Р Е Ш Е Н И Е

 

149/ 08.06.2016 г. , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 10.05.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                             ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 184/16 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД гр. София, чрез адв. Р. и Р.Н.Г. от гр. Варна, чрез адв. Я., срещу решение № 990/16.12.2015г., постановено по т.д. № 494/2015г. по описа на ОС – Варна, с което съдът, на основание чл.226 вр.чл.267 КЗ (отм.) и чл.45 и 84 ЗЗД, е осъдил Лев Инс АД да заплати на Р.Н.Г. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 17.10.2013г., причинено на ищеца като пешеходец, от управлявания от В. К. Н. л.а. М.Г., в общ размер на обезщетението 16 000 лв. ведно със законна лихва върху главницата от датата на ПТП 17.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите от: общо 53,20 лв. обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите за лечение и прегледи, ведно със законна лихва от момента на извършването им на 24.10.2013г. до предявяване на иска на 25.03.2015г. и от последния момент до изплащане на задължението, както сумата от 238,36 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от временната нетрудоспособност на ищеца за периода от м.10.2013г. до м.12.2013г. и е отхвърлил исковата претенция в останалата ѝ част.

Въззивникът ЗК „Лев инс” АД навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта, с която съдът е уважил предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. Излагат се доводи за неправилното приложение нормата на чл. 52, ал. 2 ЗЗД. Твърдят се за  частично недоказани твърденията на ищеца досежно характера, интензитета и продължителността на неимуществените вреди. Прави се оплакване за несъобразяване със социално-икономическата обстановка в страната по отношение размера на обезщетението.

В законоустановения срок ответната страна е депозирала писмен отговор, намирайки жалбата на ЗК „Лев инс” АД за неоснователна и необоснована, а решението в обжалваната от застрахователното дружество част – за правилно и мотивирано.

Въззивницата Р.Н.Г., от друга страна, обжалва постановеното от ВОС решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от нея срещу ЗК „Лев инс” АД иск с правно основание чл.226 вр.чл.223 КЗ (отм.) вр.чл.51 ЗЗД, за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2013г., за разликата над 16 000 до претендираните 30 000 лева, ведно със законните лихви върху тях от датата на произшествието до изплащане на задължението. Намира решението за неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон и в частност на чл. 52 ЗЗД. Счита определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди за изключително занижено, несъобразено с критериите съгл. ППВС № 4/68г. и трайната съдебна практика. Прави оплакване, че съдът не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата Р.Н.Г. болки и страдания от причиненото увреждане вследствие ПТП и проведеното лечение, посттравматичният стрес, наличието на остатъчни явления, изразяващи се в дискомфорт и изтръпване в областта на костното счупване, възраст и обществено положение на пострадалата. Иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в съответната му част и да уважи исковата претенция за разликата от 16 000 лв. до общо предявения ѝ размер от 30 000 лв.. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ответната страна в законоустановения срок не е изразила становище по жалбата.

В провелото се по делото открито съдебно заседание застрахователното дружество, редовно призовано чрез адв. Р., не се представлява от пълномощник. Въззивницата Р.Г., чрез адв. А., поддържа депозираната от нея жалба, респ. оспорва основателността на въззивната жалба на ЗК „Лев Инс” АД.

Въззивните жалби са редовни, подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същите за процесуално допустими.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Възраженията на въззивниците касаят единствено неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди. Твърди се неправилно приложение на норамата на чл. 52 ЗЗД, респ. че е нарушен визираният в нормата принцип на справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

За да определи размера на претендираните неимуществени вреди, ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на черепно-мозъчна травма – комоцио във връзка с която ищцата била хоспитализирана непосредствено след инцидента в неврохирургично отделение. Изписана е след отзвучаване на общомозъчната симтоматика. Вещото лице посочва, че оздравителният процес на мозъчна травма е в рамките на една седмица до един месец и води до пълно възстановяване без остатъчни явления.

Ищцата е претърпяла още фрактура с дислокация на дъгата на лява зигоматична кост, фрактура с дислокация на латералната стена на левия максиларен синус и фрактура на латералната стена на лявата орбита.На 22.10.13г. постъпила в Лицево –челюстна хирургия за извършване на операция – репозиция на фрагментите на лява зигоматична кост. Вещото лице определя извършената операция като лека оперативна интервенция – подкожна операция, която се извършва бързо и безопасно. Вещото лице констатира, че травмата на лицевия череп,  обхващаща няколко костни структури с разместени фрагменти в дълбочина би могла да доведе до дискомфорт и болков синдром за продължителен период от време. Сочената констатация съответства на събраните гласни доказателства – пострадалата изпитвала затруднения при изпълнение на ежедневните си функции, вкл. най-вече при хранене. В началото консумирала само течна храна през сламка. Възстановила нормалното си хранене едва след 3 месеца, отслабнала с 8 кг. Изпитвала слабост, световъртеж при ставане. Състоянието й налагало постоянни грижи за нея и детето й от майка й – св.Я.Янкова, която се преместила да живее в гр.Варна. При смяна на климатичните условия, пострадалата изпитва дискомфорт и изтръпване в областта на фрактурата, което според вещото лице принципно се дължи на сетивни нарушения в зоната на интервеция и понастоящем е отзвучало. Касателно честите респираторни заболявани със запушване на синусите, вещото лице, макар и извън поставените със СМЕ въпроси, категорично е отрекло да има връзка между тях и травмата на лицевия череп.

Събраната медицинска документация сочи, че пострадалата е претърпяла и раскъсно-контузна рана на лява вежда, периорбитално кръвонасядане в ляво. По данни на майка й, ищцата имала видим белег на веждата, който подложила на заличаване.

Претърпяла е и контузия на лявото рамо. По делото не е установена твърдяната колянна травма. Медицинската документация, съставена непосредствено след инцидента не обективира подобна обективна находка. Показанията на св.Я.Янкова за отток на крака имат изолиран характер.

Освен физическите болки пострадалата е изпитвала и психически такива, изразяващи се в посттравматично стресово разстройство, натрапчиви мисли за катастрофата и др., които продължават и към момента, макар и с по-слаб намаляващ интензитет. За това свидетелстват и дадените в о.с.з. гласни показания на колега на пострадалата – Пламен Сираков. Р.Г. е изпитвала силен стрес при необходимост от пресичане на улиците, който продължава и към момента. Съобразно заключението на СПЕ психическото състояние на пострадалата не се е стабилизирало. Констатирано е ниво на умерено повишена тревожност. Наблюдава се хипохондрична насоченост. Препоръчително е пострадалата да потърси помощ от клиничен психолог, като за половин година би могло да се постигне значително подобрение в състоянието ѝ и да се преодолеят наблюдаваните психични състояния и симптоми.

Анализирайки гореизложените факти и обстоятелствата настоящият състав прави следните правни изводи:

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение,  както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./.

Ищцата е била на 37 години към датата на инцидента – дейна майка с едно дете, грижеща се за семейството си съвременна жена. Работила е като счетоводител в две търговски дружества. Претърпените травми, макар и неживотозастрашаващи и с благоприятно протекъл оздравителен процес са съпроводени с доказан висок интензитет на претърпени физически и психически страдания. Ищцата е била изцяло зависима от грижите на трето лице в период от 3 месеца, изпитвала е силни болки, неудобства и дисконфорт.  Психическото състояние на страната и понастоящем не е стабилизирано.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 16 000 лв. не отговаря на принципа за справедлива обезвреда. Конкретните факти по делото мотивират настоящия състав да определи обезщетение в размер на 25 000 лева, поставяйки акцент върху  вида и интензитета на претърпени болки и страдания във възстановителния период на ищцата, причинените неудобства на цялото й семество и преживения физически и психически стрес.

В съответствие с гореизложеното, решението на ВОС следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част и потвърдено в обжалваната осъдителна част.

РазноскиНа основание чл. 78, ал.1 ГПК на Р.Н.Г. следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1285,71 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, съответни на приетите за основателни претенции.

Сторените от ЗК „Лев инс” АД разноски във връзка със заплащане на държавна такса във въззивното производство следва да бъдат понесени от страната, с оглед неоснователността на депозираната въззивна жалба. Страната не е представила доказателства за сторени други  разноски при въззивното разглеждане на спора.

Държавни такси: На основание чл.78, ал.6 ГПК застрахователното дружество следва да бъде осъдено да внесе по сметка на АС – Варна държавна такса в размер на 180 лв. – съразмерно на приетата за основателна въззивна претенция на ищеца, както и сумата от 360 лв. – допълнителна държавна такса по сметка на ОС - Варна

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 990/16.12.2015г., постановено по т.д. № 494/2015г. по описа на ОС – Варна, в частта, с която съдът, на основание чл. 226,  вр.чл.267 КЗ (отм.) и чл.45 и 84 ЗЗД, е осъдил ЗК „Лев инс” АД да заплати на Р.Н.Г. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 17.10.2013г., причинено на ищеца - като пешеходец, от управлявания от В. К. Н. л.а. М.Г., в общ размер на обезщетението 16 000 лв. ведно със законна лихва върху главницата от датата на ПТП 17.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решението в частта, с което съдът е отхвърлил иска на Р.Н.Г. срещу ЗК „Лев инс” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 17.10.2013г. за разликата над 16 000 лв. до 25 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД - гр. София, ЕИК 121130788, да заплати допълнително на Р.Н.Г. от гр. Варна, ЕГН ********** сумата от 9 000 лв. /разликата от присъдените 16 000  лева до 25 000 лева/  – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП 17.10.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД - гр. София, ЕИК 121130788, да заплати на осн. чл.78 ал.6 ГПК сумата от 180 лв. – държавна такса по сметка на АС – Варна и 360 лв. – по сметка на ОС - Варна.

ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД - гр. София, ЕИК 121130788, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на Р.Н.Г. от гр. Варна, ЕГН **********, сумата от 1285,71 лв.- разноски за въззивното разглеждане на спора.

          В останалите необжалвани части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                                         2.