Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   297/01.11. 2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на  двадесет и четвърти септември                                Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Зл.Златилова

             М.Недева 

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   186  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от М.С.С.  с ЕГН ********** *** против решение № 31/25.11.2012г. на Разградския окръжен съд по т.д. № 105/2011г., с което е признато за установено, че солидарно с „Й Г”  ЕАД, ЕИК 116592630, със седалище и адрес на управление  гр.Лозница, Разградска обл., ул.”Н.Й.Вапцаров”, 11 дължи на „Х А А Л”ООД, ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, р-н Триадица, ж.к.”Гоце Делчев”, бл.22, вх.Б, сумата от 54 830,76  евро, представляваща вземане по Запис на заповед, издаден на 11.ІІІ.2008г., за която в образуваното по реда на чл.417,т.9 ГПК производство по ч.гр.д.№360/2011г. по описа на РРС в полза на Х А А Л”ООД и против солидарно задължените „Й Г” ЕАД  и М.С.С. е разпоредено издаване на  Заповед за незабавно изпълнение № 910/22.ІІІ.2011г. и изпълнителен лист и е осъден солидарно със същото дружество да заплати  направени разноски по делото в размер на 5 628,45лв. Счита решението за незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила, поради което моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове като неоснователни.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че освен процесния ДФЛ № 410200427,  – с лизингован обект : нова линия за рязане на плоско стъкло SMFR  с покупна цена 188 000 евро и обща стойност 202 092 евро, обезпечен със запис на заповед  от 11.03.2008г. –л.41 за сумата от 54 830 евро, с падеж 01.08.2008г., авалиран от въззивника  М.С.С., между лизингодателя „Х А А Л”, ООД и лизингополучателя „Й Г”, ЕАД са били сключени още два ДФЛ :  ДФЛ № 410200355 – с лизингован обект : нова праволинейна кантоваща машина, с  ОУ от 22.01.2008г.- л.55 и  ДФЛ № 410200450 – с лизингован обект нов камион „Скания” и нов кран, с  ОУ от 01.04.2008г. – л.80. Съгласно т.3.5.5 от Общите условия и към  трите ДФЛ – л.47, в случай, че лизингополучателят е сключил повече от един договор за лизинг с лизингодателя, последният има право да погаси с което и да било плащане на лизингополучателя всяко вземане, станало изискуемо на основание  на всеки един от договорите за лизинг. В отговора на ИМ ответникът / въззивник е направил възражение, че се е задължил като авалист единствено и само по задължения, произтичащи от ДФЛ № 410200427 и няма това качество на авалист по останалите два ДФЛ. Във връзка с това  е настоявал ищецът да уточни по кой от трите договора е дължима исковата сума от 107 239,65лв.

От приетото пред първата инстанция заключение на ССчЕ се установи, че  по отношение на всеки един от сключените между страните ДФЛ е налице изпълнение от страна на лизингодателя и  трайно неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, като считано  към 16.02.2010г., неизпълнението и по трите ДФЛ възлиза в общ размер на 127 477,89лв. Това обстоятелство е дало основание на в.лице да приеме, че неизпълнението на задълженията касае  и процесния запис на заповед, респ. че вземането в размер на 54 830,76 евро покрива напълно  неиздължените по този договор десет месечни вноски с вкл.ДДС.         Няма спор и че към датата на подаване на исковата молба-30.11.2011г.,     лизинговите обекти и по трите ДФЛ са върнати.

От приетото пред настоящата инстанция  заключение на ССчЕ с в.лице М.П. се установи, че общият размер на отразените в счетоводството на „Х А А Л” ООД постъпили суми по трите процесни договора  е 546 760,84лв, в това число 28 710лв принудително събрани суми от СЧИ, преведени  по сметка на лизингодателя, с които са погасени задължения и по трите  договора. От общата стойност на плащанията 144 285,81лв са по договор 410200427. Непогасените задължения по трите договора към 18.07.2013г. са в размер на 385 524,77лв, от които 216 210,38лв по договор 410200427. Въз основа на подробния анализ на погашенията по трите договора в.лице не може да  отговори на въпроса  има ли направени плащания по ДФЛ № 410200427, които да са отнесени за погасяване на задължения по другите два договора №№ 410200355 и 410200450 и на каква стойност са тези погасявания, респ. има ли направени плащания по двата ДФЛ №№ 410200355 и 410200450, които са отнесени за погасяване на задълженията по процесния ДФЛ № 410200427 и на каква стойност са тези плащания. При това положение възражението на въззивника, че не е авалирал задължения, които се отнасят до другите два договора, остава недоказано.

Недоказано е и възражението на ответника по иска, че  е авалирал записа на заповед не в лично качество, а в качеството си на представляващ „Й Г” ЕАД.

С оглед на горното предявената искова претенция следва да бъде уважена.

Пред вид изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение, като ги прави част от настоящото решение.

Водим от горното, съдът

 

 

                             Р       Е       Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 31/25.11.2012г. на Разградския окръжен съд по т.д. № 105/2011г.

ОСЪЖДА  М.С.С.  с ЕГН ********** *** да заплати на „Х А А Л”ООД, ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, р-н Триадица, ж.к.”Гоце Делчев”, бл.22, вх.Б сумата от 3 113,75лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :