Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№      127/ 06.06.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     осми май                                                                 Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:В.Петров

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 184   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от С. М.К. с ЕГН ********** *** срещу решение № 847/11.12.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1766/16г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск срещу  „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” № 51Д за заплащане на обезщетение за претърпени  неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка и́ В. Г. Т., ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В ХХХХ РН, управляван от водача А.А.И. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114001888716, издадена от ЗК „Лев Инс” АД,  със срок на действие от 17.07.2014г. до 17.07.2015г., ЗА ГОРНИЦАТА над присъдените 60 000лв до претендираните 120 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.09.2014г., до окончателното и́ плащане, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи претенцията за обезвреда в пълния предявен размер.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

         

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./

         Ищцата С. М.К., ЕГН **********,*** претендира от ЗК „Лев Инд“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” № 51Д заплащане на сумата от 120 000лв, представляваща обезщетение за  претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат от  смъртта на нейната майка В. Г. Т., ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, осъществено на 16.09.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В ХХХХ РН, управлявано от водача А.А.И. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114001888716, издадена от ЗК „Лве Инс” АД, със срок на действие от 17.07.2014г. до 17.07.2015г., както и заплащане на законната лихва върху главницата 120 000 лв., считано от датата на настъпване на ПТП  - 16.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

          Като трето лице – помагач на ответника е конституиран и  прекият причинител на вредите А.А.И., ЕГН **********,***.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 16.09.2014г. в гр.Варна, на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и ул.“Иван Драсов“, в посока „Летен театър, при управление на л.а. „Рено Меган” с ДК № В ХХХХ РН, собственост на „СйС“ ООД, водачът  А.А.И. *** нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, чл.116 от ЗДвП и чл.102 от ППЗДвП, в резултат на което осъществил процесното ПТП, причинявайки на пострадалата В. Г. Т. описаните в исковата молба увреждания, съставляващи средна телесна повреда, обусловили продължителната й хоспитализация, като в хода на проведеното интензивно лечение пострадалата е починала. Ищцата по делото е нейна дъщеря - пряк законен наследник, оправомощена в това си качество да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата си.

          За извършеното от него, с влязлата в сила присъда № 85/30.09.2015г. по НОХД №1175/2015г. на Варненски окръжен съд водачът на л.а. „Рено Меган” с ДК № В ХХХХ РН А.А.И. *** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с чл.343, ал.1, б. “в” от НК,  в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на В. Г. Т., б.ж. на гр. Варна, за което му е било наложено и съответното наказание.

Безспорно е установена и действащата към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 22114001888716, сключена с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ се установява, че причина за смъртта на В. Т., починала на 75 г., е разкъсване на лявата сърдечна камера с излив на значително количество кръв в перикардната торбичка, /сърдечна тампонада/, като усложнение на остро настъпилия миокарден инфаркт. Същият се е развил на основата на установена миокардиосклероза, коронаросклероза, облитериращ вид, контузионни промени в сърдечния мускул, довели в съвкупност до остро настъпила сърдечна недостатъчност и смъртен изход. Благоприятстващо значение за развитието на руптурата на миокарда, според в.лице, се явява комбинираната травма на гръден кош, гръбначен стълб, представена от тежката контузия на белите дробове, счупване на 4,5,6-то и 10-то леви ребра, 11-ти гръден прешлен, която се е усложнила  от развитието на двустранна гнойна хипостатична бронхопневмония, гноен бронхит, гноен  плеврит, които в съвкупност са обусловили настъпването на дихателна и сърдечно-съдове недостатъчност. Като краен резултат мнението на експерта е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртния изход на пострадалата Т..

На първо място във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 40 %. Според въззивницата водачът на автомобила е забелязал пресичащата жена и е бил длъжен да предвиди евентуалното настъпване на ПТП, да спре и да пропусне пешеходката и да потегли едва тогава, когато се увери, че същата не представлява опасност за движението.

Това оплакване не може да бъде споделено по следните съображения :

Преди всичко в приетото в първата инстанция заключение на съдебната авто-техническа експертиза е описан механизма на извършеното ПТП, от който става ясно, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на бул.“Цар Освободител“  от мястото, където свършва затревената зона и започва металния парапет с височина 1 м., ограничаващ преминаването на МПС и пешеходци към насрещното платно на булеварда в посока Окръжна болница, т.е. – на място, което не е обозначено за тази цел. Непосредствено преди удара водачът на автомобила е забелязал пешеходката и е предприел рязка маневра в дясно с цел да избегне удара, отклонил се е на 6 градуса в дясно и след 12 метра е спрял.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
 Константната съдебна практика приема, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.    С оглед изяснения механизъм на процесното ПТП съдът намира за доказано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е предприела пресичане на необозначено за това място и с това е създала реална предпоставка за настъпване на сблъсъка между нея и лекия автомобил. Това съпричиняване и настоящият състав определя на 40 %.

Основателно обаче се явява оплакването за неправилно приложение на критериите за определяне на справедлив размер на присъденото обезщетение,  установени в нормата на чл.52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, в случая – внезапността и необратимостта на загубата на ищцата, тежестта, с която тази загуба е понесена – обстоятелство, доказано както от съдебно-психиатричната експертиза, така и от свидетелските показания. Така съгласно заключението на в.лице К.К. по СПЕ ищцата е с клинична симптоматика на Разстройство в адаптация – Генерализирана тревожност . При невъзможност за рационална преработка на психотравмата, тя може да водеде до хронифициране и до други психични усложнения. А разпитаните по делото свидетели установяват, че ищцата е понесла много тежко смъртта на майка си. Между двете жени е съществувала много силна връзка на обич,  разбирателство, подкрепа и изключителна привързаност. В резултат на загубата ищцата е изпаднала в тежка депресия, отказвала да се храни, намалила телесното си тегло с 15-20 кг, престанала да работи, затворила се в дома си, плачела постоянно, не искала да се среща с хора, влошила отношенията с мъжа си.

При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.

С оглед на горното съдът намира, че общият размер на претендираното обезщетение следва да бъде определен в посочените в исковата молба размери – 120 000лв. При установено съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат в размер на 40%, дължимото  обезщетение се определя в размер на 72 000лв., в който именно размер предявеният иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора в двете инстанции на ищцата се дължат 6 000лв разноски. За втора инстанция й се присъждат 3 500лв.

Ответникът по иска ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София дължи държавна такса съобразно уважената част на иска – за първа инстанция 2 880лв, а за втора инстанция – 1 440лв., или общо 4 320лв. Следователно дружеството следва да бъде осъдено да заплати още 1 820лв. държавна такса за двете инстанции.

Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 847/11.12.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1766/16г. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. М.К., ЕГН **********,*** иск срещу  „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” № 51Д за заплащане на обезщетение за претърпени  неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка и́ В. Г. Т., ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В ХХХХ РН, управляван от водача А.А.И. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114001888716, издадена от ЗК „Лев Инс” АД,  със срок на действие от 17.07.2014г. до 17.07.2015г., ЗА ГОРНИЦАТА над присъдените 60 000лв до 72 000лв., като вместо него

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на С. М.К., ЕГН **********,*** още 12 000лв, представляващи част от общия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка и́ В. Г. Т., ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Рено Меган” с ДК № В ХХХХ РН, управляван от водача А.А.И. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22114001888716, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,  със срок на действие от 17.07.2014г. до 17.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.09.2014г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)

ПОТВЪРЖДАВА  решението в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за горницата над 72 000лв до претендираните 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.09.2014г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на С. М.К., ЕГН **********,*** още 3 500лв разноски по делото съобразно уважената част на иска, за двете инстанции.

ОСЪЖДА  ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД сумата от 1 820лв държавна такса съобразно уважената част на иска, за производството пред двете инстанции.

 

Решението е постановено при участието на А.А.И., ЕГН **********,***, като трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :