Р Е Ш Е Н И Е

            

 № 268

                              гр.Варна,   .21.11..2016г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II състав,  в открито съдебно заседание на 18.10.2016 год. в състав :

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в. т. дело № 186/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от БУЛТРАК БАЛЧИК ЕООД гр. Балчик, представлявано от Тимур Маратович Гаянов, чрез адв. С., срещу решение № 2/06.01.2016г., постановено по т.д. № 109/2015г. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е уважил предявеният от Л.С.М. срещу „БУЛТРАК БАЛЧИК”ЕООД иск с правно основание чл. 288 ЗЗД и е осъдил „БУЛТРАК БАЛЧИК”ЕООД да заплати на Л.С.М. сумата от 30 225 $, равняващи се на 53 008,30 лв. по курса на БНБ в деня на изготвяне на исковата молба, представляващи дължимо възнаграждение по договор за управление от 15.07.2001г. за периода от 06.04.2012 г. до 08.10.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2015 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В законоустановения Л.С.М., чрез адв. К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, намирайки същата за неоснователна, респ. обжалваното решение за правилно.

Съдът съобрази, че депозираната въззивна жалба е допустима, редовна и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I. Предявената въззивна жалба обективира оплакване за нередовност на сезиращата искова молба при твърдения, че спорното вземане не е индивидуализирано по размер и левова равностойност.

Въззивният съд съобрази, че е сезиран с претенция за заплащане на дължимо възнаграждение на управител  за конкретно визиран срок, в конкретно индивидуализиран месечен и общ размер. Притезанието е уговорено във валута, респ. се претендира в същата такава. Общата левовата равностойност на вземането има релевантно значение единствено за формулиране на цената на иска и дължимата държавна такса и следва да се определи към датата на предявяване на исковата молба. Левовата равностойност на отделните месечни възнаждения е правно ирелевантна.

С оглед на изложеното, предявената искова молба отговаря на формалните изисквания на чл. 127, ал.1 ГПК, а постановеният по същата съдебен акт е валиден и допустим.

II. Между страните не е спорно, че ищецът Л. Ст. М. има качеството на управител на БУЛТРАК БАЛЧИК ЕООД гр. Балчик в исковия период 06.04.2012 г. до 08.10.2014 г. Спори се единствено относно възмездния характер на възникналото органно, мандатно правоотношение.

 Ищецът е навел твърдения, че претендираното възнаграждение е определено от дружеството – възложител през 2001 год.

Съобразно изричните разпоредби на ТЗ, възнаграждението на управителя се определя с решение на ОС на ООД – чл. 137, ал.1, т. 5 ТЗ. До измененията на ТЗ в ДВ бр. 58/2003 год. решението на върховния колективен орган на управление е единствения правопораждащ юридически факт, който определя възмездния характер на правоотношението с управителя. След 2003 год. , отношенията между дружеството и управителя  се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма и чрез лице, оправомощено от ОС  или от едноличния собственик / така чл. 141, ал.7 ТЗ/. Законодателно въведеното изискване за сключване на нарочен писмен договор не засяга мандатните правоотношения, чиято възмездност е дефинирана с нарочно предходно решение на ОС, прието съобразно действащата редакция на ТЗ до измененията в ДВ бр. 58/2003 год.

В случаите, когато ООД функционира в еднолична форма, въпросите от компетентността на ОС се решават от едноличния собственик – чл. 147, ал.2 ТЗ. Ако последният е ЮЛ, правата се упражняват от лицето, което има право да го представлява по закон или от изрично упълномощено лице – чл. 65, ал.3 ТЗ.

Между страните не се спори, че през 2001 год. и до сега БУЛТРАК БАЛЧИК ЕООД е с едноличен собственик на капитала АЛЕКСБИЛДИНГ ООД. Дружеството – едноличен собственик е с вписани съдружници  Л. Ст. М. и А И. П. Съдружникът Л.М. е и управител на дружеството.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че определянето на възнаграждението на управителя през 2001 год. е можело валидно да се осъществи от  БУЛТРАК БАЛЧИК ЕООД чрез решение на неговия едноличен собственик АЛЕКСБИЛДИНГ ООД, прието с волеизявлението на Л.М.. Обстоятелството, че волеформиращият и волеизявяващ орган на възложителя – доверител съвпадат с физическото лице – довереник, не съставлява пречка за надлежното приемане на решение по чл. 137, ал.1 т. 5 ТЗ по арг. от т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК.

 По делото е представен протокол № 2/15.07.2001 год., обективиращ, че на 15.07.2001 год. е проведено ОС на съдружниците в БУЛТРАК БАЛЧИК ЕООД – Л.С.М. и А И П. Протоколът обективира приети решения за определянето на месечно и допълнителни възнаграждения на назначения управител на БУЛТРАК БАЛЧИК ЕООД Л. Ст. М.. Положени са подписите на двамата съдружници, респ. авторството на подписите е доказана в производството.

Независимо от вписаното наименование и при съобразяване на действителните членствени права, съдът намира, че представеният протокол обективира решения на ОС на «Алексбилдинг» ООД, касаещи определянето на възнаграждението на управителя в дъщерното дружество «Бултрак- Балчик» ЕООД. Непрецизната формулировка не е пречка за дефиниране на действителната цел, правно значение и последици на подписания протокол. 

 При условие, че сам управителят на «Алексбилдинг» ООД има правата по чл. 65, ал.3 ТЗ вр. чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ, няма правна пречка за тяхното упражняване и от върховния колективен орган на едноличния собственик -  ООД. Компетентността на ОС има всеобхватен  характер, поради което няма забрана същото да приеме решения  от принципната компетентност на управителя. Отделно – коментираните решения са приети със съгласието на съдружника Л.М., който към 15.07.2001 год. е имал качеството на вписан управител на «Алексбилдинг» ООД, респ. на лице, което е самостоятелно оправомощено да приема решения от името на едноличния собственик на «Бултрак- Балчик» ЕООД.

Представеното решение на ОС на «Алексбилдинг» ООД носи автентичните подписи на двамата съдружници и съставлява стабилизирал се акт на върховния колективен орган. По делото не са представени данни за оспорването му по реда на чл. 74 ТЗ. При това положение, доводите, кореспондиращи  с отменяемостта на акта не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство като недопустими. Отделно - обстоятелството, че съдружникът А.Павлов е руски гражданин не може да доведе до дерогиране на правното значение на подписания документ. В дружествения договор на «Алексбилдинг» ООД няма предвидена изрична клауза за езика, на който следва да се изготвят и изпращат документи между съдружниците или да се подписват протоколи. Следователно, след като става дума за местно юридическо лице, регистрирано по реда и условията на българското материално право, то за него на общо основание  важи правилото, установено в чл. 3 от Конституцията, определящо българския език като официален език. На този език са подписани от съдружника Павлов и всички документи на дружеството, публикувани в ТР по партидата на „Алексбилдинг” ООД.

С оглед на изложеното, съдът приема, че представеният протокол удостоверява надлежното приемане на решение за определяне на месечно възнаграждение на управителя на «Бултрак- Балчик» ЕООД и съставлява самостоятелен правопораждащ ЮФ съгласно действалата към 2001 год. нормативна уредба.

Съгласно действалата към 2001 год. редакция на ТЗ, сключването на договор не е елемент от фактическия състав за възникването на възмездно мандатно правоотношение с управителя. Наличието или липсата на нарочен договор е ирелевантно за правния спор. Отделно – сключеният договор не може да произведе валидни правни последици, тъй като е подписан за възложителя чрез А.П – лице, което няма представителни функции както по отношение на «Бултрак – Балчик» ЕООД, така и по отношение на неговия едноличен собственик «Алексбилдинг» ООД. Мажоритарното му участие в капитала на едноличния собственик не води до възникването на надлежна представителна власт. 

III.   Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД/ ЕООД, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право /Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК/.

Дължимата от управителя престация съставлява съвкупност от правни и фактически действия по организация и ръководството на дружествената дейност, вкл. съдебно и извънсъдебно представителство.

По делото са представени доказателства /стр.252-404/, чиято съвкупна преценка води до категоричния извод, че управителят  М. е осъществявал дължимата съвкупност от действия в качеството на орган на търговското дружество в исковия период. Действията по стопанисване на дружествените активи, кореспонденция и разплащане с трети лица; сключване и изменение на трудови договори, процесуално представителство и др. сочат за осъщестяване на управленска и представителна власт. Наличието на паралелен трудов договор на страната не съставлява пречка за осъществяване на управленски функции, нито дерогира извода за тяхното престиране. В ТЗ липсва забрана за трудова заетост на управителя по правоотношение с трети лица, освен в хипотезата на конкурентна дейстност по смисъла на чл. 142, ал.1, т.3 ТЗ.

Нарушаването на изискване за дължима грижа и добросъвестно изпълнение на възложената работа обуславя единствено имуществената отговорност на управителя и то в случай, че действията и бездействията му имат вредоносен характер. Соченият принцип е провъзгласен в чл. 145 ТЗ, който задължава управителя да възмезди дружеството за понесени от него вреди и пропуснати ползи -резултат от виновно поведение. Предявеният от управителя иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 286 ЗЗД, ответникът може да да бъде отхвърлен изцяло или частично единствено при редовно въведен в процеса насрещен иск или възражение за прихващане, обосновано с насрещно вземане за вреди /загуби или пропуснати ползи/ по чл. 145 ТЗ.

В писмения отговор ответникът е навел възражение, че съдружникът А.П, чрез различни сътрудници и представители е изпращал парични суми в полза на Л.М. с цел издръжка на дружествената дейност. Поддържат се доводи за невлагане на средствата за дружествени цели, в резултат на което е формиран пасив, равен на сбора от задължения на дружеството за консумирана ел.енергия, вода, данъци, такси и заплати.

С определение, постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е указал на ответника – въззивник да уточни предявеното възражение за прихващане- от къде произтича и как се формира същото:  от размера на непогасените задължения на дружеството или от размера на преведените средства за разходи, които управителят не е вложил за стопанската дейност на дружеството.

С молба от 16.05.2016 год. страната отново е уточнила, че възражението за прихващане произтича от размера на натрупаните задължения на дружеството.

  Така формулирано, възражението за прихващане има недопустим характер. Ответникът може да въвежда правопогасяващо възражение по чл. 104 ЗЗД единствено при твърдения, че разполага с насрещно изискуемо вземане. В настоящия случай се претендира прихващане със задължения на дружеството, които не могат да бъдат източник на компенсация.

Отделно от изложеното, дружеството няма право и на компенсация със средствата, предоставени от съдружника А. П в полза на Л.М.. Правото на компенсация има относителен характер, а двете вземания следва да бъдат насрещни – кредиторът по едното вземане трябва да е длъжник по другото и обратно. Дружеството «Бултрак – Балчик» ЕООД не е наредител на преведените парични средства. Титуляр на вземане е единствено наредителя или лицето, по чиято поръчка същите са преведени, а правното му основание следва да се определи от вътрешните уговорки между физическите лица А.Павлов и Л.М.. 

За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че представените и приети до датата на даване ход на устните състезания в първа инстанция писмени доказателства обективират превеждането на суми, които не превишават размера на сторените и доказани от управителя разноски. Горният извод на въззивния съд е формиран при съобразяване, че част от доказателствата на ответника касаят един и същ превод като са представени нареждане за превод и отделно - разписка за същия /прим. превод от 15.04.2014 год. – л. 224 и л. 412/. Изводите на съда за размера на преведените парични средства са формиране единствено при съоразяване на преводите с различни контролни номера /MTSN/.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД е доказан по основание и размер, а насрещните правопогасящи възражения на ответника са неоснователни.

Поради идентичния краен резултат по съществото на спора, решението на ДОС следва да бъде потвърдено.

Разноски: На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебнии деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 587, 36 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/06.01.2016г., постановено по т.д. № 109/2015г. по описа на ОС – Добрич.

ОСЪЖДА «БУЛТРАК – БАЛЧИК» ЕООД със седалище и адрес на управление ЕИК 124058803 със седалище и адрес на управление с.Оброчище, Област Балчик ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.М., ЕГН ********** сумата от 587, 36 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: