Р Е Ш Е Н И Е   № 161

 

17.06.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 185 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 1037/18.02.2016г. на „ ТУРИСТ-СТРОЙ–КОМЕРС - 99” АД със седалище гр. Добрич, ЕИК 124140862, подадена чрез адв. И.С. ***, против решение № 8 от 03.02.2016г. по т. д. № 132/2015г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение на Общото събрание на акционерите на „ Турист - Строй – Комерс - 99” АД, проведено на 30.05.2015г., по т. 5 от дневния ред – за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2014г., по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ от К.Г.К. ***.

В жалбата се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на решение поради противоречие с материалния закон – чл. 229 ТЗ, с доводите, че забраната за участие при гласуването на акционер, който е член на Съвета на директорите, не може да се прилага по аналогия, по отношение на конкретното оспорено решение, което е за освобождаване от отговорност на целия състав на СД, тъй като по този начин ще се достигне до ограничаване права на акционера. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемият К.Г.К., чрез процесуален представител адв. Е.С., представя отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и сочи съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на К.Г.К. срещу „Турист - Строй – Комерс - 99” АД, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна решение на Общото събрание на акционерите на ответното дружество, проведено на 30.05.2015г., само по т. 5 от дневния ред – за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2014г.

Ищецът твърди в исковата молба, че своевременно е направил предложение, по реда на чл.223 а ТЗ, за включване на допълнителни въпроси в дневния ред на ОСА, насрочено за 30.05.2015г., съгласно списък, по т. 2 от който е поискано включване на въпрос за търсене отговорност на изпълнителния член и председател на СД - К П, за нанесени от нея вреди на дружеството, с посочване на проект за решение в тази насока. Излага се, че предложението, списъкът и материалите по допълнителните въпроси били публикувани в ТР и включени в дневния ред на ОС. Твърди се незаконосъобразност на решението на ОСА по т. 5 от основния дневен ред като взето в нарушение на чл. 229, т. 2 ТЗ, тъй като акционерът К П е следвало да бъде изключена от гласуването поради това, че се търси отговорност й като член на СД и представляващ дружеството. Релевира се довод, че нормата е приложима и за акционер, който е член на СД, с позоваване на влязло в сила решение между същите страни по идентичен срок и на обстоятелството, че при последващото гласувано по т. 2 от допълнителните въпроси, акционерът К П не е гласувала.

Ответното дружество изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ ограничава правото на глас на акционера само по отношение на решенията за предявяване на искове срещу него, това ограничение, което не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия в други хипотези, е било спазено при гласуване на предложената от ищеца допълнителната т. 2 от дневния ред за търсене на отговорност на К П като член на СД. Излага се съображение, че решението по т. 5 по никакъв начин не препятствало възможността да се търси имуществена отговорност от членовете на СД.

Ищецът допълнително репликира твърдението на ответника, че решението по т. 5 от дневния ред не препятства възможността да се търси имуществена отговорност от членовете на СД.

Решението на ДОС, с което конститутивният иск е уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Правото на иск е надлежно упражнено от процесуалноправно легитимирано лице, които има качеството на акционер в ответното АД към датата на провеждане на атакуваното ОС, а искът е предявен в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 14 – дневен преклузивен срок, който в случая тече от деня на събранието, на което ищецът е присъствал.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата, които не са за необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при установяване на спора от фактическа страна, и становището на насрещната страна, въззивният съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявения иск.

На 30.05.2015г. е проведено редовно свикано Общо събрание на акционерите на „ Турист - Строй – Комерс - 99” АД, на което, съгласно съставения списък по чл. 255 ТЗ, са участвали лично или чрез представител, акционери, притежаващи 4 579 от общо 5 000 акции с право на глас или 91.58 % от капитала на дружеството. По т. 5 от дневния ред е взето решение за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2014г., при следния резултат от гласуването - „ за” – 2591 гласа и „против” 1988 гласа. В гласуването е взела участие К П, която освен акционер, притежаващ 1627 броя акции, е член на СД и органен представител на дружеството.

Въз основана на така приетата установеност за факти и обстоятелства, съставът на ВнАпС намира следното от правна страна:

Участието на акционера К П при приемането на решение с посоченото предметно съдържание - освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите на „ Турист - Строй – Комерс - 99” АД за дейността им през 2014г., е в противоречие със законовата забрана по чл. 229 ТЗ за упражняване право на глас от акционер при конфликт на интереси, респ. когато интересите на акционера противоречат на тези на дружеството при вземането на решения, свързани с предявяването на искове срещу него и предприемането на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Акционерът в АД не може да гласува собственото си освобождаване от отговорност като член на СД, тъй като е налице очевидно противоречие между неговите интереси и тези на дружеството.

Защитната теза на ответното дружество, че акционерът в АД може да упражни правото си на глас по решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД, а с това да гласува и за собственото си освобождаване от отговорност като член на СД, се основава на неправилното разбиране, че решение по чл. 221, т. 10 ТЗ с това предметно съдържание не препятства възможността за последващо реализиране на имуществената отговорност на членовете на СД за нанесени вреди.

Липсата на решение на ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване на членовете на СД от отговорност е юридически факт, от съществено значение за успешното провеждане на иск за реализиране на имуществената отговорност на членовете на управителния орган на дружеството. Наличието на валидно и стабилизирано решение с това предметно съдържание погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на изпълнителния орган на дружеството и ако този факт бъде надлежно релевиран и доказан в производство по иск с правно основание чл. 240 ТЗ, това би довело до отхвърляне на иска.

По въпроса за правните последици на решение на ОСС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. 3, което е аналогично на решение на ОСА на АД по чл. 221, т. 10 ТЗ, е формирана и задължителна практика с решение № 41 от 29.04.2009г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, по иск с правно основание чл. 145 ТЗ, че при взето решение за освобождаване от отговорност на управителя дружеството не може да претендират вреди, независимо че фактическият състав на деянието е осъществен.

В тази връзка, правният извод, че участието на акционер, който е член на СД и органен представител, при приемането на решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им е в противоречие със законова забрана за упражняване право на глас от акционер при конфликт на интереси е изведен не по аналогия, а при директно приложение на нормата на чл. 229 ТЗ, тъй като това решение е материалноправна пречка за предприемане на действия за осъществяване на отговорност и предявяване на искове за обезщетяване на вреди, които вече са настъпили към момента на решението по чл. 221, т. 10 ТЗ.

В случая, мнозинство по чл. 230 ТЗ за вземане на решение по т. 5 от дневния ред на ОСА на „ Турист - Строй – Комерс - 99” АД, проведено на 30.05.2015г., не би се постигнало без гласовете „ за” на акционера – член на СД и органен представител, съответни на броя на притежаваните акции - 1627 бр., поради което решението, като противоречащо на повелителна норма на закона, подлежи на отмяна, на основание чл. 74 ТЗ.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение на ДОС следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество и наличието на доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ. Възражението на процесуалния представител на въззивното дружество за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 1 т. 4 от същата, минималният размер е 300 лв.. Уговореният и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски хонорар в размер на сумата 500лв. е адекватен на фактическа и правна сложност на спора.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 от 03.02.2016г. по т. д. № 132/2015г. по описа на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА „ ТУРИСТ-СТРОЙ–КОМЕРС - 99” АД, ЕИК 124140862, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „ Добруджа” № 28, да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 500 лв. / петстотин лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски по в. т. д. № 185/2016г. по описа на ВнАпС, ТО, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.