Р Е Ш Е Н И Е

 

102/гр.Варна, 21.04.16 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.03.2016 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря – Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. №  19/2016  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Е.П.С. против Решение № 857/12.11.2015 год., постановено по т.д.№ 1207/2015 год. по описа на ВОС, с което  са отхвърлени предявените от страната главни осъдителни искове с правно основание чл.226 КЗ вр. чл.45 ЗЗД срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК 000694286, София и евентуално съединените искове по чл.73 от ЗННД вр.чл.45 ЗЗД срещу нотариус Ю. К – К, рег№ ХХХ на НК, с район на действие ВРС, за осъждане на главния ответник, а при отхвърляне на този иск – на евентуалния ответник, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, поради виновното неизпълнение задълженията на нотариуса по чл.583 ГПК в нотариалното производство по издаване на НА №38, том първи, рег.№775, дело №34/2009г., сключен между О.М.И. като прехвърлител и Е.П.С. като приемател срещу поето от трето лице задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката от И К и при участие на тълковник в нотариалното производство, както следва: 1 250 лева частичен иск от общо 12 967 лева разходи за издръжка на О.И. в периода от 13.04.2009 г. до 13.10.2012 г., за храна, лекарства, ел. и ВиК услуги, личен труд и грижи в домакинството; 12 870 лева частичен иск от сумата 14 930 лева /след допуснато от съда увеличение в размера на иска/, представляващи вложени от ищеца средства за ремонт на апартамента, предмет на договора, конкретизирани подробно по вид и размер; 1 250 лева частичен иск от сумата 4 236.83 лева разноски за нотариалното производство – конкретизирани по вид и размер; 1 250 лева частичен иск от сумата 3 630 лева разноски по гр.дело №2617/2012г. на ВОС, с решение по което е прогласена нищожността на сделката, обективирана в НА №38/2009г. на нотариус Юл.К по прехвърляне на апартамент №Х, на трети етаж в сграда №Х в гр.В, ул.И №Х, с идентификатор №10135.1501.565.1.9, срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя О.И. от майката на приобретателя И К; 13 250 лева частичен иск от сумата 99 467.67 лева /след допуснато увеличение размера на иска/, представляващи стойността на имота, предмет на прехвърлителната сделка по НА №38/13.04.2009г., ведно със законните лихви от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 КЗ, чл.73 ЗННД вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмени отговори от насрещните страни.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 2617/2012 г. ВОС е прогласил нищожността на правната сделка, обективирана в НА № 38/2009 г. на нотариус Юл.К, рег.№ 434 в НК, по силата на която О.И. е прехвърлила на Е.С. собствеността на апартамент №5, находящ се в гр.В, ул. «И» № Х, ет.Х, срещу поето задължение от И К /майка на приобретателката на имота/ да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката до края на живота й, поради неспазване на предписаната от закона форма и липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД вр.чл.576 ГПК и чл.583, ал.2 ГПК. В решавашите си мотиви ВОС е приел, че в проведеното нотариално производство е бил назначен тълковник, който не е удостоверил чрез официален документ качеството си на такъв. Прехвърлителката О.И. е глухоняма и неграмотна и владее жестомимичен език на ниво «елементарно общуване», поради което назначеният тълковник е бил длъжен да предаде на лицето съдържанието на правната сделка, да я обясни и изтълкува, вкл. да предаде обратно съгласието и одобрението му. Формалното присъствие на лице, заявило се като тълковник, но при недоказани в процеса квалификация и качества на такъв е приравнено на липса на тълковник. Нарушена е императивната норма на чл. 538, ал.2 ГПК, обуславящо нищожност на проведеното нотариално производство съгласно чл. 576 ГПК. Налице е пълна липса на воля у прехвърлителката, която поради обстоятелството, че е глухоняма, неграмотна и с профил «социална олигофрения» не е могла да разчете съдържанието на нотариалния акт и да даде валилидно съгласие за сключване на договора.

На основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за настоящия съд по отношение на прогласената недействителност на сключената разпоредителна сделка.  Принципът на зачитане на силата на пресъдено нещо обаче винаги предпоставя пълно субективно тъждество между адресатите на СПН и страните в процеса, тъй като поначало същата важи в конкретни обективни и субективни предели.

Главният и евентуалният ответник в настоящото производство не са конституирани като страни по гр.д.№ 2617/2012 г. по описа на ВОС, поради което и по арг. от чл.298, ал.1 ГПК същото им е непротивопоставимо. Непротивопоставими са както дадените разрешения на спорното право, така и приетите от съда за установени юридически, доказателствени факти и преюдициални правоотношения.

С оглед на изложеното, предявените във въззивната жалба оплаквания за незачитане на съдебния акт са неоснователни. В настоящия процес ищецът дължи доказване на твърдяните правно релевантни факти и то по реда на главното и пълно доказване. 

Предмет на спора е възмездяването на вредите от виновно неизпълнение на задълженията на нотариус в проведено нотариално производство. Наведени са твърдения, че в нарушения на чл. 583, ал.2  ГПК нотариусът е назначил тълковник без нужната професионална квалификация да преведе и изтълкува на прехвърлителката съдържанието на нотариалния акт. Предявеният главен иск има за предмет притезанието за застрахователно обезщетение по задължителната застраховка «Професионална отговорност на нотариуса» /чл.30 ЗННД/, респ. предявеният евентуален такъв -  личната отговорност на нотариуса по чл. 73, ал.1 ЗННД. Спорното право по необходимост налага установяване на  виновното противоправно поведение на нотариуса. С оглед диспозитивното начало в процеса,  последното следва да се изследва единствено в контекста на конкретните нарушения на служебните задължения, визирани в исковата молба.

Между страните не се спори, че прехвърлителката О.М.И. страда от глухонемота. Не се спори и относно обстоятелството, че с оглед ограничената грамотност на лицето, участието му в нотариалното производство предполага задължителното назначаване на тълковник – чл. 583, ал.2 ГПК. Фактическите предпоставки за приложението на чл. 583, ал.2 ГПК изрично се признават от ищеца, който обосновава претендираната обезвреда именно с нарушение на сочения законов текст. Възражения против приложението на особеното правило на чл. 583, ал.2 ГПК не са наведени и от главния, респ. евентуалния ответник.

Тълковникът е лице, което има процесуалното задължение да съобщи на глухонемия участник в производството съдържанието на документа и да предаде одобрението и съгласието му. Осъществяването на сочените функции предполага владеене на жестомимичен език като специфична форма на общуване с глухонеми.

Действалата към 13.04.2009 год. /датата на нотариално изповядване / нормативна уредба не предвижда специфични изисквания за осъществяване на на дейността тълковник или преводач на жестомимичен език. Сочената дейност, считано от 2010 год. е призната като самостоятелна професия, включена в Списъка на професиите за професионално  образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение, но Държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по същата са въведени едва с Наредба № 48/09.01.2012 год. /ДВ бр. 18/02.03.2012 год./. Към датата на нотариално изповядване, професията няма характера на регулирана такава по смисъла на чл. 7 от ЗПОО и упражняването й не е обусловено от наличието на нарочно удостоверено и признато право от компетентен орган по смисъла на чл. 7, ал.2, т.3 ЗПОО.

         С оглед на изложеното, съдът приема, че назначаването на тълковник в нотариалното производство не изисква нарочно и формално, предварително  удостоверяване на жестомимична преводна компетентност. Качествата на тълковника подлежат на установяване чрез предвидения в чл. 583, ал.2 ГПК нарочен способ, вменяващ задължението на нотариуса да провери, че тълковникът и страната взаимно се разбират.   Предмет на оспорване с исковата молба е способността на назначения тълковник да преведе на жестомимичен език съдържанието на нотариалния акт на глухонямото лице.  Соченото твърдение имплицитно включва и оспорване на удостоверяването по п.5 от нотариалния акт относно „взаимното разбирателство” на тълковника и страната. Предметът на спора по необходимост налага установяване на тълковните способности на назначения преводач – въпрос, който подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства.

          Страните не спорят, че назначеният тълковник в нотариалното производство А Т.Д. е отрасла в семейство на глухонеми родители. В деня на нотариалното изповядване тълковникът и страните дошли заедно при нотариуса. От показанията на св. В.П. /служител при нотариуса/ се установява, че прехвърлителката О.И. споделила, че не желае тълковник, който е свързан със Съюза на глухите, за да не се разчува, че прехвърля имущество. Проведен бил предварителен разговор, в който на прехвърлителя били зададени общи въпроси касателно гражданското й състояние и деца. С посредничеството на тълковника прехвърлителката дала адекватни отговори, сочещи, че разбира превода. От разговорите станало ясно, че О. и А имат общи познати.

         Нотариалният акт бил прочетен изречение по изречение, а тълковникът превел съдържанието му на прехвърлителя. О. потвърдила, че желае да прехвърли собствеността, вкл. възприела ясно кои лица ще отговарят за издръжката и гледането й.

С несъществени отклонения, показанията на свидетеля В.П. се потвърждават и от показанията на св. И Ж.К / страна в нотариалното производство и майка на ищцата/.  Свидетелката владее жестомимичен език, тъй като от малка изгубила слуха си и учила в глухонямо училище. Близо 12 години работила като управител и домакин на общежитието в «Тих труд». Практикува езика повече от 30 години. Тълковник е по придобивната сделка в полза на О.И. – нот.акт №  73, том III, рег.№ 6069, нот.дело № 358/20.12.2006 год. 

Свидетелят заявява, че познава и е близка приятелка с О. от много години. През 2009 год. О. решила да прехвърли апартамента на дъщеря й Е., но не желаела «Р.» /оторизиран тълковник от Съюза на глухите, назначена като такъв от настоящата въззивна инстанция/ за преводач. Имала лични съображения.

Свидетелката И.К е категорична, че назначеният тълковник А Т.Д. владее жестомимичния език и е предала правилно съдържанието на изповядваната сделка. О.И. възприела, че прехвърля собствеността срещу насрещна престация за гледане и издръжка.

Показанията на свидетелката И.К се кредитират изцяло от съда. Показанията отричат тезата на ищцата /нейна дъщеря/ за липса на преводаческа компетентност на назначения тълковник и за липсата на взаимно разбиране. Свидетелят е пряко заинтересован от благоприятен изход на спора в полза на дъщеря си, поради което дадените в противен смисъл показания се кредитират от съда изцяло. Свидетелката владее жестомимичен език, поради което показанията й могат да служат като източник на достоверна информация за нивото и пълнотата на дадения от тълковника превод.

    При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема за установено, че назначеният тълковник А.Д. предал на прехвърлителката съдържанието на нот.акт, а последната възприела съдържанието му. Назначеният преводач владее жестомимичен език, поради което е установил комуникация с  глухонямото лице, обективираща «взаимно разбиране» по смисъла на чл. 583, ал.2 ГПК.  

         При изследване на правно релевантните факти съдът не кредитира дадените пред въззивната инстанция показания на св.О. М.И. /прехвърлител по процесната сделка/. Според дадените показания, назначеният тълковник Албена говори с жестомимика, «но не добре» и «се разбира много трудно». Свидетелката не може да обясни защо е ходила при нотариус. Последният чел, А ръкомахала, а И я успокоявала, че после ще й обясни.  Свидетелката нарича сделката «измама». Не може да обясни защо е подписала нот.акт и заявява, че същият следва «да се скъса».

         На първо място, показанията на свидетелката следва да бъдат ценени с оглед законовото правило на чл. 172 ГПК. Свидетелката е прехвърлител, по чиято искова претенция е била прогласена недействителността на сключената сделка. Евентуалният позитивен изход от настоящия спор би рефлектирал пряко в патримониума на свидетелката, на която бихи били спестени претенции за връщане на даденото и за възмездяване на разноските за вложени в имота подобрения /чл. 55 и чл. 59 ЗЗД/. Обезщетяването на ищцата чрез успешни претенция към застрахователя, евентуално – нотариуса, обслужва пряко интереса на свидетелката, която е пасивнолегитимирана да отговаря за връщане на вложените в изпълнение на договора средства. Свидетелката е заинтересована по смисъла на чл. 172 ГПК, поради което показанията й следва да се преценяват от съда при съпоставка с  всички други данни по делото.

         Проверката на достоверността на показанията на св.О.И. сочи следните разминавания:

         Свидетелката твърди например, че Иа говори с жестомимика, която тя трудно разбира. Горното е в противоречие с всички събрани по делото гласни доказателства, сочещи, че О. и Ивона се разбирали перфектно /така показания на св.И.К, св. Л.М, св.М.Т/. И К е участвала и като тълковник в придобивната сделка на прехвърлителката.

         Свидетелката твърди още, че не знае какво е нотариален акт, а представените писмени доказателства сочат, че същата е участвала като страна в множество разпоредителни сделки, вкл. и без тълковник.

         Свидетелката /за която не се твърди, че страда от ментални увреждания/  не може да даде разумен и адекватен отговор на въпроса защо в продължение на близо 3 години е допуснала 4 човека да живеят, вкл. и да преустройват жилището й.

В съотношение на евентуалност, дори и показанията на свидетелката да се приемат за достоверни, проведеният разпит в о.с.з. на 22.03.2016 год. сочи, че същата не разбира дори превода, осъществен чрез тълковник с  удостоверена компетентност. Заявява, че разбира само отдели думи.   Свидетелката дава адекватни отговори единствено по елементарни, житейски въпроси. Свидетелката, дори и след многократно повтаряне, не възприема въпроси, които нямат битов характер. Горната констатация важи дори и в случаите, когато преводачът е адаптирал въпросите с по-сложна конструкция към по-прости или е перифразирал абстрактните понятия във възможно най-елементарни такива. При това положение, неразбирането е резултат от фактори,  които са извън въведения предмет на настоящото дело и не зависят от нивото на професионализъм на осъществения жестомимичен превод.

В заключение, по делото не е установено по реда на главното и пълно доказване твърдяното нарушение на чл. 583, ал.2 ГПК, съставляващо елемент от фактическия състав за основателността на предявените главен и евентуален иск. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предявената въззивна жалба на Е.С. обективира и оплакване, че нотариусът е нарушил императивното изискване на чл. 583, ал.1 ГПК, според което прехвърлителката като грамотна глухоняма е следвало собственоръчно на напише, че е прочела нотариалния акт и е съгласна със съдържанието му. Соченото основание за противоправност не е наведено като предмет на спорното право. Обективираните в исковата молба твърдения се свеждат до нарушение на чл. 583, ал.2 ГПК и се изразяват в това, че на прехвърлителката в качеството на неграмотно и глухонямо лице е следва да бъде назначен тълковник с призната компетентност и качества на такъв. С оглед на изложеното, наведеното възражение не следва да бъде разглеждано по същество.

Разноски: В полза на главния ответник ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1200 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Евентуалният ответник не е представил доказателства за сторени разноски във въззивното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 857/12.11.2015 год., постановено по т.д.№ 1207/2015 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК 000694286, София, сторените във въззивното производство  разноски в размер на 1 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                         ЧЛЕНОВЕ: