Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

119./гр. Варна, 30.05.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№188/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение №863/13.12.2017 г. по т.д.841/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 70 000 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2015 г. до окончателното плащане.

Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпените страдания от загубата на бащата. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразен с направеното възражение за съпричиняване.

Постъпил е писмен отговор от Е.Т.Н., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.    Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                      Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на произшествието - 2015 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемата през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на нейния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

От показанията на свидетелите Миглена Желязкова и Христо Атанасов, които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия се установяват близки отношения на обич и привързаност между починалия и неговата дъщеря Е.Н.. Починалият, две години преди инцидента е живеел в близко населено място (гр.Белослав) и е контактувал често с дъщеря си. След преместването му в с.Оряхово, обл.Хасково, отношенията между тях са се запазили, чували са се често по телефона, като въпреки разстоянието, са успявали да се виждат по няколко път в годината.

Според показанията на свидетелите, след инцидента, общото физическо и психическо състояние на въззиваемата се е променило драматично – затворила се е в себе си, ограничила е социалните си контакти, станала е по-раздразнителна и нервна, а в работата по-разсеяна.

От заключението на вещите лица, по назначената комплексна съдебно-психологично-психиатрична експертиза се установява, че в резултат на загубата на баща си, въззиваемата е станала по-раздразнителна, импулсивна, афективно заредена, вътрешно напрегната, неспокойна и емоционално лабилна. Стресът през  годините след психотравмата се е трансформирал в дистрес-психотравма, със съответните психосоматични симптоми: болка в главата, липса на интереси, кошмарни сънища. Според вещите лица е уместно приложението на комплекс от психотерапия и медикаментозна терапия  за намаляване на емоционалната интензивност на тревожното състояние на ищцата.

Със загубата на баща си, въззиваемата тогава на 35 г. се е лишила от моралната  подкрепа и опора на един от най-близките хора в живота й, който също е бил в работоспособна възраст – 60 г., като завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба на баща си, изгубвайки го при трагични обстоятелства.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на бащата  няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявения иск за неимуществени вреди, причинени със смъртта на бащата на въззиваемата, е основателен и доказан до размер от  120 000 лева. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – септември 2014 г. съгл. §27 ал. 1 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1 000 000 лв.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като същото не е конкретизирано нито пред първоинстанционния съд, нито в настоящото производство.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

Въззиваемата в отговора на жалбата е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №863/13.12.2017 г. по т.д.841/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 70 000 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2015 г. до окончателното плащане.

В останалата част, решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: