В.” ЕООД гр. Варна срещу решение №1218/18.12.2014 г. по т.д. №2098/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което на осн. чл.517 ал.4 ГПК е прекратено „В.” ЕООД гр. Варна и е открито производство по ликвидация на същото дружество на осн. чл.156 ТЗ. решението се обжалва и в осъдителната му част за разноските, присъдени на ищцата на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

          Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Навежда оплакване, че съдът не е отчел отсъствието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения от В.П.Ш. иск по чл.517 ГПК за прекратяване на „В.” ЕООД гр. Варна.

          Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение ведно с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция.

          Жалбата е редовна, подадена и в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството е предявения от В.Ш. против „В.” ЕООД гр. Варна конститутивен иск по чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на ответното търговско дружество, чиито едноличен собственик на капитала е длъжникът Х. Н. С. по изп.д. №ХХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Н. Г..

          Видно от събраните по делото доказателства ищцата се легитимира като кредитор на длъжника, респективно – като взискател по силата на стабилизиран изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №5784/2008 г. на ВРС, въз основа на влязло в законна сила на 18.06.2010 г. решение по гр.д. №1052/2009 г. на ВОС, с което е прието за съдебно установено вземането на П.Ш. срещу Х. С.. По делото е представено постановление от 27.11.2013 г. на ЧСИ, от което се установява, че по искане на ищцата – взискател е вписан в ТР наложен запор върху всички притежавани от длъжника дялове в ответното дружество за остатъка от задължението за главницата в размер на сумата от 74 653 лв.. С това постановление взискателя е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на „В.” ЕООД гр. Варна. Представено е и удостоверение от ЧСИ, видно от съдържанието на което към м. август 2013 г. размерът на общото задължение включително разходите по принудителното изпълнение е 80 251,51 лева.

          В хипотезата на чл.517 ал.4 ГПК законодателят е предвидил отпадане единствено на необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя  за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок, каквото задължение е предвидено в чл.517 ал.3 ГПК. Този извод следва от редакцията на нормата на чл.517 ал.4 ГПК, която хипотеза е специална, и е обоснована с факта на насочване изпълнението върху всички дялове в дружеството, собственост на длъжника.

          Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания.

          Процесуалните предпоставки за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност, каквото е и ответното дружество, са: наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице, както и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск. Тези предпоставки в конкретния случай са налице.

          Съгласно чл.517 ал.4 предл. второ ГПК съдът отхвърля предявения иск, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание. Възражение в този смисъл не е направено, съответно ответникът не е ангажирал и доказателства за удовлетворяване на взискателя – ищец по изпълнителното дело чрез плащане на вземането му в пълен размер по издадения изпълнителен лист.

          Съобразно изложеното дотук, искът е основателен и доказан и се уважава.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК съставът на съда препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищцата се присъждат сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №1218/18.12.2014 г. по т.д. №2098/2013 г. на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК 103773899, гр. Варна, бул. „Съборни” №38, да заплати на В.П.Ш., родена на *** г., поданичка на К. В. и С. И., с адрес с. К. и, обл. Варна, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сторените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.