Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

126/ 22.05.2019г.,    гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и четвърти април                                         Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 189    по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Черни връх“ № 51Д, представлявано от П. В. Д. и М. М. – Г. – изпълнителни директори против решение № 196/08.11.2018г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 77/2018г. в частта, в която е отхвърлен  предявения от дружеството иск срещу З.Й.Д. ЕГН-********** за заплащане на изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на пострадалия по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 223077301220, валидна от 28.07.2007г. до 27.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба за горницата над присъдените 80 000лв до претендираните  118 276 лв. По съображения за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради несъответствие на събраните по делото доказателства и изложените изводи на съда, моли същия да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваната му част.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./

 

          Ищецът ЗК «Лев Инс» АД претендира от ответника З.Й.Д. заплащането на сумата от 118 276лв, представляваща стойността на изплатеното от застрахователното дружество застрахователно обезщетение на пострадалото лице във връзка с осъществено от ответника ПТП на 19.08.2007г., ведно със  законната лихва от датата на подаване на исковата молба  до окончателното изплащане на задължението.

          Предмет на настоящото въззивно производство е отхвърлителната част на решението, с която претенцията на застрахователя е отхвърлена за сумата от 38 276,58лв, представляваща заплатената от него законна лихва от 10 085,77лв върху главницата от 25 000лв за периода от 11.06.2009г. до 12.04.2013г. по изп.дело № 470/13г. на ЧСИ Л. Т. и сумата от 28 190,81лв, представляваща законна лихва върху главницата от 55 000лв за периода от 11.06.2009г. до 09.05.2014г. по изп.дело № 682/2014г. на ЧСИ Л. Т..

          С оглед на така очертаните  предметни предели на въззивна проверка съдът счита за релевантни следните установени по делото фактически констатации:

          С покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 470/13г. на ЧСИ Л. Т. застрахователят е поканен да заплати главница от 25 000лв, присъдена по гр.д. № 8227/12г. на СГС, законната лихва върху нея от 11.06.2009г. до окончателното изплащане, такси и разноски по изпълнението. Законната лихва по това изп.дело е определена в исковата молба в размер на 10 085,77лв и е изчислена за периода 11.06.2009г. – 12.04.2013г.

          С покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 682/2014г. на ЧСИ Л. Т.  застрахователят е поканен да заплати главница от 55 000лв, присъдена по гр.д. № 3760/13г. на СфАпС, законната лихва върху нея от 11.06.2009г. до окончателното изплащане, такси и разноски по изпълнението. Законната лихва по това изп.дело е определена в исковата молба в размер на 28 190,81лв  и е изчислена за периода 11.06.2009г. – 09.05.2014г.

          Спорният между страните правен въпрос е – дължи ли се законната лихва от регресно отговорния деликвент по така предявената претенция от застрахователя, като правото на регрес на ищцовото застрахователно дружество не се оспорва.

          По този въпрос въззивното застрахователно дружество сочи практика на ВКС, визуализирана в решения по т.д. № 705/09г.  на ІІ т.о и по т.д. № 244/2010г. на І т.о., която практика настоящият състав споделя като съответстваща на вложения от законодателя смисъл в института на регресната отговорност на деликвента, разгледана в контекста на вменените му в нормата на чл.224 ал.1 НЗ /отм./ задължения. Така чл.224 ал.1 ТЗ / отм./ задължава застрахования в 7-дневен срок от узнаването да съобщи на застлрахователя   обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на неговата гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил. Неуведомяването представлява неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования/делинквента/ по сключения застрахователен договор, като правната последица от това неизпълнение  законът  свързва с пораждане на правото на застрахователя да предяви  регресен иск за претърпени вреди и да претендира от застрахования и заплатените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 КЗ. В този смисъл е и произнасянето на касационната инстанция по т.д. № 1935/15г., ІІ т.о., добре известно на настоящия състав.

          По делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си по чл.224 ал.1 КЗ /отм./ и да е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Твърдение за неизпълнение на това задължение имплицитно се съдържа в самата искова молба и  по –конкретно – във формулираната претенция за възстановяване на заплатените от застрахователя законни лихви, дължими единствено в хипотезата на неизвършено уведомяване.

          С оглед на горното съдът намира претенцията на ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане и на законната лихва от 38 276,58лв от регресно отговорния деликвент за основателна и доказан по размер, поради което прави извод, че същата следва да бъде уважена. Ето защо въззивната жалба се явява основателна.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззивното дружество се присъждат разноски в размер на 865,52лв /  765,52лв – държавна такса и 100 лв ю.к. възнаграждение/.

          Водим от горнвото, съдът

Р       Е       Ш      И       :

          ОТМЕНЯ решение № 196/08.11.2018г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 77/2018г. в частта, в която е отхвърлен  предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София  иск срещу     З.Й.Д. ЕГН-********** за заплащане на изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на пострадалия по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 223077301220, валидна от 28.07.2007г. до 27.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба за горницата над присъдените 80 000лв до претендираните  118 276 лв., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

          ОСЪЖДА З.Й.Д. ЕГН-********** да заплати на ЗК»ЛЕВ ИНС»АД, гр.София, ЕИК-121130788,   сумата от 38 276,58лв, представляваща законна лихва върху главниците по изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение на пострадалия по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 223077301220 валидна от 28.07.2007г. до 27.07.2008г.

          ОСЪЖДА З.Й.Д. ЕГН-********** да заплати на ЗК»ЛЕВ ИНС»АД, гр.София, ЕИК-121130788 с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 865,52лв.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :