Р Е Ш Е Н И Е

 

89

 

Гр.Варна, 03.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 19 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Б.С.М. от гр.Каварна обжалва решение № 170 от 29.10.2014 г. по т.д.№ 257/2013 г. по описа на ДОС, с което по иск на кредитора НАП гр.София и с участието на синдика С.Д.С. е обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ГАМА КОМЕРС ООД гр.Добрич на сключения на 12.05.2011 г. между него и длъжника договор за покупко-продажба по нот. акт № 121, т.ІІ, рег.№ 3278, нот.дело № 255/2011 г. на нотариус К. К. с рег.№ 513 и район на действие - ВРС относно правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район Одесос, ул.”М-р Минчо Димитриев” № 22, ет.3 ап.5, срещу заплащането на продажна цена в размер на 36 000 евро, на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, както и са присъдени такси и разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е допустима, а държавната такса за въззивното обжалване следва да бъде присъдена с оглед изхода от спора – чл.649 ал.6 ТЗ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване, като се прави искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

НАП гр.София е депозирала писмен отговор против жалбата, с който оспорва основателността й и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание поддържа писмения отговор и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Синдикът на ГАМА КОМЕРС ООД /в несъстоятелност/, конституиран в процеса в качеството на съищец, съобразно чл.649 ал.3 ТЗ, не изразява становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по предмета на спора в настоящото производство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ от Националната агенция за приходите гр.София като кредитор с приети публично-правни вземания в производството по несъстоятелност на ГАМА КОМЕРС ООД  гр. Добрич, за да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността разпоредителната сделка, извършена от длъжника в полза на трето лице – ответника Б.М., представляваща покупко-продажба на недвижим имот, изповядана на 12.05.2011 г. с нот. акт № 121, т.ІІ, рег.№ 3278, н.д.№ 255/2011 г. на нотариус Кр. К. с рег. № 513 в НК и район на действие – ВРС, поради нееквивалентност на престациите. Твърди се в исковата молба, че платената продажна цена според посоченото в нотариалния акт възлиза на 70 409.89 лв. /36 000 евро/, докато данъчната оценка на имота време на сключване на договора е значително по-висока – 102 502.30 лв. Сделката е сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по т.д.№ 259/2012 г. по описа на ДОС, както и след началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2006 г., като даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото.

Изложените в исковата молба факти не са спорни и се установяват от представените по делото доказателства.

От заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на продадения имот към 12.05.2011 г. е възлизала на 98 240 лв.

Основното възражение на купувача Б.С.М. против основателността на исковата молба е, че посочената в нотариалния акт цена е симулативна, а действителната е видна от сключения между страните предварителен договор и е в размер на 56 000 евро. Тази цена е изцяло изплатена от него на части - в брой и по банков път, като за плащанията на ръка са съставени разписки. По тези причини счита, че е налице пълна съпоставимост между даденото и полученото при сделката и не е налице претендираното основание за прогласяване на недействителността й.

От представените във връзка с възражението доказателства е видно, че по предварителен договор от 27.04.2011 г., сключен със съдействието на АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ АД, уговорената продажна цена на имота е 56 000 евро, която е платима на вноски в срок до 20.12.2011 г. При подписването на договора, с разписки, изходящи от продавача, е установено плащането на капаро в размер на 5 600 евро, както и на втора авансова сума в размер на 14 400 евро. На 12.05.2011 г. купувачът е превел по банковата сметка на продавача сумата 28 000 евро. На 27.09.2011 г. са заплатени 7 500 лв., на 18.11.2011 г. – 4 147 лв., а на 30.12.2011 г. – последният дължим остатък от 4 000 лв., с което задължението по изплащането на цената е признато от продавача за изцяло изпълнено.

Установено е посредством назначената съдебно-графологическа експертиза, че предварителният договор и издадените във връзка с плащанията по него разписки са автентични – подписани са от лицето, посочено като техен автор, а именно представляващия дружеството-продавач Пейчо Петров Димов.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че плащанията по разписките в брой не са отразени в счетоводството на ГАМА КОМЕРС ООД.

От разпита на допуснатите пред настоящата инстанция свидетели се установява, че разписките са съставяни от служител и в офис на посредника при сделката АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ АД, където е било извършвано и плащането на сумите от купувача на продавача, а срещите били уговаряни предварително между страните. Всяка разписка има съответен номер, поставян при изготвянето й, с оглед вътрешно-фирмената отчетност. Датите на разписките съответстват по време на реалното предаване на сумите пред служител на посредника. Цената по предварителния договор била 56 000 евро, не е имало предоговаряне или намаляване на цената, сумата е била изплатена изцяло до края на 2011 г.

Гласните доказателства са допуснати при условията на чл.266 ал.3 ГПК и чл.165 ал.2 ГПК, за което са изложени мотиви в определението на съда по чл.267 ГПК. С оглед оспорването на правилността на това определение следва да се посочи, че по въпроса е налице и задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективирана в решение по чл.290 ГПК № 417/18.10.2012 г. по гр.д.№ 568/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Според нея, когато страна по окончателен договор иска да установи симулативността на посочената в него продажна цена, тя може да направи това чрез обратно писмо или друг документ, представляващ начало на писмено доказателство. Като начало на писмено доказателство може да се цени и сключен между страните предварителен договор, в който фигурира различна по размер продажна цена. Такъв предварителен договор, съставен в изискуемата по чл.19 ал.1 ЗЗД форма и подписан от страните, безспорно съдържа изявления, изходящи от другата страна, които правят вероятно наличието на симулация, поради което и обуславя извод за допустимост на свидетелските показания за пълното й доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Предявеният от кредитора НАП иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е неоснователен, т.к. не е налице едно от условията, посочени в хипотезата на правната норма, а именно при атакуваната възмездна сделка, сключена от длъжника, даденото да надвишава значително по стойност полученото.

Основателно е възражението на въззивника – купувач по сделката, че посочената цена в нотариалния акт за покупко-продажба е симулативна, а действителна е тази, уговорена в предварителния договор. От преценените в съвкупност писмени и гласни доказателства, както и от обясненията на страните /управителят Пейчо Димов отговаря изключително уклончиво на поставените от съда въпроси/ категорично се установява, че действителната цена, срещу която е извършено прехвърлянето на собствеността върху имота, е в размер на 56 000 евро, а не 36 000 евро, както е посочено в нотариалния акт. Тази цена е не само договорена между страните, но и напълно изплатена от купувача на продавача. Тя надхвърля както данъчната оценка, посочена в акта, така и установената от вещо лице действителна пазарна стойност на продаваемия имот. Възражението за антидатиране на разписките се опровергава от свидетелските показания, допустими на основание чл.181 ал.2 ГПК. Освен това ищецът по принцип не може успешно да възразява относно достоверността на датите на документите с оглед разпоредбата на чл.181 ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването й, дадено с решения по чл.290 ГПК, понятието „трети лица” по смисъла на горната разпоредба следва да се прилага в по-тесен смисъл, като трето лице съгласно чл.181 ал.1 ГПК е само това, което черпи права от страната, подписала документа, и тези права са възникнали обективно преди датата на съставяне на оспорения документ, поради което и неучастващото лице може да бъде увредено от неговото антидатиране. Спрямо другите трети лица посочената в документа дати важи. Целта на разпоредбата, изведена в решенията по чл.290 ГПК /Р № 177/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1672/11 г., ІІІ г.о., Р № 193/04.06.10 г. на ВКС по гр.д.№ 176/10 г., ІІ г.о. и др./, е да се предотврати недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на право чрез антидатиране, за да може да бъде противопоставен на лице, което е придобило по-рано същото право. Видно е, че в случая нормата на чл.181 ал.1 ГПК е неприложима.

С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Решението на ДОС е постановено в обратен смисъл, поради което е неправилно и следва да бъде отменено.

Дължимата държавна такса следва да се събере от масата на несъстоятелността, на основание изричната разпоредба на чл.649 ал.6 ТЗ. Цената на иска е данъчната оценка на имота, а дължимата държавна такса по правилото на чл.71 ал.2 ГПК за две инстанции възлиза на 1 537.53 лв.

В полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски – 1 250 лв. за първа инстанция, възнаграждение за въззивната инстанция /с оглед възражението за неговата прекомерност, същото следва да бъде съответно определено в размер на 3 905 лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК и чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ/, както и разходи по призоваване на свидетел в размер на 30 лв. Заплащането на разноските следва да се възложи върху ищеца, който неоснователно е предизвикал правния спор. Той е освободен от внасянето на такси, но носи отговорност за разноските на другата страна.

Мотивиран от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 170 от 29.10.2014 г. по т.д.№ 257/2013 г. по описа на ДОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, предявен от кредитора НАП гр.София, против ГАМА КОМЕРС ООД гр.Добрич /в несъстоятелност/ и Б.С.М. от гр.Каварна за обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ГАМА КОМЕРС ООД гр.Добрич /н/ на покупко-продажбата на недвижим имот, извършена на 12.05.2011 г. с нот. акт № 121, т.ІІ, рег.№ 3278, нот.дело № 255/2011 г. на нотариус К. К. с рег. № 513 в НК и район на действие – ВРС.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр.София да заплати на Б.С.М. *** сумата 5 185 лв. – съдебно-деловодни разноски за две инстанции, на основание чл.78 ГПК.

ОСЪЖДА ГАМА КОМЕРС ООД гр.Добрич /в несъстоятелност/ да заплати в полза на Варненския апелативен съд дължимите държавни такси за производството по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ за две съдебни инстанции в размер на 1 537.53 лв., които следва да се съберат от масата на несъстоятелността – чл.649 ал.6 ТЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: