Р Е Ш Е Н И Е № 136

 

гр. Варна,  04.06. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 185/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивнa жалбa от  ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – София против решение № 236/28.12.2018 год., постановено по т.д.№ 171/2018 год. по описа на ОС – Добрич, ТО, в осъдителната му част, с която съдът е:

ОСЪДИЛ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Лозенец, п.код 1407, бул.“ Черни връх“ 51Д, представлявано от М С М - Г, П ВД., Г Н Г, ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Д., ЕГН:**********,***, по следната банкова сметка, *** „ДСК“ ЕАД: 02/0000000020045926, IBAN ***, BIG:SТSABGSF, сумата от 80 000 лева до 125 000.00 лв. /сто двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на неговия син КГ.Д., ЕГН:**********, настъпила в резултат на ПТП на 19.09.2017 г., причинено от И М Г., ЕГН:**********, като водач на седлови влекач „Волво ФХ 12“,с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪДИЛ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788,със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Лозенец, п.код 1407, бул.“ Черни връх“ 51Д, представлявано от М С М - Г, П ВД., Г Н Г, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Д., ЕГН:**********,***, по следната банкова сметка, *** „Юробанк България “: BIG:BPBIBGSF; IBAN: ***, сумата от 80 000 лв. до 125 000.00 лв. /сто двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния син КГ.Д., ЕГН:**********, настъпила в резултат на ПТП на 19.09.2017 г., причинено от И М Г., ЕГН:**********, като водач на седлови влекач „Волво ФХ 12“,с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът намира обжалваното решение в съответните му части за неправилно и необосновано. В предявената въззивна жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди при твърдения, че същият не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Присъденото обезщетение е в завишен размер и не съответства на характера и интензитета на понесените болки и страдания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни, с който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Страните не претендират събирането на доказателства във въззивното производство.

Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. в отхвърлителната част по осъдителната претенция за възмездяване на неимуществени вреди от деликта над 125 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Страните не оспорват наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”. Не е спорно, че на 19.02.2017г., около 6:10 – 6:15 ч., на път II 29 гр.Добрич-гр.Варна, по посока на гр.Варна, на около 1 км от Т-образното кръстовище за с.Стефаново, област Добрич, в следствие на ПТП, настъпило между седлови влекач „ДАФ ФТ ХФ“, с рег.№ ТХ 2902 АН, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ СДС 24“, с рег.№ ТХ 0243 ЕЕ, управляван от КГ.Д. и седлови влекач „Волво ФХ 12“, с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено полуремарке „ЛАГ“, с рег.№ XX XXXX XX, управляван от И М Г., е причинена смъртта на КГ.Д.. За пътното произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24001755, а в последствие е образувано ДП № 261/2017 г.по описа на Второ РУ “Полиция“ при ОД на МВР-Добрич. Пред въззивната инстанция не се оспорва вината, респ. противоправното поведение на водача И Г., управлявал седлови влекач „Волво ФХ 12“, с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено полуремарке „ЛАГ“, с рег.№ XX XXXX XX. С влязло в законна сила Постановление на ДОП досъдебното производство е било прекратено, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24, ал. 1, т.1 НПК, т.к. е установено, че вина за ПТП носи водачът И Г., управлявал седлови влекач „Волво ФХ 12“, с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено полуремарке „ЛАГ“, с рег.№ XX XXXX XX, който е починал.

Управляваният от И М Г. седлови влекач „Волво ФХ 12“, с прикачено полуремарке „ЛАГ“ е застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ЗК „ Лев Инс“АД по силата на полица № BG/22/117002373920, сключена на 30.08.2017г., валидна от 30.08.2017г. до 30.08.2018г. Родителите на загиналия при процесното ПТП са предявили пред застрахователното дружество по предвидения по чл. 380 КЗ ред претенция с вх.№ 11100/28.09.2017 г. за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени от описаното деяние неимуществени вреди (л.22 от първоинстанционното дело), по която е образувана преписка по щета № 0000-10000-01-17-7634/28.09.2017 г. С оглед липсата на произнасяне от страна на застрахователната компания в законоустановения по чл. 496, ал.1 КЗ срок, за ищците е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл.432 КЗ  за обезщетяване от страна на застрахователя на претърпените от загубата на сина им неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП, осъществено при покрит от ответника риск „Гражданска отговорност” съгласно горепосочената затрахователна полица.

Въззивните възражения се отнасят само и единствено до неправилно определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, общественото му положение, а също и общественото разбиране за справедливост. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП, причинило смъртта на КГ.Д..

От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства, последните неоспорени от страните, се установява, че пострадалият е бил на 36-годишна възраст, в добро здраве, всеотдаен към семейството, грижещ се за близките си. Пострадалият е бил в активна възраст, деен, извършващ постъпки към бъдещото осигуряване. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д., Н и Г., близки приятели на пострадалия, се установява, че семейството било хармонично, поддържащо се един друг. Четиричленното семейство живеело в общо семейно жилище и споделяло едно домакинство. Било сплотено и всички живеели в хармонични отношения, разбирателство, привързаност, взаимоуважение, споделяйки делници и празници. Родителите разчитали на сина си, предвид невъзможността да се устроят на постоянна работа. Вследствие на инцидента и настъпилата смърт на водача КГ.Д., ищците претърпели голяма и непреодолима мъка, болка и страдания от загубата на своя син, проявима в множество обективни признаци. Свидетелите описват конкретни проявления на болката и страданията. По молба на родителите св. Д. останал да нощува при тях за няколко дни след инцидента. Плачели почти денонощно, като при появата и на св. Д., и на св. Н – приятели на починалия им син от детските им години, ищците се разстройвали още повече.  Мъката и тъгата при среща с близките му приятели и до момента си личи. За година и половина майката се състарила видимо. В семейното жилище има разположени снимки на починалия им син, които ищците постоянно гледали. И понастоящем те не могат да приемат загубата на сина си и мисълта, че е починал. Те са смазани, разплакани хора.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че между пострадалия и неговите родители безспорно е съществувала здрава и продължителна емоционална връзка, разчитайки един на друг за всичко. На практика пострадалият син е бил основна опора в семейството. Със загубата му, ищците са се лишили както от моралната, така и от материалната подкрепа и опора на сина си, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата и неочаквана загуба. Ето защо настоящият състав намира, че ищците – настояща въззиваема страна, са претърпяли пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на сина си, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

Като прецени интензитета и продължителността на страданията, съдът счита, че обезщетение в размер на по 125 000 лева за всеки един от преживелите родители, би възмездило по справедливост претърпените от тях неимуществени вреди. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период съгл. чл. 492 КЗ /ред. 2017 год./, които са в размер на до 10 000 000 лева  за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.

Предвид изложеното по-горе, решението на ДОС следва да бъде потвърдено.

По отношение разноските:

Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна-ищците по спора. Страните са представили доказателства за сторени разноски в размер на по 2250 лева, съставляващи договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение 1875 лева с ДДС от 375 лева. Минималното възнаграждение с оглед материалния интерес по делото / 45 000 лева/ възлиза на 1880 лева /чл. 7, ал.2, т.4 Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/. Следователно договореният хонорар не е прекомерен и не надвишава предвидения минимален размер. На основание §2а ДР на Наредбата  дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и размерът му не се включва при преценка на предпоставките по чл. 78, ал.4 ГПК.

По изложените съображения, съставът на ВАпС, търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/28.12.2018 год., постановено по т.д.№ 171/2018 год. по описа на ОС – Добрич в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД-гр. София, ЕИК 121130788, представлявано от М С М - Г,П ВД.,Г Н Г, да заплати на Г.К.Д., ЕГН ********** сумата от 2 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД-гр. София, ЕИК 121130788, представлявано от М С М - Г,П ВД.,Г Н Г, да заплати на Н.Н.Д., ЕГН ********** сумата от 2 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.