Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

122./гр. Варна, 31.05.2018 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№189/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по въззивна жалба на “ЛОРКА“ ЕООД, ЕИК 201071595, със седалище гр.Варна срещу решение №49/22.01.2018 г. по т.д.134/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „НОРМА“ ООД, ЕИК 124071430, със седалище гр.Варна, сумата от  34907 лв., представляваща обща стойност на направени разходи за поправяне на появилите се скрити недостатъци в извършените от ответното дружество СМР по покрива на х-л Ерма, к.к. „Зл. Пясъци“, по силата на неформален договор от началото на м. април 2012 г., от които 25344 лв., за ремонт на покрива с площ 1280 кв.м. и 9563 лв., за отстраняване на щетите по тавани и стени на стаите от 9 – подпокривен етаж, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД; сумата от 6704.04 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 25344 лв., за периода 02.07.2014 г. – 06.02.2017 г., сумата от 2566.90 лв., обезщетение за забава върху главницата от 9563.00 лв., за периода 18.06.2014 г. – 06.02.2017 г., на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД и сумата 2267.69 лв. – разноски по делото.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, водещи до неговата недопустимост, евентуално неправилност, поради непроизнасяне по твърденията за ангажиране на гаранционна отговорност на изпълнителя.

Постъпил е писмен отговор от „НОРМА“ ООД, което оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

В рамките на правомощията си за преценка на допустимостта на  обжалваното решение, съобразно чл.269 от ГПК, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради следните съображения:

Пред ВОС са предявени искове от „НОРМА“ ООД, ЕИК 124071430, със седалище гр.Варна срещу “ЛОРКА“ ЕООД, ЕИК 201071595, със седалище гр.Варна, за заплащане на сумата от 25 344 лева, претендирана като обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от м.април 2012 г., за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникнали в гаранционния срок недостатъци, сумата от 9563 лева, претендирана като обезщетение за вреди, резултат от некачествено изпълнение на задължения по същия договор, както и сумата от 9276.98 лева, претендитрана като обезщетение за забавено плащане към датата на подаване на исковата молба.

Искът за заплащане на сумата от 25 344 лева е основан на твърденията, че ответникът, в качеството на изпълнител по сключен между страните за СМР, неоснователно е отказал да отстрани появилите в петгодишния гаранционен срок по договора дефекти на обекта, позовавайки се на чл.20, ал.4, т.3 от Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР. Излага, че поради отказа на ответника да отстрани проявилите се недостатъци по покривната изолация, през 2014 г., ищецът е възложил на друго дружество поправянето на некачествената работа.

Наведените в исковата молба твърдения обосновават извода за предявена осъдителна парична претенция за присъждане на обезщетение вместо изпълнение на гаранционно задължение, възникнало по договор за изработка в строителството, с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.20, ал.4 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ.

Ответникът “ЛОРКА“ ЕООД, ЕИК 201071595, със седалище гр.Варна е оспорило исковете с възражения за липса на възникнало между страните правоотношение, респективно за липса на гаранционна отговорност на изпълнителя, поради обстоятелството, че не е сключен писмен договор.

Независимо от така изложените твърдения и предприетата от ответното дружество защита, първоинстанционният съд в предварителния доклад и решението по делото е приел, че предмет на претенцията е предвидената от закона отговорност за недостатъци по чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД, като по този начин е квалифицирал и разгледал главните искове.

Като не е докладвал и разгледал въведените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, свързани с гаранционната отговорност на изпълнителя, окръжният съд е допуснал нарушение на принципа на диспозитивнотото начало – чл.6, ал.2 от ГПК. Неправилно посочения като приложим текст от ЗЗД е довел и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са обсъдени въведените от ищеца релевантни за спора факти, относно наличието на основание за възникване на гаранционна отговорност, съобразно приложимата правна норма за спорното материално право. Поради това, въззивният съд намира, че не е приложима постановката на т.2 от ТР N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се касае само до неправилно дадена правна квалификация, а до разглеждане на непредявен иск, което обуславя извода за недопустимост на решението

Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. По конкретното дело такова несъответствие е налице по отношение на главния иск.

Разграничението на двата вида отговорности – законна и гаранционна, фактическия състав при които възникват, обема на отговорността и сроковете при които се погасяват е направено в ТР № 88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС. Тези две отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Докато при законната, отговорността на изпълнителя може да се ангажира в различни срокове, според това дали се касае за явни или скрити недостатъци (чл.264, ал.2 вр. чл.265, ал.3 от ЗЗД), при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци, изпълнителят  отговаря и за онези, които са се появили през гаранционния срок. От това следва, че гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, но те не си влияят и не се изключват взаимно, поради което възложителят  може да избира възможността на единия или другия режим, но не и да търси правата си едновременно въз основа двете отговорности.

Като се е произнесъл по предпоставките за възникване т.нар. законна отговорност, визирани в разпоредбата на чл.265 от ЗЗД, без да разгледа тези наведени в исковата и допълнителна искова молба, касаещи гаранционната отговорност на изпълнителя, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на недопустимо решение.

Произнасянето по непредявени искове е основание за обезсилване на решението на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените от ищеца искове.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази, че претенцията за заплащане на сумата от 9563 лева, като обезщетение за вреди, във връзка с некачествено изпълнение на задължения по същия договор, също не попада в хипотезата на чл.265 от ЗЗД и да даде правилната правна квалификация на спорното право.

 

Воден от горното, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение №49/22.01.2018 г. по т.д.134/2017 г.  по описа на ВОС.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280,  ал.1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :